facebook
twitter

Наблюдател

Прокуратурата е новата ПР служба на властта

Приватизацията е минало, ако Гешев иска да свърши работа, да подхване греховете на днешните министри, обществените поръчки и еврофондовете
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Прокуратурата има прекалено много съвременни престъпления за разследване, за да се рови в скелетите на приватизацията. Нима Иван Гешев не го знае?

Приватизацията е болното място на българския преход - хронично заболяване, чиито симптоми се използват за прикриване на настоящи и бъдещи обществени болежки и недъзи. Като че ли за последните 30 години бързо и лесно забравихме мутренските групировки, а техните лидери трайно и видимо превзеха не само икономиката, но и политиката. Фалитът на банките и черните икономически зими на 90-те години също не тежат на паметта на нашето общество. Но


приватизацията винаги се откроява

 

С нейното провеждане трябваше, от една страна, да бъде спасено спасяемото от икономическото наследство на социализма, а от друга - фалирано и ликвидирано неспасяемото. Нямаше как и да е инак - при над 11 млрд. долара външен дълг в началото на 1990 г. никой не иска да отпуска нови заеми на българската държава (виж данните на БНБ на стр. 440 от История на външния държавен дълга 1878 - 1990). Фалиралият строй убива своите индустриални творения в стила на Френската революция, която изяжда децата си. Аз самият като част от обществената тъкан още въздишам по това какви автобуси сме произвеждали и ходя по изложения, за да се радвам на реставрирани експонати с марката „Чавдар“.

Приватизацията несъмнено крие криминалните тайни на нашия управленски и икономически елит, на някогашното ляво и дясно, на миналото и настоящото управление (от "Булгартабак" останаха само спомени и загубили работата си хора). Сред източените предприятия може да е имало и жизнеспособни. Но като се отърсим от сантиментите и разгледаме нещата от правна и финансова страна, картината е друга и не предполага цялостна ревизия на приватизационните сделки.


Какво казва правото?

 

Конституцията е лаконична - за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. А ако до влизане на присъдата в сила последват законодателни промени, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. Приватизацията още не е престъпление, попадащо в тази дефиниция. Това са утвърдени правни принципи, които, ако веднъж се прекрачат, съществува риск всяко управление да злоупотребява с правни принципи и да наказва неудобни нему лица.

От месец насам главният прокурор Иван Гешев показва политически мерак да въздава историческа справедливост с квазиюридически средства. Първоначално само ГЕРБ заявиха подкрепа и готовност да премахнат давността за наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод на приватизацията. Това предложение лека-полека беше възприето и от останалите партии в парламента. Което вбеси юристи от всички поколения с иначе различни възгледи. Дори венцеславците на Гешев възнегодуваха.

Единствената добра новина от целия шум е, че прокуратурата изглежда се опомни, че все пак номинално е част от съдебната власт, а не от политическия живот. В неделя говорителят на главния прокурор обнови сюжета „Криминална приватизация 020“, като подчерта, че прокуратурата имала за цел само да информира обществото, не и да проведе наказателно преследване. Но основната функция на прокуратурата - според Конституцията, е да следи за спазване на законността, като ръководи разследването. Ако по съвместителство са се превърнали в осведомителна агенция, това е несвойствена дейност, наред с целия политически пиар, който провеждат за утвърждаване имиджа на новия си едноличен ръководител. И да припомним - преценката за това дали един факт е достоверен или не се прави от съда. Съдът произнася присъда, с която информира обществото кой е виновен, на какво основание и какъв обществен укор следва да понесе.


Какво показват данните за периода 2010 – 2019 г.?

 

За последните 10 години приватизацията определено не е важна за приходите и разходите на държавния бюджет. Ако обществото понася сериозни неблагоприятни последици, те са от безхаберното изграждане и управление на публичната инфраструктура, която изяжда средствата за други дейности.

В периода 2010-2019 г. европейските средства са 10% от консолидираните бюджетни разходи. Капиталовите разходи са 14,5% от консолидираните бюджетни разходи. От капиталовите разходи (тоест от средствата за строителство, ремонт на инфраструктура и купуване на машини и съоръжения) 47% са финансирани с европейски средства.

Казано накратко, ако прокуратурата трябва да разследва нещо, то е как се разходват държавните, включително и евросредствата, към настоящия момент. Вместо това темата с приватизацията очевидно се претопля, за да отклони вниманието именно от днешните злоупотреби. А не е като да няма проблеми - с новоизградени или ремонтирани улици, булеварди и магистрали. За илюстрация, и по "Тракия", и по Северната тангента, и по Цариградско шосе първите кръпки вече плачат за втори.


Какво да се прави със самата прокуратура, 

 

също е въпрос от днешния дневен ред на обществото

Докато прокуратурата изпълнява основно осведомителни дейности и се опитва да си присвои и правораздавателни такива, безнаказаността и произволът ще имат предимство пред правото и реда. Но и днешният главен прокурор, и предишният никак не обичат някой да ги проверява. Статусът им на безконтролни главнокомандващи с послушна прокурорска армия е отдавна наболял проблем. И ако няма своевременно наказани за праватизацията, поради „незаинтересованост“ от страна на прокуратурата в рамките на давностния срок, по същата причина няма да има наказани и за днешното криминално управление.

Време е да засилим обществения надзор и прозрачност над работата на българската прокуратура. Засега политическа воля и конкретни предложения за това не демонстрира никой. Да видим дали заявените намерения за отваряне на конституционния дебат от страна на президента Румен Радев ще се претворят в конкретни действия. А дотогава нека попитаме главния прокурор Гешев


няколко въпроса, по-злободневни от приватизацията:

 

Защо се бави проверката за апартамента на финансовия министър Горанов?

Нормално ли е испанската прокуратура да проверява министър-председателя Бойко Борисов за пране на пари, а българската да върви след нея?

Престъпление ли е убийството на дете при управление на моторна шейна от предходния министър на транспорта в това правителство на Борисов?

На прокуратурата някак все не ѝ спори да разследва и обвинява силните на деня лица, Затова се опитва да имитира дейност, като претопля казус, който отдавна е затворен.


Още по темата - 

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Прокуратурата се похвали, че изземва още ритони на Васил Божков

16.09.2020

Обновена

3727 37
Прокуратурата обвини Гебрев, че крие още 4 покушения срещу себе си

15.09.2020

2885 21
Липсата на доверие в прокуратурата обрича всяка нейна акция

08.09.2020

МАРТИН ГЕОРГИЕВ

1986 1

Коментари

Stern

В последните години наистина приватизацията не е от топ-темите, но така или иначе има няколко много големи сделки, за които витаят съмнения и са все още в срока на давността. Но явно за Гешев те са безинтересни, по му е интересна приватизацията на някоя баничарница преди 25 г.

Conviction
снимка на Conviction

?

И пак ❗️

Докога ще заблуждавате редакцията  Няма такъв  институт?

 

Има  Фондация „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ) е регистрирана на 15 март 1993 г. От 2010 г. институтът е вписан като юридическо лице ?

?

Mrx

 

 

Има  Фондация „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ) е регистрирана на 15 март 1993 г. От 2010 г. институтът е вписан като юридическо лице ?

 

Затова сме на това дередже, защото о едни институтчета-фондации се взема акъл Тодор Живков въпреки, че нямаше нужното образовани, махна повечето стари комунисти, като Чанков, Добри Трепешев и др. и се опря на професори (Сендов, Попов, Мако Даков и др.) и на експертизаата на БАН. БАН не беше само научен център но той даваше експертиза по много важни въпроси. Например, много твърдяха, че България няма нефт и не може да развива нефтохимията. Обаче тодор Живков послуша кадрите от Института по органична химия проф. Димитър Шопов, Слави Иванов  и на третия не му помня името. Нефтохимичесскат индустрия се оказа много печеливша. Същото беше със раазработката на компютърната индустрия, като началото се положи в Института по математика при БАН, (Сендов и др.) а след това в Институат по роботика (Иван Марангозов). Така България се оказаа като един голям проиводител на компютърна техника. Чувам, че "Правец" и сега проивежда компютри за износ. Това позволи създаването н традиции и кадри в тази област.  Когато бях в Бавария на работами казваха: "Ние знаем, че България има добри специалисти в областта на компютърните техники и програмиране".

Влез или се регистрирай за да коментираш