Quantcast
Ректорът на ЮЗУ е с 16 000 лв. заплата, на СУ - с 2671 лв. | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Ректорът на ЮЗУ е с 16 000 лв. заплата, на СУ - с 2671 лв.

Ръководителят на благоевградския университет получава 6 пъти повече от колегата си в Софийския
9 296

Качеството на обучение в един вуз не определя заплащането на неговия ректор, показват имотните декларации на ръководителите на висши училища у нас. Изненадващо с най-висока заплата не е нито ректорът на университета с най-много престижни места в рейтинговата система, нито ректорите на успешните медицински вузове, които гарантират най-добра реализация на студентите си. На тази позиция е ректорът на благоевградския Югозападен университет проф. Борислав Юруков, който е обявил 191 504 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи за 2019 г.

От декларацията на Юруков излиза, че месечно той се разписва срещу почти 16 000 лв., а освен това има доходи и по втори трудов договор и друга стопанска дейност - съответно 19 245 лв. и 14 835 лв.

Заплатата на благоевградския ректор е почти 6 пъти по-голяма от тази на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. Той е обявил годишен трудов доход от 32 056 лв., т.е. управлява университета с най-висок рейтинг срещу 2671 лв. месечно. Сходна е заплатата на ректора и на УАСГ - проф. Иван Марков е обявил 38 960 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Не е много високо в доходната стълбица и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски - той е обявил 60 491 лв. трудови доходи.

Единственият ректор, който се доближава по заплащане до проф. Юруков е вече бившият ректор на Медицинския университет във Варна проф. Красимир Иванов, който е декларирал 189 801 лв. трудови доход за последната година от своите два мандата начело на вуза (15 816 лв. месечно). Следва ректорът на Медицинския университет в София. Проф. Виктор Златков е обявил 156 861 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, което е 13 071 лв. месечно възнаграждение. Проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив, е декларирала в тази графа 137 376 лв. (11 448 лв. месечно).

В групата на ректорите с над и около 100 000 лв. годишна заплата е и проф. Евгени Станимиров, който ръководи Икономическия университет във Варна. Той е обявил 118 006 лв. трудови доходи по основна длъжност, което прави 9833 лв. Проф. Румен Младенов, ректор на Пловдивския университет, е декларирал 98 037 лв. годишен трудов доход, а ректорът на плевенския Медицински университет проф. Славчо Томов - 81 632 лв.

Повечето ректори обявяват допълнителни доходи от втори трудов договор и друга стопанска дейност. В тази графа на декларацията най-висока сума е обявил ректорът на Медицинския университет в Плевен - проф. Томов е получил 482 867 лв. по трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Ректорът на СУ проф. Герджиков не е лекар, а специалист по класически филологии, затова извън заплатата е обявил само 250 лв. доход.

АНОМАЛИИ

Ректорските заплати би следвало да се подчиняват на наредбата на Министерския съвет за структурата и организацията на работната заплата. Според нея възнагражденията на ректорите се договарят в колективен трудов договор между синдикатите в университета и ректорското ръководство. Не всички ректори обаче се съобразяват с нея и това е отдавна известно в университетските среди.

"Повечето ректори определят съвсем коректно работните заплати според наредбата, но има и една шепа ректори, които въобще не договарят заплатите със синдикатите. Вместо това се крият зад Академичните съвети, които вземат решения за определяне на възнагражденията. Академичните съвети обаче нямат правомощия да определят заплати", коментира пред "Сега" Лили Вълчева, председател на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. По думите й подобни вузове, потъпкващи правилата, са Минно-геоложкият университет (бившият вече ректор проф. Любен Тотев е обявил за 2018 г. годишни трудови доходи от около 100 000 лв., а новият - проф. Ивайло Копрев, не е подал декларация за 2019 г., тъй като зае поста в края на годината), Лесотехническият университет, Университетът по хранителни технологии в Пловдив и др.

Проблеми с финансите имаха и Стопанската академия в Свищов и Националната художествена академия, именно заради неправилно определяне на възнагражденията и високи заплати за ръководствата. Трик, който ползват някои ректори, за да си определят по-високи заплати, е да си начисляват клас прослужено време не само върху доходите, които се получават за преподавателска дейност, както е по наредба, а и върху възнагражденията за ръководна длъжност, което не е редно.

"Още от 2018 г. сме сезирали МОН за неправилното формиране на заплатите от някои ректори. Писали сме писма и през 2019 г., и през 2020 г. Министърът на образованието е издал нужните препоръки за изготвяне на нов дизайн на работната заплата със съответните срокове, но въпреки това някои ректори смятат, че правилата не важат за тях", коментира още Вълчева. От писмо на министър Красимир Вълчев, с което "Сега" разполага, действително се вижда, че той препоръчва да се преразгледа подходът за начисляване на размера на допълнителното възнаграждение за стаж и професионален опит, в противен случай - получените неправомерно средства да се възстановят.

По думите на Вълчева проблемът не е във високите ректорски заплати, а в това, че някои ректори сами си определят прекалено високи заплати, а държат младите си асистенти на минимума. Според анализ, изготвен от ВОН към КНСБ през 2018 г. (който се отнася до ректорите с мандат до декември 2019 г.), става ясно, че заплатата на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков например е била тогава 2476 лв., а средната брутна работна заплата на служителите в университета - 1317 лв., което е разумна граница. В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" обаче ректорът проф. Запрян Козлуджов е вземал 13 542 лв., докато служителите му - едва 1660 лв.

Драстични диспропорции очаквано са установени и в ЮЗУ, където на фона на най-високата ректорска заплата у нас средното възнаграждение е 1429 лв. В МГУ средната заплата е била едва 894 лв., в Русенския университет бившият вече ректор проф. Христо Белоев е получавал над 9000 лв., а служителите му - средно 1248 лв. и т.н.

 

НОВИ ПРАВИЛА

Наскоро просветният министър Красимир Вълчев издаде наредба за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с него. Според нея ректорите, които получат най-висока оценка за изпълнение на целите и задачите, поставени пред висшето училище в договора му за управление с министъра на образованието, ще могат да получат максимално допълнително годишно възнаграждение в размер на 36 000 лв. на година. Въпросната наредба ще контролира доходите, които ректорите ще вземат допълнително за ръководната си длъжност и за това доколко спазват договорите си за управление. Заплатите за преподавателската им длъжност ще продължат да се регулират от наредбата на МЗ за работната заплата. Въпреки това надеждите са новата наредба да сложи ред и справедливост в определяне на ректорските заплати в бъдеще.

 

 

Още

Кабинетът в оставка утвърди по-високи такси във вузовете
МОН ще стимулира с 3.5 млн.лв. най-добрите ни учени

26.04.2021

452
Депутатите се надцакват кой пръв ще ореже заплатата си

23.04.2021

ТАНЯ ПЕТКОВА

2051