Quantcast
До крепостта Боровец и околните забележителности | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

До крепостта Боровец и околните забележителности

Твърдината се намира само на час път от София и е идеално място за еднодневна екскурзия
939
 Исторически музей Правец
Крепостта, гледана от високо

Античната крепост "Боровец", намираща се недалеч от Правец и Ботевград, е много подходящо място за еднодневна екскурзия (за столичани - намира се само на един час път). Там се съчетават история, красива местност и чудесни панорамни гледки. Историята е в останките на  твърдина, красивата местност може да се види и усети с ходенето по пътеката към руините, а великолепните гледки се откриват от скалистия връх, на който е била построена крепостта.

Въпросният връх е Голям Боровец (848 м), който се намира на близо 5 км северно от правешкото село Разлив. И въобще не се открива трудно: Тръгва се от Правец към Ботевград и се стига до село Разлив - малко преди него дори има табела с надпис "Антична крепост "Боровец". Завива се още след първата къща надясно и оттам вече просто се следват указателните табелки.

Пътят навлиза постепенно в гората и се изкачва, криволичейки, по близкия рид. Около 5 км след поемането по него започва пешеходният маршрут. Той тръгва след отбивката на един ляв завой - има табелки, както и обширна площ за паркиране на автомобили.

Първоначално се върви по черен коларски път, по протежението на който са монтирани маси и пейки за отдих. Десетина минути по-късно отстрани се вижда ловен заслон, наблизо до който също има оформено място за почивка с маси, пейки и дори детски люлки. Оттам за крепостта се продължава по черния път (в този участък той е настлан с пластмасови паркинг елементи, за да не се изрови при обилните дъждове и порои) и след още 15 минути се достига до втора голяма зона за почивка. А от нея вече пред погледа изниква и връх Голям Боровец - на отсрещния заострен хълм.

Почти веднага след втората почивна зона започва доста стръмното изкачване към крепостта. Тази отсечка вече е по-красивата естествена пътека, спомената в началото. Тя минава през чудесна горичка, но на места се откриват и хубави гледки, така че, ако човек не бърза, може да поспира и да им се наслади. Въпреки че е стръмно, пътеката се вие на серпентини и изкачването се оказва не особено трудно. На всеки от завоите има указателни табели и трасето не може да се обърка.

Така след около 15 минути спокоен ход по пътеката се стига до античната крепост "Боровец".

В нея се влиза през останките от единствената ѝ порта, която според информационното табло е била умишлено изградена с асиметрична форма. Настрани и нагоре от портата са зидовете. На самия връх е била цитаделата, в която е сложена и триангулачната точка на връх Голям Боровец, указваща неговата точна надморска височина - 847.88 м. Гледайки от върха надолу, може да се проследят разположенията на всички разкрити сгради и помещения, а още по-надолу е северозападната крепостна стена. 

От Боровец се откриват чудесни панорамни гледки предимно на юг и изток. Отлично се вижда автомагистрала "Хемус", а зад нея на хоризонта е старопланинското било. На югозапад пък, вдясно от отсрещния хълм, в ниското се вижда и Ботевград.

 

ЗА КРЕПОСТТА

Каменната стена загражда площ от 5200 дка, като приблизителните размери на крепостта са 100 на 50 м. Мястото е много добре подбрано, защото стръмният терен прави твърдината труднодостъпна от всички страни и ѝ осигурява естествена защита.

На върха в края на V и през ІV в. пр. н. е. е имало тракийско поселение, вероятно и светилище, защото в съответния исторически пласт има фрагменти от жертвена клада. В крепост мястото е превърнато от римските войски. Техните гарнизони са били принудени през 270-272 г. да изоставят териториите на север от Дунав и да се изтеглят на юг. Заселват се в района на Сердика, където формират нови провинции. Данните сочат, че изграждането на укреплението "Боровец" е станало през 60-те години на ІІІ век и може да се свърже именно с тези събития. 

Крепостта е била част от Старопланинската укрепителна система, като е функционирала до края на VI, най-късно началото на VII век. Най-голямо значение обаче Боровец придобива през ІV в., когато много подобни крепости са включени във вътрешната отбранителна система на провинциите Долна Мизия и Тракия. От върха има пряка визуална връзка с крепостите Острома (на изток), Боженишки Урвич (на запад), Градището (южно от Правец) и Чертиград (над село Ямна).

Археологическите проучвания показват наличие на два строителни периода. През втория южната кула е била премахната и в нея е издигната нова крепостна стена с дебелина 2,10 м. Градежът е от ломени и обработени камъни, които са били споени с бял хоросан в сравнително правилни редове с дебелина 1,40 м, а в по-уязвимите места и до 1,60-1,80 м

Досега са проучени руините на 12 от сградите във вътрешността на крепостта. Повечето са с по едно помещение и с правоъгълен план, а една от сградите е имала 4 помещения. Уличната мрежа се е състояла от тесни и къси пасажи между сградите, маркирани по естествен начин от очертанията на постройките.

В източния сектор на "Боровец" археолозите са открили останки от ковашка пещ за обработка на метал, строена през VІ век. Тя е била изградена от ломени камъни с калова спойка и хоросан, а отвътре е измазана с 20-сантиметров пласт от хоросан, счукани тухли, въглени и шлака. 

Заключението на изследователите е, че - съдейки по останките от гъсто построените сгради във вътрешността, голямото количество фрагменти от битова керамика, монети и битови предмети - "Боровец" е имала функции на укрепено селище. На територията на крепостта са намерени материали от времето на римските императори Елагабал (218-222),  Гордиaн ІІІ (238-244), Траян Деций (249-251), Валериан І (253-260), Клавдий ІІ Готски (268-270) и Аврелиан (270-275), Константин І (306-337), Валентиниан І (364-375), Теодосий І (379-395), Марциан (450-457), Лъв І (457-474), Юстин І (518-527) и Юстиниан І (527-565).

Всички тези любопитни данни може да се научат от историческия музей в Правец. Но археологическите проучвания продължават и се очакват още открития, които да доизсветлят историята на Боровец. 

 

КАКВО ДРУГО?

Еднодневната разходка до крепостта "Боровец" може да се съчетае с посещение и на други интересни обекти в района. Ето някои от тях:

- Средновековната църква "Св.Великомъченик Георги". Тя е построена през XIV век и се намира на 1 км северозападно от ботевградското село Трудовец. Сградата е археологически паметник от национално значение.

- Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил“. Това е действащ мъжки манастир, намиращ се по поречието на река Малък Искър, близо до село Своде, на 15 км от Правец.

Крепост Боженишки Урвич - средновековно каменно укрепление, което се вижда от Боровец. То е археологически паметник със статут на обект от национално значение. Намира се на 3 км южно от село Боженица и на 20 км от Ботевград.

- Скравена. Селото е на 6 км северно от Ботевград. В него се намира мемориалният паметник-костница на Ботевите четници. Той е открит на 18 май 1982 г. с церемония по пренасяне на съхранените от местните хора черепи на десетте Ботеви четници от църквата "Св.безсребреници Козма и Дамян" в селото. На 2 км североизточно от Скравена пък е манастирът "Св.Николай", който е основан по времето на Втората българска държава.

Още

Хайде на къмпинг!
Шефът на АПИ изпълни Борисовата заповед и отиде по софийските села

19.02.2020

Обновена

19094
6 истории на Илиан Илиев