Държавите в ЕС се надпреварват коя да наложи като общ стандарт свое мобилно приложение за проследяване на носителите на коронавирус и за предупреждаване на останалите граждани. Вчерашната видеоконференция на министрите на вътрешните работи потвърди забелязаното съперничество преди две седмици на виртуалния Съвет на ЕС по здравеопазването. 

Брюкселското издание EURACTIV.bg писа, че сред страните, които разработват или мислят да въведат дигитални инструменти в борбата си срещу пандемията са България, Хърватия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Португалия, Финландия, Унгария, Италия, Естония и Австрия, но също така и страни извън ЕС, като Швейцария и Норвегия, които участват в дискусиите.

На Европейския съвет на 23 април официалната позиция на България гласеше: "С отслабването на карантинните мерки все по-важни ще стават наблюдението и проследяването на контактите. Преценяваме като много полезно за тази цел използването на съвместно приложение за мобилни устройства, което ще позволи използването на събраните данни за различни анализи, свързани с пандемията и мерките за справяне с нея. Информираме за разработеното и пуснато у нас мобилно приложение ViruSafe и сме готови да споделим безплатно изходния му код със заинтересованите държави членки, институции и други партньори".

Ако няма оперативна съвместимост между приложенията, ще бъдат безполезни когато гражданите пътуват в чужбина, предупредиха много от министрите. Затова се търси стандартизация, която трябва да е готова преди предстоящото постепенно отваряне на границите. Хърватия, Полша, Финландия и Испания са заявили, че използват мобилно приложение за самооценка, което помага на гражданите да оценят здравословното си състояние и ги съветва какво да предприемат при проблем. Австрия използва приложение за проследяване, разработено от Червения кръст, което позволява на гражданите да проследяват с кого са били в контакт. Приложението изпраща известие на потребителя, ако някое от контактните лица се е заразило с вируса.

На виртуалната среща на вътрешните министри отново бе поставен въпросът за преразглеждане на Дъблинското споразумение, което позволява нежеланите мигранти да се връщат в държавите, където за първи път са пресекли външна граница на ЕС. Позицията на България бе, че "е несправедливо правилата на Съюза да допускат отговорността да се носи само от държавите на предна линия". Нашата страна подкрепя хърватското председателство, според което "новият Пакт по миграция и убежище следва да отчита и географското положение, като се разграничат процедурите по търсене и спасяване от процедурите по сухоземни граници". В комюникето от срещата се казва, че "Пактът следва да осигури ясна рамка на действие за засилена защита на външните граници на ЕС, засилено сътрудничество с ключови трети страни в областта на миграцията и реформа на Дъблинската система за убежище, като се прилага принципът на солидарност и равен дял на отговорността".