Прокуратурата поиска двойно по-дълго подслушване
Сред законодателните идеи, подписани от Гешев, е и нова порция дела да не стигат до върховния съд
Увеличаване на сроковете за използване на специални разузнавателни средства, определени случаи, в които наказателните дела не стигат до проверка във Върховния касационен съд, намаляване на броя на поемните лица, които следят как разследващите вършат работата си. Това са само част от предложенията на прокуратурата, внесени в парламента в сряда. Тогава от държавното обвинение ги представиха само схематично, отказаха да предоставят конкретни текстове и изобщо не споменаха, че искат промяна в СРС-тата например.
Предложението им е за по-дълги срокове за използване на СРС-та при разследване на тежки престъпления против републиката (измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство), както и на организирана престъпност. Идеята им е срокът да стане до 4 месеца с възможност за удължаване на до 12, а за служители под прикритие - до 6 месеца, с опция за удължаване до година и половина. В момента законът регламентира срок за прилагане на СРС до 2 месеца с възможност за удължаване до максимум половин година.
"Мотиви за това се извеждат от спецификите на дейността на организираните престъпни групи и от необходимия по-дълъг период за проследяването ѝ, а за агентите под прикритие и от продължителния период за инфилтриране в престъпната група и създаване на отношения на доверие. Тези престъпления са не само внимателно подготвяни, но също така професионално осъществявани и прикривани", обяснява прокуратурата. За престъпленията срещу републиката няма обосновка.
Друго прокурорско желание, свързано със СРС-тата, е, да могат да протестират пред председателя на горната съдебна инстанция отказите за следене, подслушване и т.н.
Смущаващо е и предложението на държавното обвинение тежки и сложни дела да се решават само на две инстанции - окръжен и апелативен съд. Ако това бъде възприето от депутатите, ще се окаже, че специализираните съдилища например, няма да бъдат контролирани напълно от Върховния касационен съд. Предложението е до касация да стигат само дела, по които долните две инстанции не са единодушни. Ако апелативният съд потвърди с решение присъдата на окръжния съд, тo няма да може да се обжалва пред ВКС.
В момента законът урежда така делата, за които първа инстанция са районните съдилища - те може да приключат на окръжно ниво, ако там присъдата бъде потвърдена. От районно ниво обаче "тръгват" делата за леки престъпления.
Прокуратурата обаче смята, че отпадането на върховната инстанция за нов кръг дела ще премахне несправедливост. И обясняват - ако едно престъпление по принцип е подсъдно на районно ниво, при извършването му от министър, то се гледа от Софийския градски съд, който е окръжен. Така министърът разполага с право на три инстанции, а друг - не. "Действащата уредба създава процесуални привилегии/ограничения на основание лично/обществено положение (поради което е несъвместима с чл. 6 от Конституцията), респективно създава дискриминация в процесуалните права по "друг някакъв признак" (в противоречие с чл. 14 от конвенцията за правата на човека)", смята прокуратурата.
При огледи, претърсвания, изземвания, следствени експерименти и разпознаване на лица и предмети да не се налага да присъстват поемни лица, а "поне едно поемно лице", предлага още прокуратурата. "До законовия минимум от едно поемно лице следва да се прибягва само в изключителни случаи – когато действията по разследване се извършват в труднодостъпни местности; когато е възможно да възникне опасност за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е трудно и ще забави сериозно действието по разследването, а то е неотложно или е неповторимо, както и в други подобни случаи", обяснява прокуратурата.
С предложенията също така се бетонират роднинските показания - ако някой веднъж е дал показания, макар и законът да му дава право като близък роднина да не го прави, той да не може да се откаже от казаното. Става дума за показанията на съпруг, възходящ, низходящ, брат, сестра и този, с когото обвиняемият е във фактическо съжителство. В момента тези лица имат право да откажат да дават показания. "Възможността свидетел да обезсилва по своя воля доброволно дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали противоречи както на принципа за разкриване на обективната истина, така и на безспорната у нас концепция за субектите на ръководно-решаващата функция в наказателния процес", мотивира се обвинението. И предупреждава, че трябва да има ефективни процесуални гаранции, че отказът от правото да не се дават показания във вреда на лица, с които свидетелят е в особено близки отношения, е информиран и доброволен, изричен и недвусмислен".
В сряда, преди участието на главния прокурор в правната комисия, говорителката му Сийка Милева и заместничката му Красимира Филипова обявиха, че са необходими промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще занижат изискванията към прокуратурата и ще я улеснят при събирането на доказателства и внасянето на дела в съда.
"Всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства води до тяхната негодност. Това значително усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за автора на престъпленията и вината му", оплака се Филипова. Тя обясни, че много от действията по разследването са неповторими и затова веднъж допуснати, нарушенията са фатални. "Предлагаме не всяко нарушение да води до негодност на доказателствата. А само когато са съществени или има съмнения за достоверността на тези доказателства", допълни Филипова.
Следващото оплакване на прокуратурата е, че сега българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за разкриване на истината, за да внесе делото в съда. Сравнителният анализ показвал, че в други държави това не е така.
"Целим да се освободим от тези изключително високи изисквания", посочи зам.-главният прокурор. Тя даде за пример как във Франция изобщо не е необходимо прокурорът да е убеден, а само да има сериозни и съгласувани доказателства. В Италия действал т.нар. автоматизъм – когато има доказателства, тогава внася делото в съда. Филипова посочи и твърде многото изисквания към обвинителните актове - "изисква се детайлност, сложност. Има такива обвинителни актове, които наброяват стотици и хиляди страници. Което затруднява изготвянето им и поставянето на основните въпроси пред съда", посочи тя. Според прокуратурата обвинителните актове трябва да са по-опростени и с по-малко детайли. "Фактите да се излагат в по-опростена форма, без сериозен анализ и аргументация на доказателства", посочи още заместничката на Иван Гешев.
По думите ѝ международните стандарти изискват само обвиненият да е запознат с характера и причините за обвинението. Във Франция формално изготвяне на обвинителен акт се изисква само за най-тежките престъпления. В Германия не се изискват детайли, не се описва начинът на извършване на престъпленията - без излишни коментари и подробности. По същия начин е и в Италия, обобщи Филипова.
В отговорите си на въпросите на евродепутатите от групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, която е част от комисията ЛИБЕ, ръководството на прокуратурата се оплака от формалния процес в България.
"Въпреки постигнатия напредък и постигнатите резултати, прокуратурата на продължава да се сблъсква със специфични трудности при разследването и повдигането обвинения за престъпления за корупция. На първо място те са свързани със законодателството. Наказателният кодекс е приет през 1968 г., в условията на социалистическата социална система и плановата икономика. Въпреки десетките си изменения той не отговаря в достатъчна степен на новите социално-икономически условия. Към това трябва да се добави изключителният формализъм на НПК, което значително усложнява наказателното производство и го прави трудно както за прокурорите, така и за разследващите органи", пише в отговорите. И се допълва, че в обвинителния акт прокурорът трябва да пресъздаде обстоятелствата до степен, че самият той е бил свидетел на престъпното деяние, което е неразумно високо ниво на детайлизиране. Стандартът за доказване по наказателни дела в България е най-висок в целия Европейски съюз, твърди още прокуратурата.
можете да направите дарение през PayPal
