Скандалните предложения на екоминистъра Нено Димов за законодателни промени в ущърб на европейската мрежа от защитени зони "Натура" са пред внасяне в Министерския съвет въпреки че срещу тях има критики от научни институти и природозащитни организации. Днес Димов ги представи с точно обратния аргумент, че те целят по-добра защита на мрежата и обяви, че ги внася в правителството. На фона на всеобщото недоволство срещу идеите му, екоминистърът обяви, че за тях има широка подкрепа, включително и от научните среди, които веднага го опровергаха.
Димов отново издигна тезата, че "Натура" е правена по съмнителни данни и по неясен начин през 2007 г., а министерството не разполагало с първичните изследвания. "Държавата не разполага с голяма част от тези данни. Оттук нататък държавата не може да си позволи да взима решения по данни, които не са проверени. Тук новото е, че тези данни трябва да бъдат проверени за достоверността им. Ние сме свидетели на огромно количество зони, които попадат в НАТУРА и които по никакъв начин не могат да бъдат в НАТУРА, защото данните, по които са направени, са непроверени. Факт е, че тези грешки са правени преди повече от 12 години и е много трудно да бъдат изправени в момента и този закон дава и тази възможност“, каза министърът, цитиран от "Медиапул".
"Натура" от създаването си е трън в очите на инвеститорите, особено по морето. Каква част от нея ще бъде "поправена" с промените в закона за биологичното разнообразие Димов не може да каже на този етап, но припомни, че 34.8% от територията на страната е обхваната в тази мрежа. "Когато има възможност след приемането на този закон да имаме достоверна и проверена информация, ще даде шанс на всичко, което е проверено, да бъде коригирано“, каза Димов. Той смята, че има достатъчно широка подкрепа за приемането на промените, като твърди, че при последното обсъждане присъствали 16 неправителствени организации, 12 от които дали подкрепата си за тях. Не е известно кои са въпросните организации, но в други случаи подобни срещи се пълнят най-вече с организации на местни предприемачи от типа "Природата за хората".
"Имахме подкрепата на работодателски, на браншови, синдикални организации, на местната власт. На практика включително след промените, които направихме със Съвета на учените и научната общност, считаме, че този закон е необходим. С приемането му ще развържем възможността за управлението на НАТУРА, а не със забраните, които потенциално застрашават една трета от територията на страната, което е лошо за околната среда, за бизнеса и за всеки един човек“, заяви екоминистърът. Той твърди, че финалните текстове са одобрени от експертните научни институции, но те категорично опровергаха думите му. Пред "Дневник" представители на университети и научни институти заявяват, че нито са виждали окончателния проект, нито са го одобрявали. "За да остане природа в България" пък директно обявиха, че законопроектът на практика обезсмисля "Натура" и предупредиха, че оттук нататък ще "разговарят" с министъра само на Орлов мост.
Както "Сега" писа, голяма част от текстовете целят да съсредоточат власт в ръцете на министъра и да отстранят омразните му учени от обявяването и промените в мрежата. От тези процедури е отстранен Националният съвет по биологично разнообразие, където имаше широко и гарантирано представителство на учени. Той се заменя с национален консултативен съвет към министъра, в който превес ще имат различните органи на администрацията. Самият министър си гласува правомощие да изготвя национална приоритетна рамка за действие по "Натура".
Занапред в административните актове, с които се обявяват защитените зони от "Натура" няма да има забрани, ограничения, мерки или препоръки за постигане на целите на защитената зона. Такива ще бъдат включвани само по необходимост и по преценка на министъра на околната среда. "Директивата за местообитанията не изисква от държавите членки въвеждането на забрани за дейности в защитените зони. Практиката показва, че подобна политика по-скоро създава негативно отношение в заинтересованите страни, към природозащитата. В други държави членки на ЕС този подход не се прилага", обяснява Нено Димов в мотивите към законопроекта.
