Quantcast
Инспектори проверяват качеството на училищата некачествено | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Инспектори проверяват качеството на училищата некачествено

Директори недоволстват от работата и заключенията на Националния инспекторат по образованието
13 002
 Илияна Кирилова
Новите проверки в училищата ще изследват и "институционална среда". Критериите за тях трябва да се обявят до 31 август.

Добрите училища ще получават допълнителни пари за поощрение на учителите, а най-слабите - за мерки за подобряване на резултатите. Такива са обещанията около чаканото от години обвързване на системата на финансиране на училищата с качеството на образование. Тези дни стана ясно, че идеята отново се отлага - този път с 3 години. За отсрочката има обективна причина - пандемията и непровелите се м.г. изпити в 4-ти и 10-и клас, резултатите от които са в основата на оценяването на училищата. И без пандемията обаче бе ясно, че страната ни няма да е готова с обективната оценка на учебните заведения скоро. От две години Националният инспекторат по образованието (НИО) прави пилотни проверки в отделни училища, като за три години е успял да инспектира едва 333 от общо 4151. По този повод служебното правителство пресметна, че с това темпо и капацитет проверката ще отнеме общо 30 години. Какво показват първите проверки и успя ли НИО да преобърне нагласата за страшния инспектор, който идва в класната стая, за да санкционира?

 

Моментна снимка

 

"Не смятам, че получихме обективна оценка. Инспекторите си имат методика, но не може за 2-3 часа да добият реална преценка за това, което е изграждано с години. Вие ще бъдете ли доволни, ако оценят работата ви за 4 часа?!", коментира пред "Сега" директор на училище в село в Софийска област.  На хартия проверките не са 4 часа, а доста повече - има подготвителен етап от 10 дни за проверка на документи, същински етап, в който текат срещи с директор, учители, ученици, родители, наблюдение на часове - комбинирано онлайн и присъствено, заключителен етап и т.н. Директорът обаче разказва, че инспекторите са влезли за наблюдение само в един учебен час въпреки изискването да се посетят 30% от часовете. "Проверяващите задаваха неразбираеми въпроси за малките ученици. Едно е да попиташ "Как протича учебният процес?" първокласници, съвсем друго - десетокласници. Учениците дотолкова бяха провокирани с въпроси от рода на: "Кога се правят консултации в училището, къде е графикът за тях, наистина ли го има, къде е" и т.н., че някои от тях започнаха да си защитават училището", споделя директорът. Според него и да е много подготвен, учителят може да се смути, децата също може да се притеснят. "Проверяващият екип пък може да не е в настроение. Ние нямахме късмет - не беше оценен огромният труд, положен от колегите", казва обидено той, убеден, че проверката е просто "моментна снимка" на състоянието в дадено училище.

 

Малки и големи - с един аршин

 

Директори намират за недостатък това, че и т.нар. елитни училища, и малките селски школа се оценяват с еднакви критерии. Освен това едни учебни заведения са проверявани изцяло онлайн, други - и отчасти присъствено. "Не може и малки, и големи, и средни, професионални, обединени и т.н. училища да се мерят с един аршин", казва училищен директор. По думите му едни се борят за оцеляване и едва имат средства за отопление, камо ли за обновяване на материална база, а други планират колко деца да пратят на олимпиада. 

"Болшинството проверяващи нямаха реална представа как работи една детска градина, която не е на делегиран бюджет. Ние нямаме тези възможности, които имат градините на делегиран бюджет. Каквото реши общината, това е, нямаме нито една наша стотинка", казва директорка на детска градина. В последните години тя е писала многократно на общината, че имат нужда от ремонт, но без ефект. "Само един от проверяващите беше колега - директор на градина. Само той имаше представа за какво става дума, но беше 1 самотен глас от 5.  Накрая прочетох, че не работя за детската градина и нямам принос в обновяването й", казва горчиво тя.

Да изтеглиш късата клечка

"Изчетох доста какво трябва да представлява проверката от НИО. Очаквах нещо съвсем друго. Първото разочарование дойде със самото запознанство с екипа, който беше негативно настроен още от началото. Смятам, че подходиха непрофесионално - стигна се до коментари: "Много луксозен кабинет имате за такова малко училище", което въобще не беше по темата", споделя друг директор на малко училище в Софийска област.

"Учителите се почувстваха обидени - инспекторите влязоха само за 10 минути в часовете, а трябваше повече срещи на живо. В доклада видяхме неща, противоположни на това, което бяха казали деца и родители. Малко неща се взеха под внимание", споделя още той и заключава " Ние просто изтеглихме късата клечка". 

 

Страх, стрес и неразбиране

 

Никой не обича проверките, но свидетелствата на директорите - всичките анонимни поради страх от разправа - навяват на мисълта, че те са не просто притеснителни, но и направо стресиращи за екипа на училището. Националният инспекторат бе създаден не да контролира, назидава и санкционира, а да изготвя цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование. Но вече 3 г. след започването на проверките структурата все още не успява да убеди учителите в добрите си намерения.

Никой не говори и за насоките за подобрение, които дава НИО във всеки свой доклад и за изпълнението на които училищата трябва да получат методическа подкрепа от съответното РУО - което е и сред същинските цели на инспекциите - да допринесат за реалното подобряване на качеството на образованието. Удивително, но е факт, че масово директорите не знаят за какво ще служи оценката им. На фона на масовото неразбиране се задава и изцяло нова наредба за инспектирането. 

 

Нова наредба - нови критерии. И нови оценки ли?

 

Наредбата бе приета през 2016 г., като проверките на НИО през 2019/20 г. тръгнаха именно по нейния ред. 2 години след прилагането й обаче е установено, че тя трябва да се преработи. В момента училищата се оценяват в 2 области - образователен процес и управление на институцията, а сега се предлага и трета оценка - институционална среда. Променя се и продължителността на инспекциите, както и начинът на формиране на оценките. Предварителният и заключителният етап ще са по-дълги, за да се работи по-спокойно. Инспекторите няма да правят средноаритметична оценка от трите области, за да не се размива картината, а прагът за много добра оценка се повишава от 75 на 81%. "Ако наредбата бъде приета, ще променим критериите, ще добавим и някои нови, свързани с институционалната среда, така ще могат да се отчитат по-добре спецификите на отделни училища", коментира шефът на НИО Анелия Андреева.  

Промяната в правилата притеснява директорите, но не и МОН. На въпроси на "Сега" от МОН отговарят, че инспекциите, извършени по сега действащата наредба, са в сила, защото са извършени съгласно действащ нормативен акт.  Въпросът "Няма ли да има неравнопоставеност между училищата, инспектирани по старите правила, и проверяваните от догодина по новата наредба ?" остава без отговор.

 

Колко е независим НИО

 

Доста учители обсъждат помежду си и въпроса доколко "независими" може да са инспекциите, при положение че всички критерии и индикатори, по които ще се оценяват училищата, се пишат еднолично от шефа на НИО, който пък се назначава от премиера. "Шефът на НИО е бетониран като политически лоялен на премиера. Това прави цялата институция абсолютно зависима!", смята преподавател. Според него е редно всички критерии да се запишат в наредбата, вместо цялата власт за това да се оставя на шефа на инспектората. Друг пък вижда конфликт на интереси при над 200-те външни инспектори (проверките се правят от 1 водещ инспектор от общо 12-те вътрешни проверяващи в НИО и от 2-ма или 3-ма външни инспектори, преминали през обучение в инспектората (те може да са учители, директори, експерти и т.н.). "Положението е: "Аз си плащам обучението в НИО и за да ме включват в много инспекции, слушкам волята на НИО", казва педагог. Според него външните проверяващи имат изгода да пишат по-слаби оценки на проверяваните училища, защото така въпросните школа подлежат на повторна инспекция по-скоро, не чак след 5 г. "При ниски оценки се създава работа на външните инспектори, която за тях носи и допълнително заплащане от порядъка на 400 лв. например за две инспекции", казва той. 

 

Още

НАП установи липсващи касови наличности за над 240 млн. лв.

23.09.2021

3172
Ресторантьори поискаха уволнение на полицейски началник

20.09.2021

Обновена

3877
В Англия могат да ваксинират деца и без родителско съгласие

16.09.2021

2059