Защо изведнъж държавата реши да навлиза на пазара на горива? Разчиства ли правителството сметки с "ЛУКойл България"? Или просто подготвя терена за нови играчи? Ще тръгне ли петролният бос Валентин Златев по пътя на доскорошния хазартен бос Васил Божков?

Бруталното навлизане на държавата в поредния икономически сектор задава повече въпроси, отколкото отговори. Светкавично, без спазването на задължителната процедура по обществено обсъждане, правителството прие и придвижи законопроект, който води до тактонични размествания в бизнес за милиарди. За пред публиката тече обичайният театър, в който се обяснява, че държавата почва да нормализира пазара на горива, като строи собствени данъчни складове и бензиностанции. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, която години наред се подиграва с обществото, отказвайки да види картела на същия пазар, също се активизира, като нахлу със съдействието на полиция и съд в офисите на Българската петролна и газова асоциация и шумно ги запечата. Шансовете КЗК този път да изобличи картела изглеждат по-големи, а задружните действия на кабинета като че ли са насочени в една посока - към основния производител, складодържател и крупен търговец - "ЛУКойл Нефтохим Бургас" и "ЛУКойл България".

Резултатът от този сблъсък може да е в две посоки - той може да доведе до повече приходи в бюджета и по-достъпни цени на горивата, или до точно обратното - нови злоупотреби, този път с нови играчи. 

Всички пътища водят към "ЛУКойл България"

Въпреки усилията на кабинета да представи действията си като плод на икономическата криза и стремежа за запълване на хазната, съмненията за целенасочена атака към "ЛУКойл" са сериозни. Преди да стигнат до идеята сами да строят бензиностанции и данъчни складове за горива, управляващите прокараха промени в закона за акцизите и данъчните складове, насочени само и единствено към "ЛУКойл България". С промените кабинетът задължи "ЛУКойл България" да си извади нови лицензи за данъчни складове на нефтопровода от Бургас до София и шестте петролни бази, свързани с него. Сроковете за това са подигравателно кратки и компанията основателно заплаши, че ще спре да работи.

Това не трогна кабинета, който продължи с извънредното законодателство и реши да създава "Държавна петролна компания" и да поеме гаранирането на складов капацитет за гориватата. Основен противник и по този законопроект е "ЛУКойл България". И новото изискване за лицензиране на базите, и проектът за създаване на държавна компания ще осветят една от най-големите тайни в държавата - колко точно са съхраняваните в бази на "ЛУКойл" държавни запаси от горива. 

Горивата на държавния резерв - сърцето на новата петролна компания 

Че горивата на държавния резерв са основната апетитна хапка покрай планираната "Държавна петролна компания" личи по много неща. Неслучайно правителството първо поиска прелицензиране на петролните бази на "ЛУКойл България" и чак след това се сети да създава държавна компания. 

Филмът с прелицензирането всъщност е повторение на сагата от 2013 г. с отнемането на лиценза на най-важния данъчен склад на "ЛУКойл България" - нефтопроводът му от Бургас. И през 2013, и сега държавата иска да узнае какви точно наличности има в свързаните с нефтопровода 6 петролни бази. Тогава лицензът бе отнет от Агенция "Митници" под ръководството на Ваньо Танов и се стигна до открита война. Сега правителството прави същото, но по-рафинирано - вместо да отнема лиценза и да се влачи по съдилища, измисля ново изискване всеки склад и тръбата да са лицензирани поотделно. В законовите промени бе изрично уточнено, че с издаването на лицензите на новите данъчни складове митническите органи установяват наличните акцизни стоки в тях.

Тези количества винаги са били голяма загадка. През 2011 г. Ваньо Танов бе даден на съд, защото публично се усъмни, че държавният резерв от горива съществува само на книга. "ЛУКойл - Нефтохим" и "ЛУКойл - България" трябва да поддържат определени военновременни запаси. Тези запаси са около 8 милиона литра. Когато ние ги затворихме, в "ЛУКойл" имаше 11 милиона литра, като отчетоха, че 2.8 милиона са мъртви обеми и не могат да бъдат използвани. Тогава възниква въпросът те какво гориво продават. През целия период са продавали гориво, което трябва да съхраняват за държавен резерв, и държавният резерв само на книга ли е?", попита в интервю Танов. 

Отговор на този въпрос нямаше, но осветяването на липси носи огромен потенциал за скандал. Горивата на резерва - за военновременни запаси и за извънредни ситуации, се обновяват ежегодно. Ако тук има липси, те ще възлизат на десетки, вероятно стотици милиони. Още повече, че "ЛУКойл България" освен основен достачвик на резерва и съхранител на горивата му се оказа и основен купувач на вече остарелите горива, периодично продавани от резерва на борсата. Така компанията е на входа и на изхода от системата, продавайки и купувайки количества, които държи в складове без точна информация за наличност и без добри измервателни системи. 

За мен парите, за теб - отговорността 

От разпределението на правомощията по създаването, съхраняването и обновяването на запасите в законопроекта за промени в Закона за държавния резерв и военновременни запаси става ясно, че "Държавната петролна компания" ще получи сладката част от пая, а за държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ще останат само жабетата. Това става чрез сложна система, която размива отговорността за политиките в сектора.

В момента държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" отговаря за създаването и съхранението на горива, както за военни нужди (секретни количества), така и по закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, по който страната ни трябва да гарантира потребление за минимум 90 дни - 60 дни за сметка на енергийните предприятия, 30 дни за държавата. Занапред политиката по определяне на тези запаси и отчитането им пред ЕС, включително и контролът, ще се поеме от държавната агенция, но самото купуване, съхраняване и обновяване на резервите ще се извършва от бъдещата "Държавна петролна компания". Компанията ще е подчинена на икономическото министерство, докато държавната агенция е подопечна на Министерския съвет, така че началниците ще са много и разнородни. Размива се и контролът - задължените да трупат запаси от горива лица, включително новата петролна компания, ще се контролират от агенцията, както е и в момента, но контрол за абсолютно същото ще извършва и агенция "Митници". Тук няма никаква логика - митниците си имат контролни правомощия по закона за акцизите и данъчните складове и не е ясно защо те трябва да омъгляват картината. 

В подробностите е скрит и друг дявол - новата петролна компания се учредява като държавно предприятие, т.е. форма, при която не се трупа печалба, но то ще може да учредява търговски дружества, включително и да апортира собственост. Можем само да гадаем дали бъдещото търговско дружество ще е еднолична държавна собственост или смесена фирма с някой частен партньор.

Любопитно е и дали "ЛУКойл България" ще продължи да бъде основен доставчик на горивата за резерва или тази роля занапред ще се падне на някой по-конкурентоспособен? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, едно е ясно - новата петролна компания ще оперира със стотици милиони.

Няма как да разберем какви са обемите горива, поддържани от резерва за военни нужди, но за целевите запаси за извънредни ситуации, отчитани и пред ЕС, картината е по-ясна. От бюджета на ДАДРВЗ за 2020 г. става ясно, че страната ни още не успява да достигне минимума от 30 дни потребление за сметка на държавата, като следва да натрупа горива за още 2,2 дни на стойност 30,5 млн. лв. По груби сметки при настоящи цени излиза, че стойноста на всички резерви за 30 дни възлиза на поне 400 млн. лв. 

Милиони ще се разпределят и покрай предвиденото строителство на бензиностанции и данъчни складове. Оценките на разходите само за изграждането на 100-те бензиностанции варират от 100 до 500 млн. лв. Според депутата на "Воля" Елена Пешева за това ще са необходими само 200 млн. лв., като сумата не била непосилна за държавата. Бившият депутат Мартин Димитров докара разходите до 500 млн. лв. с включени разходи по зареждането на обектите и наемането на персонал. Официална оценка за сумите, които държавата смята да инвестира в тази дейност, няма. 

Стотици милиони вероятно ще са необходими и за изграждането на нови данъчни складове. Тук конкретна бройка не се обявява, но надали сметката ще е тънка, ако се цели наистина разбиване на монопола на "ЛУКойл България" като складодържател. Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в последните три години изпълнява тежка капиталова програма, като заложените средства за ремонт и строителство на бази в бюджетите от 2018 до 2020 г. включително възлизат на 241 млн. лв. Онази част от базите на резерва, които се използват за съхранение на горива, ще бъдат прехвърлени на новата компания, така че може изведнъж да се окаже, че тя ще пръска пари за строителство и ремонт на нещо, което вече е ремонтирано. 

Спешно, спешно, колко да е спешно? 

Както "Сега" писа, новото законодателство се приема извънредно, с нарушаване на процедури, в контекста на срив на приходите заради коронавируса. В същото време от текстовете става ясно, че новата петролна компания ще заработи най-рано догодина - само за структурирането и изготвянето на правилника й правителството си е дало 6 месеца. Тези срокове могат да се отложат покрай евентуално оспорване на законопроекта заради липсата на обществено обсъждане.

Това, което може бързо да стане ясно, е какво точно има в складовете на "ЛУКойл България" и "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Години наред дори капацитетите на складовете се пазеха зорко като данъчно-осигурителна тайна. Единствената точна информация по темата е от далечната 2011 г., изискана от бившия депутат Иван Иванов, сега шеф на КЕВР, и дадена от бившия финансов министър Симеон Дянков. Наследникът му на поста Владислав Горанов на няколко пъти отказва така информация.

При всички случаи обаче данните за наличносттите в складовите бази на "ЛУКойл България" ще свършат добра работа на управляващите. Те могат да се използва просто за натиск върху компанията с цел продажба на рафинерията, както твърди бившият депутат и лидер на АБВ Румен Петков, а могат да са основа и за повдигане на обвинения, както прогнозира лидерът на НФСБ Валери Симеонов. "Започва един оздравителен процес, непознат за България, който остава извън вниманието на обществото, медиите. Първите тежки удари срещу олигархията вече са факт, разбиването на срастването на крупния монопол с политическата власт. Факт е, че има първи удар, втори удар, очаквайте и трети удар", разкри Симеонов.