Европейската комисия и Великобритания увеличават своите усилия за въвеждане на единен регистър за всички ваксинирани срещу COVID-19. Идеята на Еврокомисията е данните от ваксинациите в страните членки на ЕС да се съхраняват под егидата на ООН. За целта обаче страните трябва да въведат електронни удостоверения за извършена имунизация.
Все пак, според зам.-председателя на ЕК Марош Шефчович, ваксинацията не трябва да се превръща в условие за достъп до основни права и до свободно пътуване. Затова и ЕС предпочита да говори за "имунизационни сертификати" вместо за "имунизационни паспорти", твърди словакът.
За въвеждането на такива сертификати още вчера настоя гръцкият министър на туризма Хари Теохарис, който се мотивира с това, че по този начин ще може да се възобновят масовите пътувания в чужди страни и ще бъде спасен туристическият сектор в страните от ЕС.
Великобритания пък планира да използва председателството си в Г-7, за да окаже натиск за приемане на международно призната система за ваксинационни паспорти, макар премиерът Борис Джонсън да призна, че идеята повдига сложни етични проблеми.
Британското правителство по-рано заяви, че не обмисля издаване на ваксинационни паспорти, но сега преразглежда въпроса за "удостоверяването на COVID статуса", за да бъдат проучени начините хората да могат да доказват, че не са заразени - чрез поставена ваксина или с отрицателен тест. Властите ще опитат да въведат система, която да позволи на ваксинирани лица да пътуват по-свободно между държавите. Лондон твърди, че работи в тази посока с други страни, посредством СЗО, Г-7 и други структури, за да бъде развита ясна международна рамка от стандарти. Проучва се също така как едно такова удостоверение да бъде използвано от работодатели, собственици на места за обществени прояви и организатори на големи събития.
Борис Джонсън обаче предупреди, че въпросът е сложен и преди да се вземе решение, трябва да бъдат проучени много аспекти. "Не можем да проявяваме дискриминация спрямо хора, които по някаква причина не могат да се ваксинират", добави британският премиер.
Унгария първа в ЕС започна да слага китайската ваксина
Унгария стана първата държава в Европейския съюз, която започна да прилага китайската ваксина "Синофарм". Прмиерът Виктор Орбан съобщи, че първите дози от препарата са поставени днес на жители на столицата Будапеща.
Централноевропейската страна, чието население е около 10 млн. души, е поръчала 5 млн. дози от Китай, които ще стигнат за имунизирането на 2,5 млн. души. Миналата седмица унгарските здравни власти получиха първата пратка от 550 000 дози.
Този месец Унгария започна да използва и руската ваксина "Спутник V", която също не се прилага нукъде другаде в ЕС.
СЗО: Пандемията ще приключи в началото на 2022 т.
Пандемията от коронавирус ще приключи в началото на 2022 г., прогнозира директорът на Европейското регионално бюро но СЗО Ханс Клюге.
"Най-лошият сценарий е в миналото. Знаем за вируса повече, в сравнение с 2020 г., когато той започна да се разпространява", казва Клюге, цитиран от датската телевизия DR.
Германецът подчертава, че вирусът няма да изчезне, но към началото на 2022 г. ще отпадне необходимостта от ограничения. Клюге все пак се застрахова, че това е само прогноза, тъй като никой не може да каже с точност как ще се развие ситуацията.
Гърция запазва строгите мерки заради ръст на заболелите
Гърция засега няма да разхлабва ограничителните мерки срещу разпространението на вируса, предаде bTV. Причината е увеличаването на новозаразените в южната ни съседка.
В столицата Атина и в областта Атика през последните дни са регистрирани повече от половината нови случаи в страната. За последното денонощие са установени общо 2147 нови случая на COVID-19 - най-високият брой от началото на декември насам. Интензивните отделения на болниците отново са препълнени, като по данни на здравните власти в момента са заети 89% от леглата.
По-строгите мерки в Гърция бяха върнати в началото на февруари. Очакваше се от 1 март да отпадне вечерният час, учениците да се върнат в клас, както и да отворят магазини за търговия на дребно, но това на този етап няма да се случи.
Нидерландия удължи вечерния час до изборите на 15 март
Нидерландският премиер Марк Рюте съобщи, че срокът на въведения на 23 януари вечерен полицейски час се удължава до 15 март, като седмица по-рано - на 8 март, правителството ще реши дали тази мярка ще остане в сила и след 15-и.
На 15 март в Нидерландия започват тридневните парламентарни избори. Властите решиха вотът да е в три дни - до 17 март, за да се ограничат здравните рискове.
"Засега все още сме в изключително трудна фаза", каза Рюте, като изтъкна, че, според експерти, трета вълна от коронавирусната инфекция е неизбежна. "Числата отново нарастват. Това е реалност, която трябва да приемем", добави Рюте, като изтъкна безпокойството на властите, свързано с британския щам на вируса.
Все пак част от ограниченията в Нидерландия ще бъдат смекчени постепенно. Частично ще отворят средните училища, а хората с професии, които изискват физически контакт - например фризьорите, ще могат да работят. Магазините също отварят при някои условия. Отборните спортове на открито ще бъдат разрешени, но за хора до 27 години.
Дневните случаи на заразени с коронавирус в Нидерландия са се увеличили с близо 19% за последната седмица.
