Медици от столичната университетска болница "Царица Йоана-ИСУЛ" излязоха днес на протест с искане допълнителните им възнаграждения за тежки условия на труд да бъдат включени в основните заплати. Опасението им е, че след като утре бъде отменена извънредната епидемична обстановка, ще спре и изплащането на сумите от 600 лв. на лекар, 360 лв. на медицинска сестра и 120 лв. на санитар, въпреки че днес депутатите дадоха възможност въпросните помощи за медиците на първа линия да се дават още 3 месеца.

"Има голяма разлика в това дали те ще са част от основното възнаграждение и ще са нещо постоянно, или те ще са нещо, за което министерството ще каже "днес го има, утре го няма", коментира лекар пред БНР. "Да увеличат заплатите и да си продължат да ни дават добавките за ковид, които ги даваха", посика негов колега. "През първите девет месеца, след като започна ковид, в "Царица Йоана", в спешното отделение, се даваха по 50, по 100, по 500 лева на никаква ведомост. На един лист от тетрадка се разписвахме в спешно отделение", коментираха още медици.

"Това означава, че ние ще останем на основни заплати. Ние допълнително финансово възнаграждение в нашата болница не сме получавали отпреди пандемията. Нашите основни заплати са просто скандални. Млад лекар взима след удръжките 900 лв., санитарите взимат под 600 лв., професори, доценти, шефове на отделения взимат под 1200 лв. Това са заплатите на университетската болница, която е люлка на толкова много специалности, на лекари, на академизъм и на какво ли още не", възмути се председателят на синдикалната организация "Защита" в ИСУЛ д-р Самуил Кътов. 

По-късно от МЗ обявиха, че преговорите с лекарите продължават. "Преговорите по Анекса към Националния рамков договор между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса все още продължават. Страните в преговорния процес обсъждат различни варианти допълнителните възнаграждения, получавани от медицинския персонал за работа с COVID пациенти, да се пренасочат към нормалното заплащане на лекари, специалисти по здравни грижи и санитари", съобщиха от ведомството на проф. Асена Сербезова след нейна среща с председателя на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов, представители на Национален синдикат "Защита" и лекари от ИСУЛ. "Очаква се Анексът към НРД да бъде подписан в началото на следващия месец, посочи доц. Пандов", като уточни, че в момента се правят различни разчети. В същото време в ход са и преговори със социалните партньори по колективния трудов договор.

"Нямаме яснота дали средствата за специалистите на първа линия ще бъдат изплатени след 1 април", коментира пред NOVANEWS депутатът от ГЕРБ-СДС проф. Асен Балтов. По думите му с отпадането на мерките се планира и закриване на COVID отделенията в болниците, но те на места все още са пълни с пациенти. "Спира се финансирането за тези отделения, никой няма яснота какво ще се случи. Сумите, които се изплащаха за работа при неблагоприятни условия, не знаем дали ще ги получим. Всички, които работеха на първа линия, нямат яснота ще получат ли тези 1000 лева. Има преговори между НЗОК и БЛС да не се дават за работа на първа линия, а като общи условия към клиничните пътеки. Центровете за спешна медицинска помощ, РЗИ-тата също нямат яснота за парите, които ще получават след 1 април. От министерството казват, че трябва да се търсят някакви изостанали средства, за да бъдат компенсирани и изплатени парите, а такива средства няма", обясни той.

ВЛАСТ 

По-рано днес депутатите приеха на първо четене промени в Закона за здравето, предложени от ПП. Те предвиждат да се продължи изплащането на допълнителните възнаграждения на медиците на първа линия до 3 месеца след отмяната на извънредната обстановка.

Според тях министърът на здравеопазването ще разполага с правомощията да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или в отделна област, дори и след отмяната на извънредната епидемична обстановка. Новата си власт министърът ще задейства по предложение на главния държавен здравен инспектор, като мерките ще се въвеждат за определен период от време. Целта е да се предотврати разпространение на заразни болести, да се контролира епидемичният риск, както и да се преодолеят последиците от извънредната обстановка, в която живяхме досега.

Защитни мерки срещу инфекции ще могат да въвеждат и директорите на районните здравни инспекции (РЗИ) – отново съгласувано с главния здравен инспектор, когато става въпрос за отделна област, община или населено място. Същественото е, че нито министърът, нито РЗИ, ще могат да забраняват да се влиза на територията на страната или да ограничават придвижването на гражданите. Няма да могат да спират работата на обекти с обществено предназначение или други такива, които предоставят услуги на хората.

Проектът се сблъска със съпротивата на опозицията. От ГЕРБ-СДС се усъмниха, че смисълът на законодателното предложение се свежда единствено до това, че премиерът Кирил Петков е обещал да отмени извънредната обстановка. От ДПС коментираха, че към законопроекта липсва финансова обосновка, което оцениха като безотговорно при сложното положение на държавния бюджет и бюджета на НЗОК. От „Възраждане” обвиниха управляващите, че предлагат „еднолична власт на министъра, без никакви ограничения”.

Чуха се гласове на несъгласие и от управляващото мнозинство. Според Ива Митева (ИТН) може да се окаже, че почти няма разлика между ограниченията, които се въвеждаха през извънредната обстановка, и онези, на които министърът ще има право в бъдеще. Като пример посочи, че той ще може и занапред да ограничава експлоатацията и режима на работа на обекти с обществено предназначение и други обекти и услуги, предоставяни на гражданите.

Последна се изказа здравният министър Асена Сербезова. Тя отрече твърденията, че в България съществува "медицинска диктатура"; посочи, че въпросът за доходите на медицинските работници ще се разреши след разговори между Българския лекарски съюз и НЗОК; акцентира, че определени мерки няма да могат да се налагат след отпадането на извънредната обстановка - като носенето на маски, дезинфекцията и поддържането на дистанция, което налага приемането на законовите промени; заяви, че лечението на ковид трябва да бъде "развързано" от наличието на извънредна обстановка. 

Възрастните са най-активни при поставянето на бустерна доза ваксина:

Хората на 60-69 г. са най-активни за бустерна ваксина

Възрастното население в страната е най-активно по отношение на поставянето на бустерни дози. Във възрастовата група 60-69 г. са поставени 189 304 дози, като това представлява 26% от всички приложени допълнителни (бустер) дози у нас към 30 март 2022 г. които са над 722 хил.

31 Март 2022

СТАТИСТИКА

1176 нови случая на COVID-19 у нас са отчетени за денонощие. Те са установени след направени 10 528 теста. Положителните проби са 11.17%, показват данните в Единния информационен портал.

Починали със заразата за 24 часа са 14 души. Излекуваните за същия период са 4301.

Новопостъпили в болница са 179 души. Общо хоспитализираните са 1953, от които 214 са в интензивно отделение.

През последното денонощие са поставени 1907 дози ваксини срещу COVID-19.

Утре отпада въведената заради Covid-19 извънредната епидемична обстановка у нас. Препоръчително остава обаче, носенето на предпазни маски в болници и в градския транспорт. След 1 април в сила ще остане изискването на сертификат с информация за ваксинация, преболедуване или негативен тест за ковид при влизане в страната. Остава в сила и задължителната карантина на болни и техните контактни.