Държавната гранична служба на Украйна затвори входа на Крим за всички чуждестранни граждани, предава БГНЕС. За това е съобщила Би Би Си. "В пресслужбата на отдела на Би Би Си Нюз, Украйна съобщи, че от четвъртък само граждани на Украйна могат да преминават границата с Крим", се казвало в текста.
Движението през Керченския пролив се извършва само в посока към руските пристанища на Азовско море, заяви в същото време министърът на инфраструктурата на Украйна Владимир Омелян във социалната мрежа „Фейсбук“, цитиран от украинската агенция УНИАН и Агенция Фокус.
"Украинските пристанища на Азовско море, Мариупол и Бердянск всъщност са блокирани от Руската федерация за влизане и излизане на кораби", отбеляза той. Има 18 кораба, чакащи да влязат в Азовско море: четири са на път до пристанище Бердянск, 14 - до пристанище Мариупол. На изхода от Азовско море към Черно море има три кораба от пристанище Бердянск и шест от пристанище Мариупол. Осем кораба са закотвени в пристанищата. "В момента има общо 35 кораба, които са блокирани ... Действията на руската страна предполагат целенасочена ескалация на ситуацията в Азовско море и дестабилизацията на региона.“ „Налице е постепенно изместване на Украйна от нашите законни територии, закрепени от международното право" - подчерта министърът.
Украинският президент Петро Порошенко настоява за изпращане на кораби на НАТО в Азовско море. Той прави това в интервю за германския вестник Bild, цитирано от Франс прес и Агенция Фокус.
Украинският президент Петро Порошенко поиска от членовете на НАТО, включително Германия да изпратят военноморски кораби на Азовско море, за да подкрепят страната му в конфликта с Русия.
"Германия е един от нашите най-близки съюзници и се надяваме, че държавите в НАТО са готови да дислоцират военноморски кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна и да осигурят сигурност", казва той пред германския вестник Bild.
Порошенко обаче обвини Путин, че "не иска нищо по-малко, от това да завладее Азовско море. Единственият език, от който той разбира, е единството на западния свят".
"Не можем да приемем тази агресивна политика на Русия. Първо беше Крим, после Източна Украйна, сега иска Азовско море.
"Германия също трябва да си зададе въпроса: какво ще направи след това Путин, ако не го спрем?" добави той в деня, когато премиерът на Украйна Володимир Гройсман посети Берлин.
В интервюто за германския вестник Порошенко отхвърля и твърденията на руския президент Владимир Путин, който свърза инцидента в Азовско море с целите на предизборната кампания на украинския лидер .
„Не вярвайте на лъжите на Путин. Това е нелепо. Спомнете си какво каза на света – че в Крим няма руски войници. Спомняте ли си, че той каза също, че и в Източна Украйна няма руски войници? Или за отравяне на бившия си агент в Солзбъри? Путин разказва приказки на света, сега също“, подчертава Порошенко.
Американският президент Доналд Тръмп смята, че трябва да се изясни дали украинската страна е предупредила Русия за преминаването на нейните кораби от Черно в Азовско море и призовава Париж и Берлин да вземат участие в процеса. Това заяви стопанинът на Белия дом в интервю за вестник „Ню Йорк пост“, коментирайки инцидента с украинските кораби, предава в същото време БГНЕС.
„Имаше въпрос – имало ли е предупреждение. Украинските кораби дали ли са знак, че преминават? Защото, смятам, че те са имали система. Тя е работила“, каза Тръмп. Той също така отбеляза, че на него „не му е харесало“ задържането на три украински кораба и призова Германия и Франция да се включат в ситуацията около събитията в Керченския проток. При това американският президент не уточни какви именно действия очаква от Берлин и Париж.
Тръмп ще вземе решение дали да се срещне с руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес, след като получи пълен доклад за събитията в Украйна и Черно море. Той повтори, че не изключва възможността да отмени срещата си със стопанина на Кремъл. „Тръмп заяви, че той ще получи „пълен доклад“ от служителите, занимаващи се с въпросите на националната сигурност и след това ще вземе решение“, се казва в материала на „Ню Йорк пост“. „Ние ще видим, ние ще научим, какво се е случило. Не ми харесва този инцидент и ще ни предоставят доклад по повод на това, което се случва“, подчерта американският лидер.
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обсъжда възможни варианти на ответни мерки на ситуацията около Керченския проток. Това пък заявява в същото време специалният представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Кърт Волкър. „Отговарящите за националната сигурност официални лица от различните управления на вашингтонската администрация се събраха във вторник, за да обсъдят варианти за ответни мерки на САЩ на ситуацията в Керченския проток“, пише „Вашингтон пост“, позовавайки се на информацията на Волкър. „Търсим пътища за урегулиране на настоящата криза и оказване на натиск върху преговорите с цел да се върнем към политическо решение“, заявява американският дипломат. Волкър изразява гледната точка, че „действията на Русия явно имат незаконен характер“. „Освен това, не е имало обстоятелства, които могат да оправдаят обстрела на украинските кораби и ареста на моряците“, заявява той.
В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган предложи своята страна като посредник за разрешаване на инцидента с украинските кораби в Керченския пролив. „Ние обсъдихме с двете страни /с Русия и Украйна/, какво може да бъде направено и дали можем да играем ролята на посредник“, каза той, цитиран от Анадолската агенция, предава БГНЕС.
По-рано източник на ТАСС от канцеларията на турския президент информира, че Ердоган е провел преговори с президентите на Русия Владимир Путин и на Украйна Петро Порошенко. „Той е изслушал позициите на двете страни във връзка с инцидента в Черно море и е отбелязал важността създалата се ситуация да се разреши по дипломатически път“. Пресслужбата на Кремъл също съобщи за преговорите между Путин и Ердоган. От там отбелязаха, че „в контекста на провокирания от киевските власти опасен инцидент в района на Керченския проток са се обменили мнения по въпросите на стабилността и сигурността в Черноморския регион“.
