facebook
twitter

Горещи новини

Джамията, Ердоган и паралелното турско общество

Вече няма никакво съмнение: ДИТИБ е преден пост на Анкара и не работи за интеграцията на турците в Германия. Точно обратното - този съюз е пазител на турското паралелно общество в тази страна
5008
EPA/БГНЕС
Ердоган откри в Кьолн джамия. Половината град беше блокиран така, както се прави само при посещение на папата, американския президент и английската кралица. Вниманието, което бе оказано на диктатора, предизвика много гневни медийни коментари.

Можем да поздравим отговорните в ДИТИБ (турско-ислямски съюз на територията на Германия, свързан с турската комисия по вероизповеданията Дианет, бел. ред.): лошо планиране, лоша комуникация, организационен хаос и публика от тяхното си, затворено общество. Честито, скъпи ДИТИБ: вие напълно сте се интегрирали в Кьолн!

Сега сериозно: можем да сме благодарни на хората от ръководството на най-големия ислямистки съюз в Германия. На официалната церемония по откриването на централната джамия в Кьолн те много ясно показаха кои са. А именно - преден пост в Германия на турския президент. Затова беше повече от логично именно на него да се падне честта да открие джамията, изградена обаче не и без помощта на германската политика и германското гражданско общество. Да, германските политици също биха могли да се отбият за кратко на церемонията. Но трябваше да се задоволят само с поддържащата роля - главната беше запазена за турския президент.

Германските политици да мълчат

Понеже им беше отказано да държат речи, министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет и кметицата на Кьолн Хенриете Рикер разбираемо не уважиха проявата. А Юрген Виргес - кметът на район Еренфелд, в който се намира въпросната джамия - пък изобщо не беше поканен да присъства. Но също така и дългогодишни застъпници за проекта за джамия, като бившия кмет на Кьолн Фриц Шрама, изразиха разочарованието си от поведението на ДИТИБ. И това окончателно довършва картината: господарите на този съюз са в Анкара, не в Берлин.   

Нищо не се получи и от шумно прокламираното празненство на открито пред джамията с хиляди гости под мотото "За мир, партньорство и съвместно съжителство". Организаторите на проявата от ДИТИБ бяха подготвили една аматьорски и много набързо скалъпена концепция за концерт, който - дори и след предприетите подобрения в него - градските власти на Кьолн просто трябваше да откажат поради съображения за сигурност.

Така вместо празник за всички се получи едно закрито тържество с един централен гост - автократа Ердоган. Повече символика от това за истинската същност на този непрозрачен съюз - здраве му кажи.

Така по един наистина впечатляващ начин ДИТИБ - доскоро получаващ също и пари на германския данъкоплатец - си вкара чуден автогол. Именно в Кьолн, известен със своята толерантност и откритост към света, отговорните лица от ДИТИБ сътвориха нещо забележително: със своята некомпетентност, непрофесионализъм и задкулисия те успяха да отблъснат от себе си и последните благоразположени към тях представители на германската политика и гражданско общество.

Капсулация, не интеграция

 

Списъкът с провинения на ДИТИБ е дълъг: обвинения срещу имами, че шпионират някакви "турски превратаджии"; деца в турски военни униформи изнасят абсурдни театрални сценки направо в джамиите и т.н. Но също и вътре в съюза има напрежение. Така например миналата година младежката организация на ДИТИБ изцяло прекрати дейността си с аргумента, че съюзът не допуска никакви либерални мнения.

Ако това не е достатъчно, най-късно сега - при откриването на джамията - вече трябва да ни е просветнало: сегашното ръководство на ДИТИБ, отговарящо за 900 джамии и 800 хиляди души членска маса, не работи за интеграцията в Германия. В сегашния си вид тази организация, чиито турски имами до един получават заплатите си от турската държава, е точно обратното - институционална пречка пред интеграцията и пазител на турското паралелно общество в тази страна, за което си мислехме, че сме го победили. И за да няма никакво съмнение в това: откриването на джамията в Кьолн се състоя изцяло на турски език. Даже и превод на немски нямаше. 

26

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Нощта е бременна с консерватори

Диян Божидаров

22.10.2018

2358 14
Кой се разпорежда с живота и смъртта
Вече нищо не може да стане без натиск върху управляващите

Коментари

voivodata

A , гутен моргрен.

ablepsia

В сегашния си вид тази организация, чийто турски имами

 

чийто. Съгласува се със следващата дума, а не с предходната. 

Памфуций
снимка на Памфуций
ablepsia

Джамията в Кьолн само от турци ли ще се ползва? А иракчани, афганистанци, и  прочие "бежанци" няма ли да се допускат в нея?

 

Между другото - много е модерна. Най-долу в материала има снимка:

https://www.timesofisrael.com/german-city-braces-f...

 

Може да се види и тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Cologne_Central_Mosque

 

 

А ето как изглежда на фона на Кьолнската катедрала:

https://www.bbc.com/news/world-europe-36034916

авер4е

А иракчани, афганистанци, и  прочие "бежанци" 

Те са на жп гарата...

Стоф

Голямо празноглавие е необходимо за да се побере мисъл, като тази за възможна и полезна интеграция на ислямска маса в светско общество. Тази религия е подчертано деградивна. Не толерантност, а обратно там от където са дошли.

wise man

Много точно казано!

Предводител на ...
Брех, ти да видиш какви ги пише "соросоидният ислямистки рупор" Deutsche Welle.
Изненадани от написаното може да са само онези, които се информират само от "Горещите" в СЕГА.
Както и да е, с малко Koelsch.
nibbler

Като им разправяха хората, че са наивни, глупави либерасти,  които обслужват чуждите,  ислямистки интереси със соросоидни,  кухи, напудрени клишета те се цупехацупеха и обвиняваха наред че навсякъде има само националисти, популисти, рашисти.  Е, ко тана ся? Помагахте за джамия и накрая ви биха шута като използвани кондоми.  Като отиде коня в ряката и кой ви е виновен за либерастията? Филанкишията ли? И ко прайм ся? Нека да позная - спретваме митинг и държим речи как ще се справим. Само да не ви пречат критиците, дето се оказаха прави. 

 

Байдахой, знаете ли как почна "сирийската пролет"? В една джамия на юг, където имамът насъскал мъжете и децата да нападнат жените и децата на сирийските войници. И когато един 13 годишен нападател бил убит "умерените бунтовници" го снимали и казали Асад го измъчва, щот детето искаше свобода. Колко му е да се повтори и после ще има да се гърчите да обяснявате що Свободен Кьолнистан е лош. 

ЗИП
снимка на ЗИП

Германия е една окупирана държава и няма как един турчин, който живее там да се гордее с нея.

 

Ми  разбираемо е да го е срам, че е германец и иска да е турчин, представител на могъща сила, която "решава съдбините" на цели региони.

 

Какво решава Германия ?

 

Дължината и кривината на краставиците...

 

:)

Butch
снимка на Butch

ЗИП-е,

You are the best! Никой не може да го каже по-точно.

Душко

100 % !

razveyprah

Московската джамия, най-голямата в Европа.

Но Русия не е окупирана държава.

Ivan Vassilev

Руският слон самай балшой в мире

rover
снимка на rover

Капсулация, не интеграция

нема такива идиоти! тия продължават да стоят под прозореца и да викат "ти си льош!".

ще престанат, когато в DW на мястото на г-н хайнрих назначат г-н хасан, а хайнрих и родът му няма да има кой да ги чуе.

дена

   Сегаб ще е голям кеф имамите да надуят на мах уредбите и 5 пъти на ден ( по толкова пъти трябва да се молят правоверните ) да огласят Колн .

ablepsia

В 6 сутринта - като джамията в центъра на София по празници.

BL.N.Lmt

Fragility of Middle East alliances becomes ever more apparent

By James M. Dorsey
Saturday, September 29, 2018

Three recent developments lay bare the fragility of Middle Eastern alliances and a rebalancing of their priorities: theRussian-Turkish compromise on an assault on the rebel-held Syrian region of Idlib, the fate of troubled Abu Dhabi airline Ettihad, and battles over reconstruction of Syria.


These developments highlight the fact that competition among Middle Eastern rivals and ultimate power within the region’s various alliances is increasingly as much economic and commercial as it is military and geopolitical. Battles are fought as much on geopolitical fronts as they are on economic and cultural battlefields such as soccer.


As a result, the fault lines of various alliances across the greater Middle East, a region that stretches from North Africa to north-western China, are coming to the fore.


The cracks may be most apparent in the Russian-Turkish-Iranian alliance but lurk in the background of Gulf cooperation with Israel in confronting Iran as well as the unified front put forward by Saudi Arabia and the United Arab Emirates.


Russia, prevented, at least for now, a rupture with Turkey, by delaying an all-out attack on Idlib despite Iranian advocacy of an offensive. Turkey, already home to three million Syrians, feared that a Syrian-Russian assault, would push hundreds of thousands, if not millions more across its border.


If Iran was the weakest link in the debate about Idlib, it stands stronger in its coming competition with Russia for the spoils of reconstruction of war-ravaged Syria.


Similarly, Russia appears to be ambivalent towards a continued Iranian military presence in post-war Syria, a potential flashpoint given Israel’s opposition and Israeli attacks that led earlier this month to the downing of a Russian aircraft.


By the same token, Turkey, despite its backing of Qatar in its 15-month-old dispute with a Saudi-UAE-led alliance that is boycotting the Gulf state diplomatically and economically, poses perhaps the greatest challenge to Qatari efforts to project itself globally by operating one of the world’s best airlines and positioning itself as a sports hub.


Turkey, despite its failure this week to win the right to host Euro 2024 and its lack of the Gulf’s financial muscle, competes favourably on every other front with Qatar as well as the UAE that too is seeking to project itself through soft as well as hard power and opposes Mr. Erdogan because of his Islamist leanings, ties to Iran, and support of Qatar. Turkey wins hands down against the small Gulf states when it comes to size, population, location, industrial base, military might, and sports performance.


That, coupled with a determination to undermine Qatar, was likely one reason, why the UAE’s major carriers, Emirates and Etihad that is troubled by a failed business model, have, despite official denials, been quietly discussing a potential merger that would create the world’s largest airline.


Countering competition from Turkish Airlines that outflanks both UAE carriers with 309 passenger planes that service 302 destinations in 120 countries may well have been another reason. Emirates, the larger of the two Emirati carriers, has, a fleet of 256 aircraft flying to 150 destinations in 80 countries.


These recent developments suggest that alliances, particularly the one that groups Russia, Turkey and Iran, are brittle and transactional, geared towards capitalizing on immediate common interests rather than shared long-term goals, let alone values.


That is true even if Russia and Turkey increasingly find common ground in concepts of Eurasianism. It also applies to Turkey and Qatar who both support Islamist groups as well as to Saudi Arabia and the UAE who closely coordinate policies but see their different goals put on display in Yemen.


The fragility of the alliances is further underwritten by Turkish, Russian and Iranian aspirations of resurrecting empire in a 21stcentury mould and a Saudi quest for regional dominance.


Notions of empire have informed policies long before realignment across Eurasia as a result of the focus of the United States shifting from the Middle East to Asia, the rise of China. increasingly strained relations between the West and Russia, and the greater assertiveness of Middle Eastern states like Saudi Arabia, the UAE and Iran.


Then president Suleyman Demirel told this author already in the 1990s in the wake of the demise of the Soviet Union and the emergence of independent, mostly ethnically Turkic Central Asian republics that “Turkey’s world stretches from the Adriatic to the Great Wall of China.”


In a world in which globalization is shaped by geopolitical zones rather than individual countries, Russia’s imperative is to be a region by defining itself as an Asian rather than a European power that would be on par with China, the European Union, and a US zone of influence.


“Putin does not think along national lines. He thinks in terms of larger blocks, and, ultimately in terms of the world order,” said former Portuguese minister for Europe, Bruno Macaes in a recently published book, The Dawn of Eurasia.


In doing so, Russia is effectively turning its back on Europe as it reinvents itself as an Asian power on the basis of a Eurasianism, a century-old ideology that defines Russia as a Eurasian rather than a European power.


The Eurasian Economic Union, that groups Russia, Kazakhstan. Kyrgyzstan, Belarus and Armenia, is a vehicle that allows Russia to establish itself as a block in the borderland between Europe and Asia.


Similarly, Eurasianism has gained currency in Turkey with President Recep Tayyip Erdogan, who enabled by the demise of the Soviet Union and the re-emergence of a Turkic world, projects his country as a crossroads between Europe, Africa and Asia rather than a European bridge to Asia.


In that vein, Turkish columnist Sinan Baykent projected this week’s fence-mending visit to Germany by Mr. Erdogan and his proposal for a summit on Syria of Turkish, Russian, German and French leaders as a Eurasian approach to problem solving.


The meeting between Mr. Erdogan and German chancellor Angela Merkel was meant “to pave the way for a Eurasian solution for the region… There is a new axis forming today between Berlin, Moscow, Ankara, Tehran and maybe Paris… All of these countries are fed up with American unilateralism and excessive policies displayed by the Trump administration.,” Mr. Baykent said.


If Turkey and Russia’s vision of their place in the world is defined to a large extent by geography, Iran’s topology dictates a more inward-looking view despite accusations that it is seeking to establish itself as the Middle East’s hegemon.


“Iran is a fortress. Surrounded on three sides by mountains and on the fourth by the ocean, with a wasteland at its centre,” noted Stratfor, a geopolitical intelligence platform. Gulf fears are rooted not only in deep-seated distrust of Iran’s Islamic regime, but also in the fact that the foundation of past Persian empire relied on control of plains in present-day Iraq.


As a result, the manoeuvring of Gulf states, in contrast to Turkey and Russia, is driven less by a conceptual framing of their place in the world and more by regional rivalry and regime survival. Countries like Qatar, Saudi Arabia and the UAE walk a fine line focusing geopolitically on an increasingly unpredictable United States and economically on China and the rest of Asia, including Russia, Korea and Japan.


What the plight of Idlib, potential change in aviation and competition for reconstruction contracts highlight is the brittleness of Middle Eastern alliances that threatens to be reinforced by economics becoming an increasingly important factor alongside geopolitics.


“Stakes for all parties are starting to divert from each other in Syria and the prospects of cooperation with Russia and Iran are becoming more challenging,” said Turkish columnist Nuray Mert commenting on the situation in Idlib. Her analysis is as valid for Idlib as it for the prospects of many of the Middle East alliances.



James M. Dorsey at 2:18 PM

nibbler

Големи лукуми, тав ЗИП може да ви го каже с две думи: всяка империя дърпа кокала към себе си. 

Душко

Исляма е част от Европа и нейното бъдеще. Всяка година стотици джамии никнат в ЕС.

last

Май Хънтингтън с неговия "Сблъсък на цивилизациите" ще се окаже неуспял оптимист?

 

Butch
снимка на Butch

Няма да има никакъв сблъсък. Просто всички ще "прегърнат" исляма. Дава прости (и грешни) решения на сложни проблеми. Точно както болшевизма.

Както виждате ислямът си разширява ареала и броя последователи. Нищо не е случайно.

Имат "само" един малък проблем. Кой е правилния наследник на Пророка? Кой може да го тълкува?

nibbler

Питайте тав ЗИП да разкаже как византийска Мала Азия е станала турска,  или Гугъл, как през Кавказ турците почнали да мигрир...намерили убежище от монголите на запад. Та те така. 

ЗИП
снимка на ЗИП

Независимо дали ни харесва или не трябва да признаем, че Ердоган  достигна висините на Ататюрк и дори го надмина !

 

В момента сме свидетели на завършващия етап на създаването на "Ердоганова Турция".

 

Процесът е необратим. Свидетели сме на възраждането на "имперския дух" в тази държава, който имперски дух все повече ще хвърля сянка върху региона от Ирак до Мароко и от Йемен до Босна.

 

Ние трябва не да заклеймяваме тези процеси а да ги анализираме защото искаме или не сме съседи на този след около 15 години вече 100 милионен гигант...

 

 

rurade
снимка на rurade

Какво стана с немската толерантност ,какво стана с мултикулти обществото?

Германише идиотише...

Стоф

Обикновено, натрупването на много политически грешки завършва с някакъв въоръжен сблъсък. Така напреженията се разреждат, също като в лятна буря. Вярно, малко скъпичко излиза, но от природните закони няма измъкване... 

Влез или се регистрирай за да коментираш