Медия без
политическа реклама

Белият албум на българските спасители

Веселин Боришев издаде фотоепопея на несбъднатите народни въжделения

Веселин Боришев
Смях в залата. Няма спирачки за успелия млад мъж. Той вече кара с 200 Бившият му ортак Цветан Василев е избягал зад граница и (уж) преследван от властите мафиот. А Делян е мегабизнесмен и депутат в 43-тото Народно събрание.

Колкото и да ѝ се сърдим, миналата 2020 година донесе и някои хубави неща. Едно от тях се появи в последните ѝ дни, точно преди Коледа и това е дебелият бял фотоалбум „О, спомняте ли си, госпожо?“ — луксозна хартиена версия на едноименната Фейсбук страница ня фоторепортера Веселин Боришев. Съдържа 274 страници с цветни снимки (и текстове) и подобрява тонуса, концентрацията и най-вече паметта  на избирателите, които рядко помнят по-дълго от 4 години (затова и мандатите обикновено са 4-годишни). Снимките имат и антиносталгично действие. 

Някъде в началото на миналия век Симеон Радев написа за Строителите на (тогавашната) съвременна България, а ето че сто години по-късно фоторепортерът Веселин Боришев засне и „спасителите“ на (сегашната) съвременна България - тези от последните 20 години. Направи го докато работеше за медиите - вестители и кръстители на новите ни „спасители“. А те не са никак малко.

Книгата започва със завръщането на един бивш цар и неговия бивш телохранител, продължава с много бивши тайни агенти, бивши комунист и даже бивши демократи-тарикати и завършва с опитите за изваждането от властта на бившия бодигард на бившия цар. Нашето настояще, изградено от минали хора. Така става, когато не помним ясно дори последните пет години, да не говорим за 10 или 20. 

Но фотоархивите помнят и Боришев започна да вади снимките. Както е известно, една снимка струва хиляда думи, понякога и повече. Първо започна да ги качва в Интернет, така се появи Фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо?“, която бързо набра популярност, с кадри от последните 20 години. Кадри, запечатали събития, физиономии и явления, които би трябвало да ни висят като обеци по ушите, но са масово забравени. А преди около шест месеца, докато пиел бира с приятел журналист на автора му хрумва да направи книга.

И тръгнахме — разказва Боришев. — дарителски сметки, платформи не стават, банки ме бавят … ад. Междувременно интересът към страницата избухна и виждам, че има смисъл… Обаче исках да ми мирише на хартия. Всичко стои по-добре на хартия!“. 

След известни перипетии и някои неочаквани разходи, даренията започнат да пристигат. От 5 лева до 300 евро и всичко между тях. Повече, разбира се, са по-малките, но около 200 дарители успяват да съберат необходимите пари за изработването на книгата в печатница, която е предложила да я направи на производствени цени, без печалба. Приятелят журналист е Светослав Метанов, който заедно с Емил Тонев е автор на текстовете към снимките. Оформлението е дело на Милена Вълнарова, а в екипа, работил над изданието, е и коректората Мария Венедикова.

Ден преди Коледа Боришев се оказал с 500 книги, складирани в хола. Повечето от дарителите вече са си получили бройките, други са дарили допълнително по 50 лева, за да я получат. До днес, 1 януари, от 500-те бройки са останали около 30. Който се интересува как да се сдобие, може да погледне във Фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо?“ и да разбере какво трябва да направи. Там Боришев е публикувал и отчет на направените дотук разходи. 

Той вече работи по следващия си, по-личен проект - който предвид привързаността му към хартията е логичен - нарича го „Хартиен фейсбук“. За целта във всяка книга, получена от дарител, има по една пощенска картичка, надписана с адреса на Боришев и със залепена пощенска марка. Авторът горещо моли читателите да напишат мнението си за книгата, дори и да е само от три букви. 

После трябва само да пуснат картичката в най-близката пощенска кутия. Всяка картичка е част от един голям пъзел от петстотин картички с размери 240/315 см и снимка на Боришев. Дали и доколко неговият образ ще бъде завършен, зависи само от читателите му. 

И накрая, тъй като отпечатаните бройки вече са на свършване, авторът събира заявки за допълнителен тираж. Само че ако се съберат достатъчно, новият тираж няма да бъде бял, като Белия албум на „Бийтълс“, а с негативна, черна обложка (като Черния албум на „Металика“). Боришев има и още една нова идея, все още в процес на обмисляне. Последната останала бройка от „Белия албум“ да бъде продадена на търг, като парите се добавят към тези за евентуалния  тираж на Черния албум. Името на спечелилия ще бъде поставено като дарител на 20 бройки, които пък ще бъдет дарени на библиотеки, вузове, в които се учи журналистика, а защо не и на Министерския съвет.  

Още по темата