Quantcast
Централните новини ще са задължително с жестомимичен превод | СЕГА
facebook
twitter

Медии

Централните новини ще са задължително с жестомимичен превод

Законопроект предвижда деца без загуба на слуха също да могат да учат жестовия език
470
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Новинарските емисии между 19.00 и 22.00 ч. да се излъчват задължително с осигурен жестомимичен превод, а също и дискусионните предавания с политическа и икономическа насоченост. Това предвижда проектът за Закон за българския жестов език, внесен за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката. В него се казва още, че в бъдеще детските градини и училищата ще осигуряват възможности за изучаването на този език не само от деца с увреден слух, а и от други като допълнителна форма на подготовка. Целта е да се насърчи комуникацията между деца с и без увреждания. Предлага се също така глухите хора да могат да ползват безплатно жестомимичен превод.

 За глухите и сляпо-глухите ученици в училищата се въвежда специален учебен предмет "български жестов език". Висшите училища пък следва да осигурят условия за подготовка на специалисти по българския жестов език.

"Отчита се необходимостта от ученето и използването на жестовия език както от глухи хора, така и от всички български граждани. До момента държавата е осигурявала финансови средства за безплатна преводаческа услуга на български жестов език в рамките на 10 часа на всяко глухо лице. Тези часове обаче са недостатъчни, за да се гарантира правото на достъп до пълноценна информация и комуникация. В България започва все по-задълбочено да се изучава и разкрива ролята на жестовия език в познавателното и личностното развитие на децата със слухова загуба, както и неговият потенциал да подпомогне ученето на говоримия български език", се казва в мотивите за внасянето на проекта за обществено обсъждане.  

Проектът на Закона за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване, на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език, се казва още в мотивите. Останалите главни цели на закона са признаване на българския жестов език като естествен самостоятелен език, осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица и признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и формиране на нагласи за уважение към тях.

МОН иска още да се работи за формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед осигуряване на равни възможности на глухите лица за тяхното пълноценно приобщаване и участие в обществения живот. Очакванията са българският жестов език да се прилага в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование, да се осигури подготовка на специалисти за обучение по български жестов език, както и осигуряване на комуникация с помощта на съвременните информационни технологии чрез българския жестов език.

Предвидено е законът да влезе в сила на 1 януари 2021 г. Обученията по специалния учебен предмет и по специалното образователно направление по български жестов език в училищата и детските градини обаче е предвидено да започнат от 15 септември 2026 г.

До края на 2022 г. кметовете на общини и ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт трябва да осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора.

Ключови думи:

МОН, жестов език, праймтайм

Още

МОН препоръча 4 критерия за избор на ученици за безплатен отдих
Колко солено може да е безплатното море на учениците
Малките училища ще пращат само по 11 деца на безплатно море