Quantcast
Бойко Цвятков - от На края на Вселената до Къщата с ореха | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Бойко Цвятков - от На края на Вселената до Къщата с ореха

Каквото и да правиш, трябва да го правиш с душа и сърце, тогава ти се получава, споделя предприемачът
1 520
 Снимки: Личен архив
Бойко Цвятков - вървейки от големия бизнес до семейния, е добре да съхраним човешкото въпреки възходите и спадовете.

"Предприемачеството е един от начините да променяш света, но много е важно как го правиш. Ако си загубиш душата по пътя, защо изобщо си се заел с него", казва с усмивка Бойко Цвятков. Той е преминал през какви ли не перипетии в бизнеса, възходи и спадове, давал е хляб на мнозина, в трудните моменти, особено в коронакризата, остава само с няколко души, най-вече подкрепян от съпругата си. Но винаги успява да "сбори" трудностите.

Съвсем млад - на 18 г., Бойко се установява от родния Силистра в столицата. Започва да учи в Университета за архитектура и строителство. Отваря в Студентския град малък бизнес с перални, което му осигурява известна независимост. Но не му е достатъчно. "Много исках да стана предприемач, да завладея света. Работех на различни места", разказва Бойко. Така с още двама свои приятели, които впоследствие му стават и съдружници, стигат до проекта - "На края на Вселената". Първоначално отварят бар с това име, който се оказва доста успешен - предлагат вкусна храна, но и музика на живо с познати и не толкова познати изпълнители, с диджеи и пр.    

От едно заведенията "На края на Вселената" стават три. "Теглихме кредити за заведенията - потребителски по 7000 лв., защото по онова време банките не отпускаха лесно големи кредити за стартиране на бизнес. Всичко бе с голям риск. Тримата събрахме средствата и работите потръгнаха", спомня си Бойко. С втория бар "направо излетяхме". "Отивахме и към трети. Заведенията работеха денонощно почти. За 2003 г. беше много иновативен проектът", казва той. Но в един момент умората се натрупва.  

"С нощните барове нещата бяха до време. Ожених се. Постепенно баровете не бяха вече моето. Не можахме да се разберем с колегите какво да правим и си разделихме баровете на всеки по един", разказва Бойко Цвятков. Тогава тегли кредит и отваря още едно заведение - по арт, в един от големите молове в София. В него, освен изискана храна, се излагат и продават картини на популярни български художници.

 

 

Появява се поредната трудност

 

В средата на 2012 г. правителството въвежда ограниченията за пушене на закрито. Бойко обаче не се предава "без бой". "Бях вложил около 40 000 лв. в зала за пушачи, с вентилация и пр., според всички изисквания. От мола обаче ми казаха, че няма да се пуши при мен. Отговорих им - нека клиентите си пушат, ще си плащам глобите. Изкарах половин година и затворих заведението. Огромна инвестиция, която нямаше време да се върне", спомня си той. 

Така заради рестрикциите с пушенето, а и не само, затваря и "На края на Вселената" в Студентския град, в което е вложил над 300 000 лв. Сетне открива бирария, отново с музика на живо. Опитал се е да предупреди и съдружниците си, че се задават трудни години и че ако искат да избегнат големите трусове, както се е случило с него, да продадат бизнеса си. "Казах им, че ще изкарат около година, година и половина. Така и стана", разказва още той. 

В един момент Бойко се обръща към християнската вяра. Случайно присъства на литургия за Никулден преди десетина години и намира сила именно в християнската религия. "Има 10 процента в живота, които са на Господ. Ако не си даваш сметка за това, ставаш самозабравил се и самовлюбен човек", споделя вижданията си той. Един ден, докато чете "Отче наш", замесва хляб - символа на живота и на доброто. Имало е моменти, когато всеки ден е правил хляб. Било като пречистваща терапия. Сега учи и децата от енорията, в която е, да месят, да познават храната, за да живеят здравословно.

Постепенно бизнесът му се свива. Събира оборудването от ресторантите си, прави си кухня - отново в Студентския град, и започва да доставя храна. Екипът му се свива до трима души - той, съпругата му Миглена и още един мъж. По неволя, но с огромно желание, той навлиза в кулинарията, даже убедено определя себе си и като шеф готвач. "В момента сам мога да готвя за около 100 души, а някога бизнесът беше за 200 души на ден", твърди Бойко. Освен кетъринга, който предлага, той е брандирал и продуктите, които излизат от собствената му "Къщата с ореха" в софийското село Бистрица.

 

Случката с къщата чудо   

 

Историята с дома на Бойко и Миглена е почти чудо. "Търсихме я две години - доста време. Като провидение се случи. Бях на квартира със съпругата си в "Белите брези". Попитах Миглена - какво търсим. Тя ми отвърна - искам да има орех, кладенец и църква наблизо до къщата". Така започнало издирването.

Следващият месец брокер се обадил за къщата в Бистрица. Двамата отишли да я видят, но се разочаровали, защото била малка. Иначе отговаряла на изискванията на съпругата - орех, кладенец и църква. В центъра на селото. Въпреки това си тръгнали.

Къщата е била собственост на корабен капитан, бил я направил за сам човек. "След половин година пак отидохме в Бистрица да гледаме друг имот, който изобщо не отговаряше на нашите изисквания. Седим в колата с Миглена и си казваме - дай пак да видим онези хора с ореха. Докато говорим с нея, брокерът на къщата по погрешка ме набра. Наистина вярвам, че има чудеса, просто не им обръщаме внимание. Вдигнах телефона, разбрах, че е този човек. После се разбрахме и купихме къщата през 2008-а", разказва Бойко. Впоследствие разтурил по-голяма част от сградата, построил я наново, но е използвал и стари елементи, за да запази духа на 100-годишната сграда. Първият й стопанин дядо Петър е бил каменар. В градината е запазен калдъръмът, който той е правил.

Така постепенно бизнесът на Бойко се превръща в малък семеен. Миглена, която е доктор по изобразително изкуство и преподава в бистришкото училище, е и пчелар. Шеговито съпругът й и синът й я наричат "говорещата с пчели", защото веднъж, докато била в спалнята, при нея влязла пчела. Докато я пускала навън, тя излязла на терасата и видяла как пчелите се роят. Запалила се, а и имала семейна "закалка" от баща си, който навремето имал около 70 кошера в Силистренско, и започнала да отглежда пчели.

Бойко казва, че за меда и медните продукти от него помага на съпругата си, но не разбира пчелите. "Тя ги разбира, когато започнат да се роят - представлява една плазма, много, безброй насекоми. Това нещо, когато падне или тръгне нанякъде, се държи като едно - хиляди, хиляди пчели. Респектиращо е", усмихва се Бойко. Създали са и репеленти с етерични масла против ухапвания от комари, които действат много добре, особено на децата. Съставени са от местни билки - мащерка, мента, лавандула и пр.

Ореховото вино пък е мавруд, в който има орехова застройка - сладък алкохолен извлек. "Резултат от барманския ми опит", подмята Бойко Цвятков. Който се опитва да предаде на 14-годишния си син, че не печалбата е най-важното, а да вложиш душата си в начинанието и да съхраниш себе си.

Още

Сривове в системата бавят ваксинацията

21.10.2021

Обновена

4183
Бизнес и синдикати договориха с премиера помощи за скъпия ток до месец

19.10.2021

Обновена

1450
Академичното бъдеще на Петър Илиев се заплете в закона