В последните няколко месеца България и Македония бяха разтърсени от шумни скандали около незаконния внос и оползотворяването на хиляди тонове отпадъци. Случаят с внесените от Италия 147 контейнера с невярно декларирано съдържание за фирма "Блацион" - съсобственост на българи, македонци и италианци, сякаш отприщи лавина от злоупотреби. На светло в Бълтария излизат нови и нови случаи на нарушения при търговията и оползотворяването на отпадъци, повечето от които с произход Италия. Заради случая с "Блацион" в Македония се стигна до оставки и изрична забрана за вноса на отпадъци, предназначени за горене. Това е само върхът на айсберга - останалото тъне под булото на следствени тайни, грижливо крита чиновническа информация и омертата на мафията. 

Бизнес за милиарди

Глобалният бизнес по обезвреждане и оползотворяване на боклук, в който се въртят милиарди, винаги е вървял ръка за ръка с корупция и незаконни практики. Стриктните екоизисквания към замърсяващите производства в добре развитите страни допринасят за търсенето на евтини и често незаконни алтернативи в държави със слаб административен капацитет.

Това е една от причините износът от ЕС на отпадъци, предназначени за трайно обезвреждане, да е изцяло забранен извън съюза и страните от EFTA (Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Забранен е и износът извън ЕС на опасни и други рискови отпадъци за оползотворяване, които в страните-членки иначе са позволени след нотификация и съгласие на приемащата държава. Държавите-членки имат правомощия да въвеждат и свои собствени ограничения. Така в България вносът на отпадъци за обезвреждане е изцяло забранен, въпреки че в рамките на съюза е възможен. 

Сходни ограничения съществуват и в Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, която е ратифицирана и от Македония. Конвенцията забранява износа към страни извън ЕС и ОИСР на опасни отпадъци, предназначени както за обезвреждане, така и за оползотворяване. Тази поправка към конвенцията, известна като Ban Amendment, е ратифицирана от България още през 2000 г. и от Македония - през 2004 г., но влезе в сила едва на 5 декември 2019 г. заради нуждата от събиране на достатъчно подписи. 

Въпреки сериозните ограничения и множеството нива на контрол апетитът на България към търговията с опасни и рискови отпадъци видимо се разраства. В последните няколко години страната отчита пред секретариата по Базелската конвенция рязък ръст във вноса на опасни и други рискови отпадъци. Сходна динамика се наблюдава и при други страни от региона като Гърция и Кипър. И при трите държави ръстът се движи основно от ударно увеличения внос на RDF с произход Италия и Великобритания.

Какво показват официалните данни?  

Само в рамките на една година - от 2016 до 2017 г., България отчита седемкратен ръст във вноса на опасни и други отпадъци, подлежащи на нотификация. От 20 665 тона през 2016 г., вносът през 2017 г. скача на 150 206 тона (виж графиките). Сходно количество - малко над 152 000 тона, е отчетено и през 2018 г. Прегледът в националните доклади на други страни от региона също показва чувствителен ръст - Гърция за 2017 г. декларира внос на опасни и други отпадъци от 71 362 тона при 28 824 тона година по-рано (2,5 пъти повече), рязка динамика има и в Кипър - от близо 76 000 тона през 2016 г. вносът през 2018 г. стига 163 231 тона. 

Подробният преглед по видове отпадъци показва, че основен принос за отчетения от България ръст в количествата имат именно отпадъците, предназначени за горене - RDF (Refuse-derived fuel) и SRF (solid recovered fuel).

В българските доклади, пращани ежегодно по силата на Базелската конвенция, внос на RDF и SRF до 2016 г. изобщо не се появява. Страната ни започва да отчита внос на този отпадък едва през  2017 и 2018 г., като количествата са впечатляващи. За 2017 г. България декларира общ внос на RDF от 46 600 тона (от Италия - 27 868 тона и Великобритания - 18 732 ) и други 15 023 тона SRF от Великобритания. През 2018 г. вносът на RDF е само от Италия - 42 616 тона, а от Великобритания влизат 44 309 тона SRF. Съдейки по повдигнати в последствия обвинения от прокуратурата, надали при горенето на тези отпадъци са спазени всички законови изисквания. Българският закон за управление на отпадъците забранява изгаряните количества годишно да надхвърлят половината от капацитета на съответната инсталация съгласно комплексното й разрешително, има и редица тежки технологични изисквания. 

Къде са тонове боклук

Много интересна е съпоставката на декларираното от България за вноса от Италия с отчетите, предоставяни от самите италиански власти по силата на конвенцията. Ако се съди по италианските доклади за реализирания износ, през 2016 г. някъде по трасето са се загубили хиляди тонове боклук. Количествата са декларирани като изнесени от Италия с крайна дестинация България, но не се появяват в българските отчети за вноса. 

Според българския доклад за вноса през 2016 г. в страната няма внасяни отпадъци с код 19 12 10 - горими отпадъци. В италианския доклад за 2016 г. обаче България фигурира с четири записа с код 19 12 10 - отчетен е износ на съответно 2833, 2491, 15 437 и 2110 тона горим боклук. Това прави общо 22 871 тона RDF, който отсъства от българските статистики като получен.

Този боклук не се появява на хартия през 2017 година, ако предположим, че е пратен в края на 2016 и е пристигнал през 2017. За  2017 г. България декларира внос от Италия в размер на 27 868 тона, а Италия обявява износ за България в размер на 28 492 - малко повече.

Боклукът от 2016 г. не се появява и в статистиката за 2018 г. - Италия декларира на три пъти износ към България на отпадъци с код 19 12 10 - на 5310, 22 372 и 14 934 тона, а България отчита точно същия внос - на 14 934 , 22 372 и 5310 тона. 

През същата 2016 г. от доклада на България за внос на отпадъци отсъстват и други крупни количества боклук, деклариран като внесен от Италия, но с друг код - 19 12 12 (други отпадъци, включително смеси от материали, от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11). Италия обявява износ на 14 400 тона и втори път - на 9995 тона. И тези количества не излизат година по-късно, ако пращането им е било през декември. 

Официалното обяснение за тези разминавания са пропуски в докладването. От българското министерство на околната среда и водите (МОСВ) твърдят, че докладването на вноса на RDF не е задъжително, защото този отпадък по дефиниция не е опасен. Обявяването на количествата започнало през 2017 г. заради нараснал обществен интерес. "Неслучайно декларираните от Италия количества за България през 2016 г. не са валидирани официално, защото в италианския доклад липсва посочен код на отпадъка", изтъква МОСВ. 

Твърдението, че този боклук не подлежи на обявяване и не е опасен, е, меко казано, странно. Проверка в базата данни по Базелската конвенция - за Великобритания от 2017 г. например показва множество записи за износ на RDF. В графата с кодове е посочен код Y46 - отпадъци, събрани от домакинствата, а RDF-ът в тези конкретни случаи явно е от преработката им. Базелската конвенция е категорична, че отпадъци от домакинствата с код Y46 подлежат задължително на обявяване.

Министерство на околната среда не съобщава дали количествата през 2016 - валидирани или не, все пак са внесени - както се е случило с невалидирания боклук от Италия през 2017 и 2018 г. Тук възниква и принципен въпрос - ако в годишните докладите има толкова много неточности, доколко може да се вярва и на общата статистика за вноса и износа, поддържана по Базелската конвенция. 

Любопитно е, че през 2018 г.

Италия е декларирала износ на отпадъци с код 19 12 10 и за Македония -

в размер на 999 тона. И тези данни не са валидирани. Македония няма публикувани национални доклади по Базелската конвенция и няма как да се проследи дали тези количества реално са получени. Ако са получавани опасни и други отпадъци, подлежащи на деклариране, страната би следвало да е подала национален доклад по конвенцията. Няма данни Италия да е изнасяла RDF за Македония в предходни години. 

-------------------------------------

Случаят "Блацион" 

---------------------------------------

Големият скандал със заловените на българските пристанища в Бургас и Варна общо 147 контейнери с невярно деклариран боклук от Италия, предназначен за българската фирма с македонско участие "Блацион", се разгоря в началото на януари. Първо на 17 януари бе съобщено за открити 25 контейнера на пристанище Варна, на следващия ден пристигна съобщение за други 20 контейнера на пристанище Бургас, а на 30 януари дойде новината за още 102 контейнера във Варна. Общо 147 контейнера, съдържащи по документи пластмасови и каучукови отпадъци, изпратени от италианската фирма "Дентиче панталеоне" със седалище в Авелино, Италия за регистрираната в България "Блацион". 

От съобщенията на прокуратурата за тези проверки стана ясно, че боклукът е доставен доста по-рано. Пратката за Бургас е пратена на 5 септември 2019 г., а първите контейнери за Варна - 25 на брой, пристигат на 9 октомври. Останалите 102 контейнера идват малко по-късно - на 21 октомври. Контейнерите са оставени в режим временно складиране за 90 дни и е видно, че този срок към датата на обявяване на прокурорските проверки е изтекъл. Именно изтичането на срокът за складиране е дало повод на митницата да сигнализира прокуратурата след неполучен отговор от фирмата получател. Официалното нарушение, което властите констатират, е наличието на недекларирани отпадъци в пратката. Вместо пластмаси и каучук, пратката съдържа текстилни, стъклени и дървени отпадъци.

Така един от основните въпроси, които възникват, е

защо боклукът не е потърсен навреме. 

Според единия от собствениците - Горан Ангелов, в отговора няма никаква мистерия. Той твърди, че отпадъкът е бил предназначен за ТЕЦ "Бобов дол" и не е транспортиран навреме, защото лицензът на централата за горене бил изтекъл. Това обяснение не звучи убедително - никой няма да внася хиляди тонове боклук, ако няма яснота накъде го транспортира, а изтичането на разрешително за горене не е извънредно събитие, което да изненада получателя. Според Ангелов няма нарушение и в наличието на недекларирани дървени, текстилни и стъклени отпадъци, защото те не били забранени. 

Такъв ли е случаят, тепърва ще се изяснява в експертиза, но прокуратурата вече повдигна обвинения срещу приемащата страна - управителя на ТЕЦ "Бобов дол" Емил Христов. Облаците около "Блацион" се сгъстиха и заради неслучайните имена, включени в бизнеса. 

"Блацион" ООД е регистрирано на 23 февруари 2016 г. с предмет на дейност събиране, преработка и търговия с битови отпадъци, като собствеността се дели между 4 физически и едно юридическо лице - македонските граждани Блаже Игнатовски (40% дял) и Горан Ангелов (15% дял), италианците Ецио Боче и Винченцо Трассари - с по 15 % и фирма "Юпитер секюрити" ЕООД с други 15%. В България се появиха публикации, че фирмата е била без дейност, но от регистрите става ясно, че дружеството е работило на скромна печалба през 2016 и 2017 г. в размер на 73 000 и 112 000 лв. Данни за следващи години няма, а фирмата има разрешителни за търговец и брокер на отпадъци от септември, 2018. Ецио Боче и Винченцо Трассари нямат никакви други бизнес начинания в България, а проверка в имотните регистри показва, че македонците Ангелов и Игнатовски, както и самата фирма, не са се занимавали с паралелни сделки по придобиване на собственост в страната. 

Любопитна подробност е, че дни преди разкритията около двама от съдружниците във фирмата - Блаже Игнатовски и "Юпитер Секюрити", има развитие. През септември собствеността върху "Юпитер секюрити" е прехвърлена от "Юпитер сектор" със собственик Софийка Антонова на лицето Георги Георгиев, дотогава само управител във втората фирма. Самата Софийка Антонова на 25 ноември 2019 г. основава нова фирма - "Грийн салюшънс 2020", прехвърлена дни по-късно - на 5 декември, на Блаже Игнатовски. Името на Софийка Антонова не е случайно. То се свързва със застрахователно дружество "Юпитер", на свой ред свързвано с една от силовите групировки в България - ВИС. 

Срокът, в който втората фирма успява да получи зелена светлина като брокер на отпадъци, са впечатляващи. Фирмата се появява в правния мир на 21 ноември 2019 г., а на 3 декември вече е включена в регистъра на МОСВ на търговците и брокерите на отпадъци. Означава ли създаването на второ дружество, еднолична собственост на Игнатовски, преструктуриране на бизнеса можем само да гадаем.

Голямото изгаряне 

Събитията след края на януари и изловените количества в сектор отпадъци се развиха главоломно. През февруари прокуратурата влезе в дружеството "Брикел" заради откритите 147 контейнера в Бургас и Варна и в последствие повдигна обвинение на управителя на ТЕЦ "Бобов дол" Емил Христов за незаконно управление на отпадъци. В хода на производството е установено, че разрешителното за горене е изтекло, а на място са складирани отпадъци, които не приличат на RDF. През март  разрешителното на ТЕЦ-а за горене на отпадъци бе подновено, а през април - отново прекратено заради установени нарушения. 

В резултат на предприетите проверки на прокуратурата зам.-министърът на околната среда Красимир Живков и още 9 лица, сред които и бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови, получиха обвинения заради случая с откритите 9000 тона отпадъци в Плевен, като 7 от лицата са уличени за участие в престъпна група при внос и преработка на опасни отпадъци, а три - за извършване на данъчни и документни престъпления. Според държавното обвинение вносът и преработката на отпадъци е била извършвана фиктивно от фирми без капацитет, финансирани от братя Бобокови, а в качеството си на зам.-министър Красимир Живков е оказвал натиск чрез заплахи за уволнения върху свои подчинени за протекция на бизнеса им. 

Покрай разкритията в България изгоря и македонският съдружник в “Блацион” Горан Ангелов, който съвместяваше частния си бизнес с управление на депото за отпадъци "Дрисла" в Скопие. Ангелов се кълне, че никога не е внасял отпадъци към Македония, където това е забранено, и дейността е развивана само в България. Така или иначе  македонският парламент забрани изрично вноса на отпадъци от България, предназначен за горене. 

Докъде ще доведе всичко това предстои да видим. Според експертите е ключово страните в региона да засилят контрола и капацитета около регулирането на търговията с отпадъци,вместо да се преминава към забрани и крайности. Засега криминалният сектор се ориентира по-бързо от отговорните институции в държавите от региона, категорични са експертите. 

---------------------------------------

Интерпол не откри трафик в Македония, но видя такъв в България

---------------------------------------

Интерпол не откри случаи на незаконен трафик на отпадъци в Македония при мащабната глобална операция "30 дни", проведена в 43 страни от целия свят в периода 1-30 юни, 2017 г. България и Румъния, както и други страни в региона обаче, се появиха на картата на нарушителите както с криминални, така и с административни злоупотреби. 

Операцията на Интерпол покри широк спектър от незаконни дейности - транспорт, незаконно обезвреждане, незаконни площадки, незаконни операции по оползтовровянане. В рамките на операцията бяха разобличени 664 случая на злоупотреби - 238 от тях сързани с дейността на незаконни площадки, и 423 - с незаконна търговия (3 от случаите са без категория). В 30% от установените случаи нарушенията са извършвани с опасни отпадъци.

В хода на операцията Интерпол изобличи нарушения в общо 84 държави, като Македония, която се включи в акцията, не попадна сред нарушителите. България и други страни от региона обаче се появиха като дестинации за незаконен внос, а някои от тях - и като изнасящи страни. Незаконен внос бе установен в България, Босна и Херцеговина, Черна Гора. В Гърция и Кипър е регистриран незаконен износ, в Хърватска - незаконен транзит, а в Румъния - и трите вида нарушения. 

Анализът на данните показва, че в центъра на незаконния транснационален бизнес с отпадъци стоят развити страни, основно европейски. Преобладаващата част от незаконни площадки са открити на територията на Европа. Установени са 134 европейски маршрута на незаконна трансгранична търговия, като осноната част от тях са междурегионални и са насочени като дестинации към развиващи се страни или страни в преход.  Незаконното обезвреждане на отпадъци е най-разпространено в Южна Европа, въпреки че този проблем е най-сериозен в Италия - 101 случая, Испания - 66 случая и Кипър - 26. От Интерпол обаче предупреждават, че статистиката се изкривява от факта, че 50 от участващите страни в операцията са европейски, с добро законодателство и достатъчно силни органи по прилагането му. 

Общият обем на глобалния бизнес с отпадъци - от събирането до рециклирането, се оценява на над 410 милиарда долара годишно, но съществува голям сив сектор, сочат данните на Интерпол.

В групата на опасните отпадъци

Македония изнася за  България основно използвани оловни акумулаторни батерии,

сочат националните доклади на България за вноса. Изнасяните количества през последните години са относително постоянни - около 1000 тона годишно. Македония е изнасяла за България и отпадни масла на минерална основа. Няма данни България да е изнасяла за Македония опасни и рискови отпадъци, подлежащи на нотификация. От МОСВ потвърдиха пред "Сега", че не е имало внос или износ на RDF между двете страни, така че наложената от парламента в Скопие забрана за този тип търговия не стъпва на съществувала практика. В този смисъл не се очакват особени последици от нея, коментират експертите.  

---------------------------------------------

Това съдържание беше подготвено от вестник „Сега“ в сътрудничество с Института за комуникационни изследвания и онлайн платформата „Начало“, като част от проекта "Свържете точките: подобрени политики чрез гражданско участие", финансиран от британското посолство в Скопие