Евродепутатите призоваха ЕК да предложи законодателен проект за създаване на Европейска хуманитарна система за визи не по-късно от 31 март 2019 г., съобщиха от пресслужбата на институцията. Идеята е страните от ЕС да имат възможност да издават хуманитарни визи в посолствата и консулствата си в чужбина, за да могат търсещите закрила да достигат до Европа без да рискуват живота си.
Законодателният доклад, изготвен по инициатива на ЕП, беше подкрепен с 429 гласа „за“, срещу 194 гласа „против“ и 41 „въздържал се“ по време на пленарната сесия в Страсбург.

Евродепутатите подчертават, че въпреки многото съобщения и искания за безопасни и законни пътища за хора, търсещи убежище в Европа, не съществува хармонизация на процедурите за закрила при влизане. Липсата на правни възможности е основна причина, че около 90% от лицата, на които е предоставена международна закрила, да достигат до ЕС незаконно.

Според евродепутатите хуманитарните визи ще помогнат за справянето с недопустимия брой смъртни случаи в Средиземно море и по миграционните маршрути към ЕС (от 2000 г. досега са загинали най-малко 30 000 души на границите на ЕС), за борбата с трафика на хора и за управлението на влизането, приемането и обработването на молбите за убежище по-добре, съобщават от пресслужбата на ЕП. Инструментът също така трябва да допринесе за оптимизиране на бюджета на държавите членки и на ЕС за предоставяне на убежище, процедурите за правоприлагане, граничен контрол, надзор и действия за търсене и спасяване, отбелязват евродепутатите. Те обаче подчертават, че решението за издаването на хуманитарни визи трябва да остане изключителна компетентност на държавите членки.

Одобрената от ЕП резолюция пояснява, че евентуалните получатели на хуманитарни визи ще трябва доказват обосновано излагане на опасност или риск от преследване, както и че към момента не са в процес на презаселване. Оценката на заявлението не следва да включва процес на пълно определяне на статут, но преди издаването на визата всеки кандидат трябва да бъде подложен на проверка за сигурност чрез съответните национални и европейски бази данни, „за да се гарантира, че не представлява риск за сигурността".