На 18 юни се навършват 4 години от референдума за местността Бедечка в Стара Загора. Дилемата бе парк или квартал. Макар допитването да събра незначителна активност, то и силната гражданска енергия станаха причина общинската управа да се произнесе в полза на екологията. Днес според Общия устройствен план (ОУП) на града Бедечка е парк. Няма строежи. Но успехът е временен, бъдещето - неясно, предстоят незнайно колко изтощителни битки. Тъй като усилията за опазването на Бедечка започнаха още преди референдума, сагата показва какви невероятни и продължителни мъки коства спасението на една градска гора – дори когато местната власт, доброволно или не, предприема стъпки в тази посока. Историята с Бедечка е всестранно поучителна.

Реални граници и още по-реални проблеми

Коренът на проблема е тривиален. След 1960 г. местността се превръща в парк, а след 1990 г. земите са върнати на старите собственици в реални граници. Реститутите започват да преподреждат скелетите в гардероба – мъчат се да докажат, че Бедечка никога не е бил парк по документи. Наемат адвокати, служат им политици. Успяват да завъртят колелото в своя полза, подпомогнати от преобладаващата обществена воля, че всичко сторено през социализма следва да се „изчегърта”. Така през 2011 г. ОУП  отрежда земята да се застрои. Година по-късно е приет и Подробен устройствен план (ПУП) на бъдещия квартал „Бедечка”. Започват да влизат багери, а в края на 2015 г. единият край вече е захапан от сгради. Хора, предимно млади, започват да се чувстват ощетени – как така паркът, в който се разхождат, вече не е парк; защо бетон вместо зеленина! Следва малка протестна петиция, малко интервюта пред медиите... За кратко време възмущението набира огромна сила, включват се национални екологични организации, никнат протестни палатки. През 2016 г. по предложение на каращия втори мандат кмет Живко Тодоров (ГЕРБ) общинският съвет с почти пълно мнозинство започва промяна на ОУП - Бедечка да е парк. Успоредно решава да направи референдум по въпроса.

Човекът срещу машината

По това време защитниците на парка са се обединили в общност, носеща името „Запазете Бедечка”. Сред тях има хора от всички професии, симпатизанти на различни политически сили, всякакви фили и фоби. Тази красива общност успява да превъзмогне личните страсти, за да защити дърветата, поляните и алеите. Регулярно почиства зоната, изгражда кътове за отдих, търси експерти за помощ, депозира предложения до съветниците - поема логистиката в защита на парка. Най-важното - тя и шило, което ръчка политиците да не върнат обратно нещата. Не й е лесно, тъй като често огромната политико-икономическа машина насреща е лукава - казва едно, а пък, без да се усетиш, прави друго. Без тази доброволна ентусиастка и леко налудничава енергия казусът отдавна щеше да е погребан, защото до днес всяка стъпчица напред е предшествана от безброй съдебни и административни пречки (дела на собственици, областния управител и т.н.).

А междувременно референдумът събира само 16% активност, но 85% от гласувалите подкрепят парка. Кметът Тодоров обещава до края на мандата да приключи обезщетяването или замяната на имотите, за да станат общински. Няколко месеца след допитването, включително след натиск на палатков лагер, процедурата за ОУП е завършена. През 2018 г. минават новите дела и планът влиза в сила - Бедечка е парк. Общинската управа забранява ограждането на имоти там. От време на време някой собственик се изхитрява да отсече дърво, да изкопае кладенец или да засади домати, но все пак Бедечка е парк.

...Ама друг път!

Само че и това, оказва се, не е всичко. През 2019 г. общината приема ПУП, съобразен с ОУП, тоест за целите на парка. Но собствениците го обжалват и... печелят делата на две инстанции. Този сюжет вече се развива в наши дни. Водят се към 40 аналогични дела. В подробния план парцелите са обединени без съгласието на собствениците  - тази подробност е мотивът на магистратите да събарят новия ПУП. Още през 2016 г. защитниците на Бедечка са предупредили общината да не слива парцелите, но им е обяснено, че при наличието на „зелен” ОУП сливането не е проблем. И така днес ПУП-ът за парк пада имот по имот и никой не знае каква точно е реалността  - Бедечка е парк според ОУП, но с възстановен ПУП по имоти за застрояване (юристите спорят възстановява ли се наистина старият ПУП, или важи все пак ОУП). За капак през септември изтича забраната за ограждане (може да е максимум 3 години според Закона за устройство на територията). И който не си и оградил имота, скоро най-спокойно ще го стори.

През цялото време кметът Тодоров твърди пред „Запазете Бедечка” и медиите, че волята му за парк е непоколебима. Просто процедурите, които трябва да се изминат, били безброй. И така, след като ПУП-ът бъде окончателно съборен, общината щяла да приеме нов - с изчистени нередности. Изчаквало се да минат всички дела. Но защо трябва да минат, не е ясно. „Сега” прати въпроси до общинската пресслужба по целия казус, но отговор не последва.

А сагата е изпъстрена с още много превратности. Например в момента е в ход изработване на нов ОУП на Стара Загора (плановете на градовете се променят в определени интервали). Така Бедечка отново се оказа квартал в черновите. Грешката бързо бе поправена. Отделно от това днес няма нито един офериран собственик за замяна, макар Министерството на отбраната да прехвърли на общината терени с отпаднала необходимост.

„Правим каквото трябва, ама не става каквото трябва”, сподели тия дни член на „Запазете Бедечка”. След толкова години защитниците на парка се уморяват, обезверяват. Но не се отказват - в момента обмислят нови варианти за действие. Тепърва ще трябва да ръчкат още общината, да следят за подводни камъни. И нови дела ще има, което пак ще проточи нещата (собствениците например ще обжалват и бъдещия променен ПУП). А ако въобще стартират преговори за замени на терени, ще се влезе в поредна спирала - собствениците, разбира се, не са длъжни да заменят каквото и да е.

Общият тъжен извод

Съществуват различни мнения защо не се получават нещата. Според преобладаващите общинската управа подмолно саботира процеса, но има и други - нисък капацитет на администраторите, кофти закони, инерция, корумпирани съдии... Най-тъжна е общата равносметка -  4 години след референдума и 5 след първите протести битката паркът да е парк тепърва предстои; съдбата на Морската градина на Варна, за Южния парк в София и т.н., където никакви процеси не са започнали, е ясна. Поуката занапред може да е една – всяко едно управленско действие трябва да бъде изключително добре обмислено. В момента се сърба попарата на реституцията в реални граници в градовете - задачата е да не се завещават други подобни злини на децата ни.