Прокурорските провали ни излизат твърде скъпо
Обезщетенията, които плащаме за работата на прокуратурата, вероятно ще стават по-големи, като се има предвид размахът, с който обвинението громи престъпността в риалити формат
Иван Гешев се поучи от предшественика си Сотир Цацаров и продължава да крие от докладите за дейността на прокуратурата какви суми бива осъждана да плаща институцията по дела за обезщетения.
Съдебният бюджет за 2021 г. предвижда увеличаване на заплатите в системата. Има обаче и още едно поскъпващо перо, за което трябва да се предвидят пари: прокурорските грешки. Дали от немарливост, некадърност или по други причини, но заради прокуратурата държавата e осъждана да плаща обезщетения на жертвите на правосъдието. Обезщетенията не се удържат от премиите на прокурорите, чиито действия или бездействия са станали причина за тях. За тях няма никакви последствия - нито морални, нито материални. Милионите ги плащаме всички с данъците си.
Според Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ), когато някой е оправдан по обвинение за извършено престъпление, държавата отговаря за вредите, които са му причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда. По тези дела няма нужда съдът да обсъжда дали разследващите са действали законно. Ищецът само трябва да докаже колко сериозни са нанесените му вреди.
А за това вече роля има и прокуратурата. Колкото по-шумно например е едно разследване и колкото по-рекламирана е някоя акция, толкова по-големи след това са обезщетенията. Същото е и с протакането. Едно е дадено дело да е продължило две години, съвсем различна е картината, ако 30 години не стигат да се сложи точката на някое разследване. Вече не една жертва на Възродителния процес например спечели петцифрено обезщетение, тъй като разследването стои отворено вече 3 десетилетия и пострадалите не могат да получат справедливост.
11 хил. лв. на ден. Това е скоростта, с която прокуратурата харчи
парите на данъкоплатците, за да покрива вредите, настъпили от незаконните й действия. От началото на 2019 г. до 5 август тази година държавното обвинение е осъдено по над 370 граждански дела за обезщетение и дължи общо 4 787 594 лв. Това показа проучване на "Сега" на всички дела по ЗОДОВ срещу прокуратурата, по които се е произнесъл Върховният касационен съд в този период. За цялата 2019 г. сумата е 3 145 422 лв., а от началото на тази година до август - 1 642 172 лв. Отделно се дължат лихви и разноски. По времето на Сотир Цацаров начело на прокуратурата общата сума, плащана по ЗОДОВ, изчезна от годишните доклади на държавното обвинение. Приемникът му Иван Гешев запази това положение. Явно за да не видим, че сумите растат от година на година. И вероятно ще стават още по-големи, като се има предвид размахът, с който Гешевата прокуратура громи престъпността в риалити формат, без да може да се похвали с особени успехи на съдебния фронт.
И сега единици са делата, които ищците срещу прокуратурата губят. Също така на пръсти се броят и казусите, по които обезщетението е трицифрена сума. Обикновено става дума за над 1000 лв. А колкото по-продължително и шумно е било дадено разследване, толкова по-солидни са обезщетенията, които получават обвинените, но неосъдени. Споко.
В сухата статистика на обезщетенията се крият както истории, минавали през новините, така и такива, за които не сме чували.
30 хил. лв. например е обезщетението, определено на бившия директор на "Военна полиция" Милко Чулев. Пред съда той твърди, че
имал предложение за министерски пост, на който не е назначен
"благодарение" на Военната прокуратура.
Чулев е обвинен за злоупотреба с власт и за това, че е допуснал негов подчинен да използва противозаконно специални разузнавателни средства и без надлежно разрешение да събира негласно информация в периода декември 2008 г. - юли 2009 г. Генералът е привлечен като обвинеям през 2010 г. В началото на 2011 г. делото срещу него влиза в съда. Няколко месеца по-късно той е оправдан на първа инстанция. Прокуратурата протестира, но оправдателната присъда е потвърдена от Военно-апелативния съд през ноември 2011 г. През април 2012 г. и последната инстанция потвърждава, че Чулев е невинен. И той получава право да си търси обезщетение.
По гражданското дело са назначени експертизи, които стигат до извода, че здравословното състояние на Чулев се е влошило по време на наказателното производство срещу него. Съдът обаче приема, че кариерата на Чулев не е прекратена заради наказателното дело, а защото се е пенсионирал по свое желание. Освен това за съда, макар наказателното преследване да е влошило здравето му, то не е първата и единствена причина за възникване на здравословните му проблеми. Няма и никакви доказателства за твърденията му, че заради Военната прокуратура не е станал министър.
Магистратите вземат предвид, че делото е продължило около 2 години, което е съвсем разумен срок.
За размера на обезщетението от значение е също какви са наказанията, предвидени за деянията, в които ищецът е бил обвинен. При Чулев е имало опасност да получи тежка присъда. Така е изчислено и обезщетението от 30 хил. лв.
Такъв е размерът на обезщетението за морални вреди, което получава и хърватинът З.Ш., работил като шофьор в транспортна компания и лежал 22 месеца в ареста в България, след като през юни 2014 г. е обвинен, че е направил опит да пренесе през границата 73,6 кг хероин. Той е оправдан през 2016 г. На 11 ноември тази година с определението на върховния съд приключва и съдебната му битка за обезщетение.
Освен присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление обаче прокуратурата трябва да му ги плати с лихвите от август 2016 г. и 88 544,84 лв. имуществени вреди. Това са заплатите, които З.Ш. е щял да получи по безсрочния си трудов договор с транспортната компания, ако не е бил в ареста 22 месеца.
Така дължимото на хърватина става 118 554 лв.
Може би вече публиката е забравила, но продължава да плаща за зрелищната спецоперация от пролетта на 2010 г. с кодовото име "Медузите" и идеолог някогашния втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, преродил се в борец за справедливост напоследък. През 2010 г. във Варна беше арестуван председателят на общинския съвет Борислав Гуцанов. Заедно с него по време на акцията срещу източването на градския транспорт в следствения арест са задържани бизнесменът Даниел Славов, директорът на общинската фирма "Градски транспорт" Пенчо Пенчев и главната счетоводителка на компанията Йоана Кръстева. Заради делото България не веднъж вече беше осъдена в Страсбург.
В началото на тази година върховният съд е сложил точка и по иска на Кръстева, се вижда в електронното му деловодство. Тя получава 30 хил. лв. обезщетение заради причинените й психически страдания, срам, унижения, накърняване на доброто име в обществото, засягане на честта и достойнството.
Кръстева е обвинена за участник в организирана престъпна група, а през юни 2013 г. разследването срещу нея е прекратено. Въпреки това прокуратурата бездейства и още година и половина не сваля забраната й да напуска страната.
На този фон прокуратурата продължава да настоява за "законодателно преуреждане на обективната отговорност на държавата само при доказани груби нарушения на закона, извършени от правозащитните органи, довели до незаконност на наказателната репресия". Сега, твърди обвинението, повечето му осъждания идват след изпълнение на законовите й правомощия. В доклада на прокуратурата за 2019 г., под който стои подписът на Гешев, има още две препоръки - да се повиши "прецизността при публично предоставяне на информация, за да се поддържа балансът между правото на обществото да получава своевременна и достоверна информация, интересите на разследването, презумпцията за невиновност и правата на лицето, срещу което се води наказателното производство", и "създаване на стандарт за задължително повишаване на професионалната квалификация предвид значителния дял на осъдителните решения по ЗОДОВ на основание незаконно обвинение". Все неща, които звучат добре, но остават само на хартия и които самият Гешев често изглежда като да не ги е чел. А нека ние безропотно си плащаме.
можете да направите дарение през PayPal
