Министерството на образованието подготвя Стратегия за висшето образование след 2020 г., с която ще се опита да намали неприсъствието на студентите в държавните университети. Най-вероятно ще се прибегне до въвеждането на подобно на дуалната форма обучение в средното образование. Това каза просветният министър Красимир Вълчев по време на кръгла маса на тема: „Висшето образование в България - предизвикателства и решения“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, цитиран от БГНЕС.

Преди дни на подобна дискусия, но със студенти от УНСС, министърът призна, че проверките на ведомството му в 4 висши училища са показали, че средната посещаемост на лекциите е 15-20%.

„Ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес. Редовната форма на обучение е най-високо финансирана, тя е и най-полезна. Осъзнавам, че немалка част от студентите не могат да съчетават ученето с работата, но затова има и други неприсъствени форми“, заяви Вълчев, припомняйки започналите преди няколко години реформи във висшето образование.

„В последните години направихме една много голяма промяна - преструктурирахме и намалихме приема, но по-важното е, че го преструктурирахме и насърчаваме профилната оптимизация. Над 25 професионални направления нулирахме приема, намалихме социално, стопанските и правни науки - намалихме с над 50% приема“, посочи министърът и добави, че през 1990 г. 30% от завършващите средно образование са се включвали в системата на висшето образование, преди 2-3 години те са били 83% и вероятно догодина приемът в държавните университети ще бъде около 50-60%. Според него основното предизвикателство пред висшето образование е как то да стане по-конкурентно на все по-глобализиращия се образователен пазар. За да се случи, по думите му е необходимо да се прави повече наука, да се инвестира в млади преподаватели и образованието да служи за развитието на обществото.

„Най-голямото предизвикателство обаче е университетите ни да бъдат свързани с европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствения интелект, да променят учебните си програми, да вплетат в по-голяма степен хоризонталните умения и да се подготвят за учене през целия живот. В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии. Висшето образование ще трябва постоянно да надгражда и ще се наложи да карат по няколко магистърски степени в период през 10 г.“, обяви той.