Медия без
политическа реклама

Висш съд спря плана за нови ски писти в Банско

Тричленен състав на ВАС обяви, че законът не допуска строителство на спортни съоръжения в националния парк

Снимка: Архив
Покрай последните кавги при "Патриотите" Волен Сидеров обвини Валери Симеонов, че спасява редник Цеко и заради него дори заплашил през декември, че ще напусне кабинета, ако не бъде приет планът за Пирин, който ВАС отхвърли като незаконен в понеделник.

Природозащитните организации спечелиха ключова битка срещу усилията на кабинета да отпуши строителството в Пирин. Върховният административен съд отмени на първа инстанция решението, с което кабинетът промени в края на миналата година плана за управление на Пирин, за да отвори нови територии за застрояване и най-вече за изграждане на втори лифт. Магистратите постановяват, че промените противоречат на Закона за защитените територии, който не позволява ново строителство в парка, включително и на спортни съоръжения. Обратната теза упорито застъпва екоминистърът Нено Димов, който е основен изпълнител на ангажимента на "Обединени патриоти" към община Банско и "Юлен" за втори лифт.

Тричленен състав на съда постановява, че предвиденото в промените на плана изграждане на водохващания, изграждане и разширение на ски писти и съпътстваща техническа инфраструктура противоречи на забраната за строителство в националния парк по чл. 21, т. 1 на Закона за защитените територии, според който "в националните паркове се забранява строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения".

Магистратите отхвърлят опитите да се тълкува различно този текст с цел да се заобиколи забраната. "Дори да се приеме, че строителството на въжени линии е строителство за обслужването на всички посетители на парка, то последното не е относимо към изграждането и разширението на ски пистите, които безспорно представляват спортни съоръжения по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗТ", посочват от съда. Не минава и оправданието, че водохващанията са за питейни нужди: "по делото не са представени доказателства за това, за да попадне последното в предвидените от закона изключения за допустимост на строителство в национален парк. Точно обратното се установява от доклада на министъра на околната среда и водите, в който изрично е отразено, че възможността за изграждане на водохващания е във връзка с изменението на режимите на двете зони – III и IV, предвиждащи строителство на ски писти, въжени линии и съпътстваща техническа инфраструктура, т.е. предвиденото водохващане е за нуждите на бъдещото строителство".

ВАС цитира и разискванията в парламента при приемането на този текст през 2000 г., за да докаже, че няма място за различно тълкуване на разпоредбата, макар да признава, че има решение в обратна посока на петчленен състав от 2001 г. Въпросното решение гласи, че чл. 21 не изключва, а напротив - допуска строителство на спортни съоръжения и често се използва от привържениците на втори лифт като аргумент, че няма нищо незаконно в действията на кабинета. Тричленката по настоящото дело обаче приема, че това решение касае различна фактическа обстановка и не е задължително за него, освен това смята, че това противоречи и на граматическото тълкуване на разпоредбата, и на изрично изразената воля на законодателя. Висшите магистрати посочват и че кабинетът е взел решението в нарушение на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и на Закона за биологичното разнообразие, които изискват в такива случаи да се направи екологична оценка. Кабинетът твърдеше, че сега приема промените, а при конкретно инвестиционно намерение ще му прави екологична оценка.

"Решението на съда е в унисон с европейските директиви. То показва, че гражданите са били прави да излизат месеци наред на протести в защита на Национален парк "Пирин" в над 50 града в България и по света. Правителството може да обжалва на втора инстанция това решение на съда в 14-дневен срок, но това би било скандално", коментираха от екокоалицията. Вчера нито Димов, нито Валери Симеонов реагираха на новината. Малко вероятно е обаче екоминистерството да не обжалва, тъй като не пести усилия да прокара исканията на Банско. Преди месец двамата издействаха подкрепа от 11 държави извън ЕС, като Танзания и Буркина Фасо, за да пресекат критично решение на ЮНЕСКО за Пирин. Димов представи това като грандиозен успех с думите: "Държавата отвоюва територия, която има право да управлява", макар че комитетът за световното наследство все пак предупреди правителството да се "въздържа" от прилагането на спорните изменения.

Това е второто дело тази година, което „За да остане природа в България“ печели в защита на Пирин. През април 2018 г. съдът отмени решение на Димов от март 2017 г. актуализацията на плана за управление на Национален парк "Пирин" да не се подлага на екологична оценка и оценка за степента на въздействие върху защитените зони от "Натура 2000", съвпадащи с границите на парка. Промените във въпросната актуализация предвиждат 12.5 пъти повече застрояване спрямо първоначалния план за управление и сечи върху 60% от територията на националния парк. Делото ще се гледа на втора инстанция през септември 2018 г.

В казуса "Пирин" преди два месеца се намеси и главният прокурор Сотир Цацаров, който настоя кабинетът да промени концесионния договор с "Юлен", за да отстрани нарушенията по него. Това стана, след като проверка на прокуратурата по друг "зелен" сигнал потвърди, че концесионерът надвишава правата си - факт, който се знае от години.

СПОР

Магистратите отхвърлят опасенията на природозащитниците, че промените ще отворят за всякакво застрояване 48% от парка. Действително те засягат 45.2% от територията на парка, но оплакването, че е допуснато всякакво строителство, е неоснователно, пише в решението. В промяната в зона IIа (за опазване на горските екосистеми и отдих) по отношение на предвиденото строителство, ремонт и реконструкция е отразено като потенциално осъществима дейност, и то във връзка с извършеното изменение в т. 14, че в тази зона могат да се изграждат водохващания, а не друго строителство. Безспорно тази зона представлява 45.2% от площта на парка, но това не означава, че цялата площ е предвидена за изграждане на водохващане. Конкретните площи, които биха били засегнати от изграждането на водохващания, ще се определят с план по чл. 64 по Закона за защитените територии", посочват от съда.