Quantcast
Клубовете у нас губят милиони заради лош договор за ТВ права | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Спорт

Клубовете у нас губят милиони заради лош договор за ТВ права

Това е само един от изводите в доклад на Института за пазарна икономика, който предлага промени в управлението на играта в България
2 683
 БФС

Договорът за ТВ правата във футбола ни е неизгоден от финансова гледна точка, като това носи сериозни загуби за футболните клубове, които също така не са добре защитени, според сключените условия. Това е един от основните изводи от доклада на Института за пазарна икономика (ИПИ), засягащ организацията и комерсиалното управление на футбола в България. Документът е изготвен с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман" и бе представен днес от Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ. Ганев, който е и член на Надзорния съвет на "Левски", подчерта изрично, че не ангажира клуба с изводите. Освен това работата върху анализа е започнала още преди той да заеме поста в "Левски" и съответно това няма отражение върху засегнатите теми.

 

КОЛКО НАЗАД СМЕ ОТ ЕВРОПА ОТКЪМ УСПЕШНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФУТБОЛА

Излишно е да се посочва, че българският футбол е в криза, докладът дори не акцентира с подробности върху това. Но кратък поглед върху общата картина оставя неприятно усещане за голямото изоставане. България е на 30-о място сред водещите лиги в Европа. А данните сочат, че първенствата след Топ 20 са на загуба. Специално при нас минусът е дори в тъмночервената зона, като негативната тенденция важи и за повечето от шампионатите в околните балкански държави. Докато в Топ 5 първенствата на континента приходите от ТВ права съставляват 1/3 до 1/2 от бюджетите на клубовете, то в България това перо е едва 7% от бюджетите. Дори в Румъния и Турция перата от ТВ права съставляват около 40% от общите приходи. Други 28% от приходите идват от пари от УЕФА, но това важи само за 3-4 клуба - тези, които участват в евротурнирите. 37% от парите са от спонсори, а едва 5% - от приходи от билети. По последния показател сме на предпоследно място, като след нас е само Беларус, където билетите осигуряват само 2% от бюджета. Но данните за парите от зрители на стадионите са очаквани, тъй като посещаемостта в момента е средно 1000-2000 души на мач, срещу 5000 души преди 20 години. Друг проблем на футбола ни е, че 23% от приходите са от перо "други", като най-често това са дарения под различна форма от собствениците на клубове. За да стане по-конкурентно първенството ни, този модел трябва да изчезне и приходите да са формирани почти само от самата игра - билети, ТВ права, средства от УЕФА, които за момента сумарно съставляват 40% от бюджетите, при това само на водещите клубове, както стана ясно.

Друг голям проблем е, че ставайки въпрос за проблемите в българския футбол, основно се говори за спортно-техническите аспекти, малко по-рядко за детско-юношеския футбол и почти не се засяга комерсиалната част на нещата, която именно би осигурила положителен курс на промените. За съжаление, като основна промяна у нас в последните години се сочи трансформацията през 2016 г. на елитната ни дивизия, която осигури само разместване на начина на провеждане на шампионата и формиране на класирането, осигури и леко подобрение на спортната инфраструктура (поставяне на осветление на част от стадионите и ремонт на няколко от терените). Не настъпиха обаче някакви изменения откъм комерсиална гледна точка на начина на формиране на собствеността и финансирането на клубове, прозрачността на управление на футбола ни, нито начина на управление на професионалните ни лиги (Първа и Втора).

 

ПРОБЛЕМЪТ С ТВ ПРАВАТА

Последният сключен договор за ТВ правата е от лятото на м.г. и влезе в сила от настоящия сезон (2021/22). Той е за 5 години и по него "Нова Броудкастинг груп" трябва да превежда 6,5 млн. лв. (без ДДС) годишно. В доклада на ИПИ обаче този договор е окачествен като лош, като според анализа, клубовете са поставени пред свършен факт. Те нямат право на мнение по клаузите, тъй като правата се отдават от БФС, съответно интересите им не винаги са защитени.

В успешно функциониращите първенства има:

- частично разделяне на ТВ правата на няколко пакета, т.е. правата не се отдават накуп на една фирма, както в България. Дори в Румъния футболните мачове се излъчват на 3 платформи.

- повече от един купувач на правата

- конкурентна процедура и търг

- ограничение на срока на договорите. Най-често те се сключват за по 3 сезона, но има и някои по-редки случаи за по 5 години, както в България.

- отворена опция - ако даден мач не е включен в общия пакет, то клубът има възможност да продаде сам правата върху него.

- надзор върху прозрачността на процедурата по продажба на правата. Трябва да има външен контрол, включително и от заинтересованите клубове

 

В България е спазено само едно от тези условия - срокът на договора, при това той е в горната граница. Това води до неизгодни договори, които ощетяват клубовете, а и обществото (както в случая едноличният купувач на ТВ правата качва по свое усмотрение месечните такси). Наблюдава се картелизиране на пазара, а правата на клубовете не са достатъчно защитени. В резултат на това се пропускат значителни печалби. В Румъния, да речем, ТВ правата са продадени за общо 28 млн. евро (над 10 пъти повече от тези в България), като за шампиона се предвиждат 3 млн., а за последния в класирането - 1 млн. Така дори отпадащият отбор в румънското първенство получава повече, отколкото шампионът на България.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОМЯНА

Освен фиксиране на проблеми, докладът на ИПИ дава и препоръки, които биха повлияли положително върху организационната част във футбола ни, а и върху приходите на клубове.

Създаване на инструмент за финансов контрол на клубовете и (или) контролиращ орган, примерно независима комисия към Професионалната футболна лига (ПФЛ), би допринесло за подобряване на прозрачността в клубовете. Това ще даде възможност всяка година да се публикува доклад за финансовото състояние на клубовете. Съответно така веднага ще се вижда дали един клуб е задлъжнял и с колко.

Засилване на функциите на ПФЛ е една от другите задължителни стъпки. Лигата, която в момента е ограничена само да организира турнира за купата на България, трябва да отговаря за комерсиалните въпроси - договори за ТВ права, а също за администрирането на първенствата в Първа и Втора лига, за състава на ключовите комисии, които отговарят за шампионатите (спортно-техническа, дисциплинарна и съдийска). От години БФС държи монопол върху тези въпроси и отказва да ги прехвърли на ПФЛ - така, както са постъпили вече 28 шампионата в Европа. Докато в доклада се предлага БФС да не се занимава повече с администриране на шампионатите, а да работи най-вече по стратегията за развитието на футбола в цялата страна.

Двете въведения - независим орган за финансова прозрачност и силна професионална лига, биха увеличили доверието в клубовете у нас.

Осигуряване на възможности за повече приходи от реклама. В момента Законът за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (чл. 15, ал. 1) забранява предлагането и продажбите на алкохолни напитки в спортната зона в деня на мача. Това ограничава примерно големите пивоварни да продават бира в района на стадионите, съответно рязко спада интересът на тези компании да рекламират в професионални футболни клубове. Затова средствата им се насочват към аматьорски турнири, където регулациите не са толкова строги. Същото важи и за виното, което, ако бъде разделено, заедно с бирата законово от останалите спиртни напитки, това би позволило консумацията около спортните зони (не вътре) и би повишило инвестициите именно на големите пивоварни и винарни.

 

ИНВЕСТИРАНЕТО В ИНФРАСТРУКТУРАТА

Докладът на ИПИ правилно отчита, че в последните години се правят минимални инвестиции по спортните обекти - най-вече по осветление и терени на част от стадионите, за да спазят изискването на лицензиране. Отпускането на 37 млн. лв. за стадионите в Пловдив (25 млн. лв. за "Христо Ботев" и 12 млн. за "Локомотив") е епизодична проява и потвърждение, че инвестициите в тази насока се извършват хаотично. Липсва рамка колко пари да са предвидени в държавния бюджет, не се изискват някакви промени в начина на управление на клубове срещу тези пари, а в повечето случаи осигуряването на въпросните публични ресурси зависи от това кой доколко успешно е "натиснал" правителството или съответната община. Затова е нужно въвеждането на правила или за мащабна инвестиция от държавата или поети дългосрочни ангажименти от футболните клубове под формата на концесия, които да им позволят да осъществят сами тези инвестиции.

 

От ИПИ обясниха, че ще разпратят доклада до всички засегнати в него страни в българския футбол - БФС, ПФЛ, клубове. Ще бъде пратен и на кандидатите за следващ президент на футболния съюз. "Не съм убеден, че това ръководство може да направи тези промени - поради липса на капацитет и желание. Но, ако тези стъпки бъдат осъществени, всички ще спечелят от това", коментира в заключение Петър Ганев.

 

Още

УЕФА развя бяло знаме в битката срещу Суперлигата

28.09.2021

521
ПЪРВА ЛИГА, IХ КРЪГ - РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ (видео репортажи)

27.09.2021

Обновена

1120
СРЗИ връчи акт на "ЦСКА-София" за погазване на ковид мерките

27.09.2021

279