Пандемията не успя  да отвлече вниманието и енергията на държавните органи от прекалените и често абсурдни усилия за регулиране на начина на живот на хората, дори напротив - правителствата се развихриха. Това показва новото издание на "Индекса на държавата бавачка" -  европейско изследване за склонността на политици и институции да ограничават вредните навици като пиене, пушене и прекомерна употреба на сладко чрез високи налози и забрани. В тазгодишната класация, която обхваща ЕС плюс Исландия, Норвегия и Обединеното кралство, България е на 22-о място, което означава, че е сред по-либералните страни. На 30-а позиция е Германия, където ограниченията на личния избор се оказват най-слаби.  

Новият индекс nannystateindex.org/ отразява ситуацията към март 2021 г. и показва мрачни перспективи. Почти без изключение правителствата в цяла Европа повишиха т.н. данъци върху греха и въведоха нови забрани, коментират авторите на проучването. 

Германия е единствената членка на ЕС, която може да бъде определена като толерантна към пушачите. Австрия и Чехия, които преди бяха много либерални, въведоха драконовски забрани за пушене през последните години. 16 държави имат пълна или почти пълна забрана за реклама на електронни цигари.17 от 30-те страни в индекса са направили незаконно използването на електронна цигара навсякъде, където пушенето е забранено, посочват в резюме на резултатите от Института за пазарна икономика (ИПИ е българският партньор в международното проучване). 

12 европейски държави вече имат данъци върху захарните напитки, вариращи от пет евроцента на литър в Унгария до 30 евроцента в Ирландия. Няколко страни облагат и изкуствено подсладени напитки. Тринадесет държави облагат течността за електронни цигари (спрямо единадесет през 2019 г.), като данъчните ставки варират от шест евроцента на милилитър в Унгария до 30 евроцента във Финландия и Португалия.

Къде сме ние 

България има по-либерален подход към храната и алкохола, отколкото повечето страни от Източна Европа, но заема твърда позиция по отношение на цигарите.  Забраната за тютюнопушене в България е сред най-тежките в Европа, като обхваща и барове, ресторанти и работни места. Но пък няма ограничения за "вейпинг" на закрито и електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар (въпреки че трансграничните продажби вече са забранени). Данъчното облагане на алкохола е сравнително ниско. Има малко ограничения за рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в строго регулирана форма след 22:00 ч., обобщават от ИПИ. 

Данъците върху тютюна в България са най-ниските в ЕС, но ако се вземе предвид покупателнат способност на населението, са твърде високи (само в Румъния цигарите излизат по-скъпи спрямо доходите). През 2017 г. България добави нагреваемите тютюневи изделия към Закона за акцизите и данъчните складове и така новите продукти се облагат с данък според теглото на тютюна.

Има законови ограничения за нивата на солта в произведените хляб, сирене и месни продукти от 2011 г.

Развихряне 

"Когато през пролетта на 2020 г. бяха въведени първите локдауни, патерналистите се възползваха от възможността да наложат ограничения, за които досега само бяха мечтали. В определен момент всеки пети човек по света живееше в държава, където продажбата на цигари и електронни цигари бе незаконна. За известно време една четвърт от световното население живееше със забрана върху алкохола. Тъй като все повече хора бяха принудени да общуват на открито, борците с тютюнопушенето поискаха забрана за пушене на открито. Активисти в САЩ и други страни твърдяха (погрешно), че вейпингът увеличава риска за хората да се заразят с вируса. Магазините за електронни цигари и търговците на алкохол в много страни бяха счетени за „несъществени“. Когато локдауните приключваха, баровете бяха отворени, но в някои страни не им позволиха да сервират алкохол", посочват авторите на индекса. 

Все пак в някои страни пандемията смали намесата на "бавачката". Няколко държави узакониха доставката на алкохол за вкъщи. Други като Великобритания разрешиха повече барове да сервират напитки на улицата. Но като цяло пандемията даде възможност на привържениците на голямата държава да се развихрят. 

Индексът на държавата бавачка разкрива, че опитите на правителствата да  ограничават употребата на алкохол, тютюневи изделия и вредни храни и напитки не водят до пропагандирания ефект - по-добро здраве на населението. Всъщност се постига обратен ефект, особено при вдигането на данъци и акцизи - хората търсят по-евтини стоки, а те по правило са по-ниско качество.

Авторите на изследването изтъкват, че принудителните държавни политики създават редица проблеми и огромни разходи:

• „Данъците върху греха“ повишават разходите за живот и ощетяват бедните
• Високите цени подхранват черния пазар и водят до корупция
• Забраните за реклама ограничават конкуренцията и задушават иновациите
• Забраните за тютюнопушене причиняват сериозни щети на хотелиерския сектор
• Прекомерното регулиране създава прекомерна бюрокрация и изисква изключителни ресурси за полицията.

Застъпниците на забраните признават за щетите, нанесени от техните политики, но твърдят, че ползата за здравето е по-висока. Но няма ясни доказателства, че там, където държавата е строт опекун, хората са радват на по-добро здраве или дълголетие. Затова пък има друга ясна зависимост - в богатите държави повече хора водят по-здравословен начин на живот и като цяло здравето на нацията е по-добро. 

С други думи, постигането на икономически растеж носи много по-големи ползи за здравето, отколкото принудителните усилия за контрол на личното поведение със забрани и данъци.

Класацията

За индекса

Индексът се представя на всеки две години и се изготвя от Институтът за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. За България ИПИ е партньор на изданието.