Медия без
политическа реклама

Бутафорните замъци на България

Някои архитектурни паметници вече са по-известни като Картонения замък и Сиренето

06 Септ. 2018Болкан инсайт
Националният историко-археологически резерват „Плиска“.

„Крепостта плаче. Това е плачещата крепост“, каза архитектът реставратор Стела Дулева пред  Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР), описвайки бялата течност, изтичаща от новоизградените зидове на римската крепост Траянови врата, която датира от IV век. „Оцеляла е 16 века, но сега 2 млн. евро бяха достатъчни, за да я разрушат“, добави тя.
Разположена на върха на планински проход между Древна Тракия и Македония, крепостта е един от 120-те исторически обекта, които българското правителство реши да възстанови като туристически атракции между 2011 и 2015 г., използвайки собствени средства и близо 90 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). 
Докато някои обекти, като римската вила Армира близо до Ивайловград, печелят адмирация заради внимателното им възстановяване, много други предизвикват подигравки заради помпозни ремонти и кичозни фасади, които направиха някои архитектурни паметници по-известни като Картонения замък и Сиренето.

Реставратори предупреждават, че голяма част от

 

„реставрационната“ работа по-скоро е увредила,

 

отколкото съхранила древните забележителности, без да доведе до дългоочаквания туристически бум. А един от поддръжниците на проекта дори намеква за злоупотреба със средства.

Тази година България ще може да ползва нов транш от европейско финансиране по Оперативна програма “Региони в растеж“, която предвижда отпускането на поне 100 млн. eвро за развитието на още туристически атракции.

Европейските и българските власти признаха пред БМРР, че страната трябва да си извлече поука от по-ранната програма, но те все пак ще подкрепят най-новите разходи. Експертните групи, включително Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места, ИКОМОС, предупреждават, че желанието за усвояване на допълнителни евросредства за дострояването на исторически руини е „фалшифициране на история“ и „необратимо унищожаване на културни паметници".

Още през 2011 г. правителството обяви плана като част от нова политика за развитие на „устойчив туризъм“, която ще доведе хиляди посетители в страната и ще насърчи икономическия растеж. Въпреки че се финансира предимно с евросредства, самата схема е проектирана от правителството и се управлява от Министерството на регионалното развитие.

 

Един от най-противоречивите проекти

 

 

по програмата е реконструкцията на крепостта Кракра в Перник. Посетителите са озадачени да видят, че стените са достроени с полимербетон, спечелвайки му псевдонима Картонения замък.

Местната община вече обяви плановете си за премахване на новоизградените зидове през 2019 г., веднага щом изтече минимумът от пет години на експлоатация, който е задължителен по схемата за финансиране.

Междувременно византийската крепост Яйлата, близо до отдалеченото село Камен бряг, бе наречена Сиренето заради чисто новите, гладки бели блокове, наподобяващи Ytong, ползвани за реставрацията. Стъклената ограда и знаците, изградени като част от ремонт на стойност 1 млн. евро, са били разбити преди повече от година.

Остро критикуваното изграждане на руините от Древна Сердика, римския град под столицата София, също вече се руши. Проектът е на стойност 11 млн. евро. Той стартира през 2015 г. сред протести, че използваните тухли и хоросан не отговарят на стандартите за реставрация, а „подземният музей“ Антична Сердика тепърва предстои да бъде открит. Министерството на културата, което някога яростно защитаваше проекта, сега съди строителната фирма за „неправилното изпълнение“ на реставрационните работи.

Дори един от основните защитници на реставрацията, проф. Божидар Димитров, бившият директор на Националния исторически музей, се усъмни миналата година, че част от парите по програмата са били присвоени неправомерно. „Четвъртият провал [на програмата], разбира се, са кражбите", каза той в интервю за "Дневник".

„Малко бутафория ще допринесе много за туризма“, пък каза Вежди Рашидов, тогава министър на културата, в парламента през 2015 г. в отговор на обвинения, че е построил исторически Дисниленд и превръща българското наследство във второ Скопие, имайки предвид остро критикуваното преобразяване на македонската столица.


Не всички обаче виждат приноса на „бутафорията“

 

за развитието на туристическата индустрия. Експерти и анализатори в туристическия сектор заявиха пред БМРР, че програмата не е имала почти никаква полза за бранша. „Да вярваме, че няколко бетонни блокчета, поставени над един метър автентични руини, ще привлекат чуждестранни туристи, които имат цяла Гърция и Турция, а освен това и средновековна Европа на тяхно разположение, не е сериозно“, каза Димитър Попов, българският собственик на базираната в Дания Penguin Travel, която предлага екскурзии в България и по света.

„Тези „бутафорни замъци“ нямат абсолютно никакво значение за нашия бизнес. В най-добрия случай те са подходящи за забавлението на местните ученици,“ допълни той с насмешка.

Попов заяви, че програмата е разработена без оглед на реалните нужди на туристите и нейната цел е „усвояването на евросредства".
Д-р Елка Дограмаджиева споделя неговото мнение. Тя е професор по туризъм в Софийския университет и съавтор на доклад за въздействието на финансирането от ЕФРР върху туристическия сектор, който бе публикуван миналата година. „Първоначалната цел на програмата не беше да спонсорира бутафория. За съжаление в много случаи се случи точно това, което опорочи идеята за развитие на туристически атракции“, каза тя.

Тя и нейните колеги казаха, че историческите обекти трябва да бъдат развивани, но съществуващата програма се е провалила „качествено“: това е най-голямата сума, инвестирана за развитието на българското културно наследство за последните десетилетия, но правителството не е успяло да я инвестира по разумен начин.

„Вместо да се фокусира върху стратегически обекти, средствата бяха разпръснати между много сходни проекти, които са от скромен интерес за посетителите, а в някои случаи са и от малка научна значимост“, каза д-р Дограмаджиева. „Приятните улички и указателните табели не са достатъчни за привличане на туристи. Като цяло изглежда, че основната цел на общините е била усвояването на европейските пари, а не насърчаването на туризма.“

Трудно е да се измери

 

въздействието на програмата,

 

тъй като единственият източник на информация са докладите, изготвени от самите туристически обекти - източник, който одитът на програмата за 2015 г. определя като ненадежден.

Данните, получени по Закона за достъп до обществена информация, показват, че около 40 000 туристи са посетили Траянови врата за две години и половина, почти два пъти повече от прогнозираното. Въпреки това обектът отчита оборот от едва 50 000 евро от продажби на билети, туристически обиколки и сувенири, които са били с 15 000 евро по-малко от очакванията, заложени в техния бизнес план, видян от репортер на БМРР.

През 2016 г. крепостта в Кракра е посрещнала 15 412 души, но е генерирала само 8000 евро от продажба на билети и обиколки. Средната цена на билета обаче е 2 евро, така че доходът не съответства на потока от хора.

Един от поддръжниците на бума на реставрационни проекти проф. Димитров каза, че най-скъпият проект на реставрацията на средновековната българска столица Плиска е привлякъл 250 000 туристи през 2016 г. Данните, получени от БМРР, обаче показват, че целият Шуменски музей, който управлява Плиска и три други обекта, е отчел доста по-малко посетители през тази година - 150 000 посетители.

Във Велико Търново новоизградените обекти Трапезица и Никополис ад Иструм са успели да привлекат съответно едва 2000 и 800 посетители за 2017 година. 
Проучване на Националния статистически институт показва, че туристите са похарчили по-малко, а не повече средства за културни дейности между 2013 и 2015 г. - годините, когато повечето обекти са отворили врати за посетители.