Quantcast
Бездомници превземат София в началото на ХХ век | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Бездомници превземат София в началото на ХХ век

Движението им е особено силно през войните от 1914 до 1918 г., като те се самонастаняват из цялата столица
1 546
 архив
Къща, в която са живели бездомници в София от началото на ХХ век.

В края на ХІХ и началото на ХХ век София бързо се разраства. Докато при Освобождението населението на града е около 12 000 души, то от преброяването през 1910 г. става ясно, че жителите на столицата са вече 102 812. Бързият демографски растеж е причина и за териториалното разширяване на града. Тук обаче се преселват хиляди нашенци от всички краища на България, които нямат покрив над главата си. Това предизвиква бездомническия проблем, който заема централно място в работата на столичната управа.

В началото на месец юни 1912 г. бездомниците активизират своите действия и това привлича вниманието на Столичния градско-общински съвет (СГОС). Те създават квартирно дружество "Добродетел" и свикват поредица от публични събрания. След изслушване на ораторите се приема резолюция с директни искания, която е представена на помощник-кмета Ради Радев. В нея се настоява общинските служби да се заемат с неотложното и рационално решаване на жилищния въпрос.

Безимотните софиянци предприемат и непознати до този момент

 

практически акции за разграбване на общински места

 

Първият обект е местността Хиподрума по шосето за Княжево, в близост до Красно село. Предварително е изготвен план на парцелите, а тяхното разпределение между бездомниците става с жребий. След това те са призовани да се явят на изходен пункт, но без оръжие, за да се избегнат нежелателни сблъсъци с органите на властта. Изпратена е телеграма до царица Елеонора, с която се уведомява, че новият квартал ще носи нейното име. В уречената нощ стотици хора се стичат на Руски паметник и оттам се отправят към нарочените терени. Те са натоварени с греди, дървета, дъски и керемиди. Всеки подава листчето с обозначения парцел и се насочва към него. Започва трескава работа. С колове са обозначени заграбените места. В средата са издигнати трикольорни знамена. Полицията седи безучастна. Пристига градоначалникът Васил Маринов. Той разпорежда да се спре парцелирането и лидерите на несретниците се съгласяват.

Прави впечатление обаче, че сред бездомниците има мнозина притежатели на една-две къщи. Забелязват се също бивши и настоящи общински съветници. По този повод в пресата се появяват сатирични статии. Констатира се, че софийският "бездомник" е изключение от общоприетата терминология. За разлика от своя събрат в Европа и Северна Америка той не спи под открито небе, при студ и дъжд, седнал на някаква пейка в Борисовата градина или в Градската градина "Александър І". Крайното иронично заключение е, че на български език "бездомник" ще рече човек, който има дом.

Митингите и действията на безимотните софиянци принуждават СГОС да се заеме сериозно с жилищния проблем. На няколко заседания стават обстойни разисквания, придружени с бурни изказвания. Установява се, че до този момент са

 

заграбени общински места за около 33 милиона лева

 

Създадена е специална комисия, която внася своите предложения. Учредено е квартирно бюро. Общината следва да започне строителството на жилища и на хотел за безработни и крайно бедни. Препоръчва се отдаването на терени под наем срещу символични суми.

Въпреки набелязаните мерки заграбването на общински места не спира. На 1 юли 1912 г. бездомниците провеждат отново събрание в Градската градина. Приет е устав на сдружението, с който се регулират техните права и задължения. За негов член може да бъде избран всеки, който няма недвижима собственост и доходи повече от 2000 лева годишно. Къщите, които ще строят бездомниците, не могат да се продават. В тях е забранено да се откриват магазини, в които да се търгува алкохол. Никой няма право да дава къщата си под наем. В случай, че направи това, целият приход остава в полза на местното читалище или за безплатна ученическа трапезария.

Няколко дни по-късно

 

безимотните софиянци обграждат нови терени

 

непосредствено до жп гарата и гробищата и построяват около 200 дъсчени бараки. Общинската управа предупреждава да ги вдигнат, но те отказват. Събират се на митинг на площад "Позитано" и заявяват, че с оръжие и сопи ще бранят своите придобивки. Кметството реагира и изпраща пожарникари да съборят леките постройки и да изгонят бездомниците. От градоначалството пристига една команда от 100 стражари с наставление да ги приканят да се разотидат мирно и тихо. Но те отговарят: "До смърт ще защитаваме нашия имот". Стига се и до физически стълкновения. Бездомниците се спускат върху полицаите и започват да ги удрят с дървета и камъни. Дванадесет охранители са ранени, а сред нападателите няма нито един контузен. Стражарите запазват хладнокръвие и изпълняват дадените заповеди. Подстрекателите на метежа са задържани. Оказва се, че сред тях има и общински чиновници. Кметът Иван Гешов издава заповед, с която ги предупреждава, че ако продължават да бъдат членове на бездомническото дружество, ще бъдат уволнени. А пожарникарите разфасоват всички бараки и изнасят материалите. Ала това не възпира бездомниците и те продължават заграбването на общинска земя в Първа и Втора градска част. Общият обем е близо 290 000 кв. м. Размерът на парцелите варира между 100 и 1000 кв. м. Върху тях са построени 970 къщи на бездомници. Повечето от тях са с площ 20-30 квадрата, върху които едва могат да бъдат обособени стая, кухня и антре.

След Междусъюзническата война и претърпяната първа национална катастрофа нашите сънародници започват да напускат завзетите от съюзниците райони и се отправят към пределите на "Майка България". Най-голяма част от тях се насочват към столицата. Тук очакват да осъществят надеждите си за подслон и препитание. От ранната есен на 1913 г. броят на бездомниците се увеличава неимоверно и те отново се "залавят за работа". Незаконните постройки се увеличават лавинообразно и

 

за около месец и половина достигат близо 1000

 

Намесват се военните власти и огнеборците, които пристъпват към разтуряне на бездомническите къщи. На заседание на Общинския съвет се разглежда идеята кметството да сключи заем от 10 милиона лева за построяване на домове за софийските бедняци и за придошлите българи от Тракия, Македония и Добруджа. На първо време се проектира това да бъдат 3000 еднофамилни сгради. Тези намерения на общината са твърде нереални и в следващите години не се осъществяват.

В средата на 1915 г. населението на София вече наброява около 135 000 души и прирастът е видим. Възникват нови махали и СГОС за сетен път се сблъсква с въпроса за незаконното парцелиране и застрояването на общинската мера. Най-засегнати са кварталите "Банишора" и "Коньовица". Приведените статистически данни показват, че заграбеното пространство възлиза на 486 484 кв. м, върху които са образувани 990 отделни дворове с постройки. От тях само 40 са масивни. Останалите са паянтови, иззидани с печени тухли, плет и летви и измазани с вар и кал. Приблизителната им стойност е около 1 200 000 лева. В тези импровизирани жилища живеят повече от 4300 бездомници. За прекратяването на този процес СГОС формира регулационна комисия. На нея е възложено да проучи щателно проблема, да предложи средства за неговото разрешаване и да упражнява надзор при извършването на анкета за имотното и семейното състояние на заграбилите общински места.

Влизането на България в Първата световна война за известно време изтласква бездомническия въпрос на заден план. Но след преживяната втора национална катастрофа той навлиза в още по-остра фаза и взема застрашителни размери. Бездомниците постоянно присъстват в дневния ред на Общинския съвет и често се използват от политическите партии в борбата им за надмощие в столичната управа.

Ключови думи:

история

Още

Българо-македонската комисия затъна в историята на X век

22.10.2021

3853
Фамилия Петкови има важна, но трагична съдба в политиката ни
Сериалът "Приятели" влиза в матурите