"Това е програмата за четиригодишно развитие, която бе представена на миналия конгрес. Тя е изпълнена на над 100% от футболния съюз."

Това заяви с апломб президентът на БФС Борислав Михайлов след заседанието на Изпълкома на 19 август и за по-голяма убедителност размаха документа, озаглавен "Визия за бъдещето 2018-2022", с който спечели гласовете на конгреса на 16 февруари 2018 г.

Само дето преглед на въпросната програма сочи, че наред с доста от изпълнените задачи има и такива, които са си останали само на хартия. И едва ли ще има време да се осъществят до насрочения за 18 март 2022 г. редовен конгрес на БФС. Което все пак е добре да се знае от делегатите, ако отново въпросната "Визия" им бъде отчетена като осъществена.

Като начало да отбележим, че програмата може и да изглежда внушително със своите 75 страници, но се оказва, че

нейният обем е ловко запълнен

с големи снимки, обръщения на Борислав Михайлов и на тогавашният първи зам. изпълнителен директор Павел Колев, със статистики за посещаемост и представяне на националния отбор до 2017 г. включително, социологически проучвания и чисто общи приказки.

Самите цели заемат 15 страници (20% от брошурата), като при това във всяка страница има едва по 5-6 изречения - останалото е или картинка, или просто празно поле.

Да погледнем по-детайлно към целите, които си стоят нереализирани. Една от тях директно минава в графата "неуспехи", а именно поставената задача за класиране на националния отбор на европейско първенство. На стр. 63 четем: "Приоритетната ни цел ще бъде класиране на "А" националния отбор за ЕВРО 2020", което явно е неизпълнено.

По-нататък четем: "Основната краткосрочна задача за периода 2018-2022 г. ще бъде да задържим стабилното представяне на "А" националния отбор като домакин и пробив в гостуванията". Това също не е изпълнено, при това фактите са безмилостни. От 2018 г. представителният ни тим е изиграл 33 мача, в които е постигнал 8 победи (7 като домакин), завършил е 9 пъти наравно (2 домакинства) и е загубил 16 пъти (половината) на свой терен. Това означава, от една страна, срив в представянето на отбора и обезценяване на една от силните ни страни - домакинските мачове. А за пробив в гостуванията по-добре да не отваряме дума.

И докато за неосъществяването на тези изразени намерения БФС не носи пълна вина (според Михайлов дори никаква), за част от останалите задачи в програмата нещата съвсем не са в полза на футболния съюз. Особено в частта за детско-юношеския футбол.

Няма да се спираме на 10-годишната концепция за развитие сред подрастващите, разработена от един от предишните селекционери Красимир Балъков и приета от Изпълкома на 1 октомври 2019 г., която си остана на хартия. Приемаме, че тя не е заложена във "Визия 2018-2022". Но БФС така си и остава далеч от друга обявена цел - през 2022 г. с футбол да се занимават 35 000 деца в училищната система. Във "Визията" е предвидено избиране и на посланик на програмата "Футбол в училище", който да популяризира играта из цялата страна.

Не се е чуло да има такъв до момента

А ако случайно има, той явно не се справя добре.

И помен няма също от програмата "Весел футбол" (стр. 54), чийто замисъл е да запознае най-малките деца с играта. В момента достъпът на дечицата до най-популярната игра е благодарение на усилията на частни клубове, които провеждат тренировки в градините под формата на допълнителни занимания. Недостатъчно успешно е и популяризирането на женския футбол (стр. 57), за което в плана са предвидени, но само на хартия, образователни и промоционални кампании сред родителите. 

Интересно ще е да научим на предстоящия конгрес дали в България вече има минимум 100 000 регистрирани футболисти във всички възрасти (стр. 11). Защото към края на 2017 г. те са били 43 613 (23 627 под 18 г. и 19 986 над 18 г.). Това означава, че от БФС са планирали до 2022 г. да увеличат повече от два пъти регистрираните играчи. Но и без изнасяне на данни е видно, че и да има ръст, той в никакъв случай не е толкова голям.

Да не говорим за друго намерение: "Поне 50% от населението ни ще участва по някакъв начин в играта - състезатели, треньори, съдии, любители, доброволци или просто фенове". Дори само намаленият зрителски интерес по стадионите за мачовете от вътрешното първенство и националните отбори е показателен.

Същото важи и за друга задача (стр. 52) - "крайната ни цел е към 2022 г. да увеличим двойно любителите на минифутбола в България". Да, в момента на сайта на Българската асоциация по минифутбол има календар с турнири, възможност да регистрираш отбора си и да следиш програмата. Но в никакъв случай не може да се говори за тази масовост, която имаше преди няколко години. Тя обаче се дължеше не толкова на активност от страна на БФС, колкото на средствата, отпуснати от две от големите пивоварни в страната за турнирите, организирани от тях. Тази година се направи нов опит за подобна масовост - турнирът "ФЕН купа 2021", зад който обаче не стои футболният съюз, а Асоциация "Спорт в свободното време".

Ако на предстоящия конгрес бъде отчетен успех при превенцията на уреждането на мачове, то той също ще бъде пресилен. Кампанийно се организираха семинари с лекции сред футболисти, включително и подрастващи, но след 2019 г. няма данни тази практика да е продължила. Да не говорим, че на сайта на БФС

последните новини в секция "За честна игра" са от април 2017 г.

Междувременно на същия сайт бе поставен бутон "Сигнали за корупция", но не се е чуло да е използван. Вероятно ще бъдат посочени някакъв брой сигнали, постъпили при офицера по почтеността в БФС, но определено куца най-важното - последователно образоване сред юноши, младежи, а и мъже, най-вече как да се държат, ако бъдат въвлечени в опит за манипулиране на мач. Да не говорим, че в плана е записано изграждане на мобилна апликация с необходимата информация за превенция (стр. 60) - нито се е чула, нито се е видяла.

Ако се зачетем на стр. 69 пък, ще видим как е планирана, но неосъществена пълноценно двустранна комуникация с футболните фенове - допитване до тях по различни въпроси, ден на отворените врати, инициатива "Един ден в обувките на..." (инициатива, при която фенове влизат в ролята на служители на БФС)... Ясно е, че и това си е останало в сферата на добрите пожелания или максимум еднократни показни акции. Но не и последователни. А следват и още по-дребни примери...

Разбира се, в доста други насоки БФС е свършил работа - набавяне на бюджет, работа по сигурността на стадионите, повишаване на квалификация на футболни рефери, на треньори, осигуряване на екипировка за клубове, подпомагане чрез поемане на съдийски такси в условията на пандемия, създаване на медиен канал и др.

Но е факт, че редица задачи от плана все още стоят неосъществени и хвалбата на Борислав Михайлов, че програмата е преизпълнена, звучи просто като предизборен популизъм.