Медия без
политическа реклама

Вапцаров не е "употребяван", а "злоупотребяван"

Катя Зографова, уредник на музея "Вапцаров", смята, че животът му е урок за всички

04 Авг. 2018ИВАН ГЕНЧЕВ
Катя Зографова

----
Катя Зографова е автор, литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 15 книги. Сред тях са: "Вечните странници" (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта", 2001; "Интелектуалецът Емануил Попдимитров", 2001; "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни", 2006; "Елисавета Багряна. Играещата със стихиите", "Българската одисея на Весна Парун" и др. Носител на националните литературни награди "Нешо Бончев" и "Блага Димитрова" и на международната Златна монета "Писменост". В момента работи над тритомен "Летопис за Вазовия род" и очаква книгата си "В световете на Яворов (неговите арменци, приятели, любими жени, стихове, архиви и музеи)". Уредник на музея "Н.Й. Вапцаров" в София.

- Този малък червен бележник на Вапцаров предизвика голям интерес...
- Да, и продължава! Чест за музея бе посещението на посланика на Р Франция - Негово Превъзходителство Ерик Льобедел, добър познавач на поезията, времето, френските преводи на Вапцаров. Дойдоха български емигранти от САЩ и Канада, групички  ученици и студенти в лятна ваканция, хора от цялата страна с различни професии - от 10 до 80 години. Малкият червен бележник се оказа мощен катализатор на стремежа да се преоткрива и обича Вапцаров...
-  Какво все пак най-важно за него ни разкрива този документ? 
-  Бележникът докосва с историята си. На 30 май 1941 г., докато поетът чете на жена си ръкописа на "Пролет" ("Отвънка ухае на люляк..."), полицията го арестува в дома му в София и така бележникът се оказва "интерниран" заедно с автора. В него на 5 юли е записано едно от най-драматичните му стихотворения - "Не, сега не е за поезия...". В него има редове, от които настръхваш: "И тогаз забелязваш със ужас - не с мастило, ти писал си с кръв..." - предзнаменование за собствената гибел след година. 
- Това обаче е друг арест, не онзи, фаталният, нали?
- Да. Малко се знае, че в първия процес (за участие в Соболевата акция, 1940) Вапцаров е оправдан, макар адвокатите му да са очаквали наказателна присъда. Защитил го е, при това категорично, с писателския си авторитет и точността на думите си, Светослав Минков. Вапцаров пише стихотворението си в същия ден, в който именитият разказвач дава показания... Те също се излагат за пръв път (удължихме изложбата до септември!), с писмото на свидетеля Димитър Зайков от Банско, което описва "великолепното" държание на Вапцаров в съда. Минков заявява: "Произведенията на подсъдимия нямат временен ефект, не са набързо написани с цел да постигнат някакъв политически ефект, а напротив, се отличават с топло чувство, с психологическа дълбочина и искрена патриотичност". 
- Вапцаров до днес е много употребяван политически - това не опростява ли лика му?
- Точната дума е злоупотребяван! Вапцаров трябва да се мисли по адекватен, сложен начин. Той е живял и е направил своя съдбовен избор  в "епоха на дива жестокост", но е факт, че окончателната дума в поезията му е "ОБИЧАХМЕ", а не вик за омраза, мъст и кръвнина... Вярвал е, че човекът може да избегне превращението си в звяр, тежката дехуманизация, дори във времената на смъртен "двубой" на глобалните идеологии. В поезията му има и "агитки", но много повече добри творби, а във високия христоматиен ред на литературата ще останат шедьовърът "История", "Вера", "Песен за човека", трите "Пролет"-и, любовната балада "Прощално" и, разбира се, "Предсмъртно". "Хайдушка" се пее и като народна песен в Банско, и от поп изпълнители като Михаил Белчев... Все повече ще четем и детските стихове, и пътеписите, и есетата, и "Огняроинтелигентска"  - с проникновеното самоопределение на Вапцаров, с майсторския ритъм  ("сънно тракат релсите във мрака") и ръкописното вписване на думата "СВОБОДА" върху 5 от 10-те първи екземпляра на "Моторни песни", които се пазят в музея. Защото поетът саморъчно е "отцензурирал" отрязания финал на стихотворението, подарявайки книгата си на доверени приятели...
- А ценим ли днес литературната памет на нацията? И с Вапцаров какви ли не глуми си бие вече масовата простотия...
- Девалвацията на паметта днес се разраства "като гангрена, не, като проказа", казано с Вапцаровите думи. Няма смисъл да се самозалъгваме. Каканиженето на "Прощално" от чалга певица в оскъдно облекло и под звуците на турбо кючек, точещ се като "сладострастна лига", бе едно от последните доказателства. Когато обаче извадих от фондохранилището скромния червен бележник на поета, се случи малко чудо, което ме кара да вярвам, че процесите в културата не са необратими. Стотици хора разбраха, че поетът има музей в София, при това богат и модерен, и сякаш се отключи затрупвана с години, но жива потребност у българите да прекрачат прага на последния му дом, за да научат повече за поета, за семейната му драма, за истинските му приятели.
- А нужно ли е да противопоставяме големите ни литературни фигури от миналото - Вапцаров на Багряна?
- Не, това е манипулативно и подло. Наистина Багряна и Константин Щъркелов, СБП като цяло, през 1942 г. не са на нивото на Светослав Минков от първия процес. Има юристи, които днес правят сравнителен анализ на защитите по Дело № 585/1941 -  от една страна е блестящият Сотир Янев, адвокатът на Младен Исаев, масирано защитен като талантлив поет, от друга -  "звенарят" Петър Попзлатев - служебен защитник на няколко обвиняеми... Справедливостта изисква да се знае, че "Вечната и святата" и "царят на акварела" все пак се явяват на делото, докато други - депутатът Таско Стоилков или директорът на Народния театър, дори не са намерени, за да им връчат призовките. Всъщност художникът се държи по-пораженчески от Багряна към съдбата на поета, посветил му апологетично есе ("Мирът на Щъркелов"). Той пък подарил през 1934 г. 3 чудесни акварела за сватбата на Никола и Бойка, които не само красят музея, но са нямо свидетелство за неистините, които е изрекъл в процеса Щъркелов -  бил приятел на бащата и неведнъж ходил на гости в Банско, но... "не знаел делата" на младия Вапцаров?! Харесваният от цар Фердинанд и от Борис III художник би могъл по-мъжки да защити поета. Уви, днес разполагаме само с разкази на очевидци, свидетелските показания не са записани и това е основата на нескончаемите злонамерени "тълкувания".  20 г. след процеса, през 1962 г., Багряна е нарочена като "виновница" за тежката присъда над Вапцаров, който е световноизвестно име, и общественото внимание трябва да бъде изместено от въпроса защо точно той е включен в най-опасната, минноподривната дейност на Военната комисия към ЦК на БКП... Не, не бива така драстично да противопоставяме поетите. И Багряна, и Вапцаров са безспорни класици, при това имат общи теми. Ще припомня още един факт от Годеч, където Вапцаров е рецитирал наизуст на Бойка стихове от Багряна. Запазено е копие от раздавателния картон на читалището с две нейни книги - "Звезда на моряка" и "Сърце човешко". Багряна е получила от Матвей Вълев вечерта преди процеса екземпляр от "Моторни песни" и е свидетелствала в съда. Сдържано, еднословно, неубедително, но тя се е опитала да бъде защитница на Вапцаров, а не негова обвинителка.