Quantcast
Баща и син Батолови помагат за модернизирането на България | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Баща и син Батолови помагат за модернизирането на България

Добри учредява национално икономическо дружество, а Константин е кмет на София и външен министър
838
 архив
Константин Батолов (третият от ляво на дясно) като член на кабинета на ген. Пенчо Златев, 1935 г.

Една от родните фамилии, която заема достойно място в изграждането и модернизирането на Третата българска държава, е тази на Батолови.

Бащата Добри Батолов (някъде изписват фамилията Баталов) е роден през септември 1847 г. в Сопот в занаятчийско семейство. Принадлежи към онази генерация българи, за които националните идеали са над всичко. Основно образование получава в родния си град, като работи и в гайтанджийската работилница на баща си. През 1863 г. заминава за Пловдив да изучава кожухарство. Натрупва опит, връща се в Сопот и заема подобаващо място в местния кожухарски еснаф. Захваща се и с търговия.

Добри е активен участник в националноосвободителното движение. Познава се лично с Васил Левски от престоя му в Сопотския манастир. Става председател на организирания от Апостола революционен комитет в града. Батолов е делегат на историческото събрание на Оборище през 1876 г. Няма пряко участие в Априлското въстание, но е в близки отношения с Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Изпълнява поръчката на благородната англичанка лейди Странгфорд за набавяне на голямо количество одеяла за пострадалите в Батак, Клисура, Панагюрище, Копривщица.

След Освобождението по покана на своя партиен шеф Петко Каравелов Добри отива със семейството си в София и се включва в създаването на новата администрация. Преминава през различни длъжности, но през 1890 г. напуска държавната служба. Той вече е с богат житейски опит, владее добре турски, гръцки и руски език. Занимава се с адвокатска практика. Доставя храна за войската, включва се в строежа на държавни здания, пътища и мостове. Има и 

 

водещо участие в създаването на Българското икономическо дружество

 

На 9 март 1895 г. Батолов заедно с трима свои съмишленици издава печатна покана за свикване на събрание в читалище "Славянска беседа". В нея накратко се изразява "загриженост за нравственото и материалното състояние на страната" и се настоява да се предприемат мерки за излизане от тази ситуация. Авторите на предложението получават одобрение от редица видни политици и общественици, от повечето професори във Висшето училище.

Десет дни по-късно форумът се открива с пространна реч на Добри Батолов. Приемат се съответните учредителни документи. Официално новата организация започва да функционира на 14 май 1895 г. След тайно гласуване Батолов е включен в състава на ръководното тяло – Настоятелството. 

В началото на ХХ в. в битието на Добри Батолов настъпва нова метаморфоза и той се посвещава на

 

изграждането на воденици по течението на Владайската река

 

Те са около десет на брой, но съгласно градоустройствения план на София от 1910 г. са отчуждени и унищожени. Около тях след края на Първата световна война бежанци предприемат строителство на къщи и се оформя нов софийски квартал. Той е наименуван "Баталова воденица" (днес на това място е жк "Сердика"). Добри умира на преклонна възраст (78 г.) на 21 септември 1925 г. в София.

С впечатляващи ходове е изпълнен и животът на единия от двамата синове на Добри Батолов - Константин. Неговото поприще се развива преди всичко в управлението на Столичната община и в изпълнителната власт. Той е роден на 22 декември 1877 г. в Сопот. Завършва гимназия в София и право в Париж (1904). Завръща се в България и се отдава на юридическата професия.

През 1903 г. става член на Демократическата партия, а по-късно и на централното ѝ бюро. В близки приятелски отношения е с партийния лидер Александър Малинов. Като френски възпитаник Константин е изявен франкофон. Председател е на културно-просветното дружество "Алианс Франсез" в София и работи активно за сближаване с Франция. От 1908 г. е депутат в ХІV народно събрание.

На 1 ноември 1910 г. Константин Батолов е избран за кмет на столицата и заема тази длъжност до 17 август 1911 г. През краткия му кметски мандат под негово ръководство приключва строежът на две започнати от предшественика му Евстати Кирков основни училища и започва изграждането на осем нови училищни сгради. Оформена е градината около църквата "Свети Никола" в квартал "Три кладенци", използвана дотогава като говежди пазар.

По време на войните (1912-1918 г.) Константин Батолов за известно време се оттегля от активно участие в държавните и общинските структури. Но след първите следвоенни общински избори влиза в състава на Столичния градско-общински съвет (СГОС).

 

На 6 септември 1920 г.  отново заема кметския пост

 

от името на Демократическата партия. 

Под негово ръководство са предприети мерки за благоустрояването на града. Утвърдени са регулационни планове на някои квартали, проведени са търгове за изграждането на три моста над Владайската река. Гласувани са инвестиции за подобряване на уличната мрежа. Построен е модерен цветарник в Борисовата градина. Уредено е нормативното право за осъществяването на бъдещия водопровод Рила - София.

За първи път СГОС прилага практически мерки за решаването на жилищната криза и на въпроса с бездомниците. Столичната община подготвя мероприятия за подобаващо отбелязване на юбилея на Иван Вазов (70 години от рождението му на 9 юли 1850 г.).

Действията и начинанията на Батолов обаче се натъкват на сериозен отпор от страна на управляващия Български земеделски народен съюз. Правителството на Александър Стамболийски има сериозни амбиции да наруши статуквото в кметската управа на София. Приет е нарочен Закон за Столична община, който разрешава държавното вмешателство в софийската автономия. На 8 юни 1922 г. с царски указ СГОС е разтурен. Управлението на столицата се поема от земеделеца Крум Попов.

След отстраняването му от кметския стол Константин Батолов съсредоточава усилията си върху развитието на Демократическата партия. През юли 1931 г. е назначен за пълномощен министър в Париж. Две години по-късно поема и Българското посолство в Брюксел. Едновременно е и посланик в Испания. След преврата на 19 май 1934 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Кимон Георгиев и генерал Пенчо Златев (23 май 1934 - 21 април 1935). Съдейства за възстановяване на дипломатическите отношения със Съветския съюз.

Подава оставка по неизяснени причини и се връща като пълномощен министър във френската столица. Остава на този пост до смъртта си на 2 август 1938 г. Тленните останки на Константин Батолов са пренесени с влак в София. Опелото е устроено в църквата "Свети Седмочисленици". Столичното гражданство и политическият елит на страната отдават заслужена почит към личността на покойника и неговата позитивна дейност.

Още

Първият българин в Харвард е Стоян Ватралски

06.05.2022

1079
Невероятната истинска история на Гучи

25.02.2022

Тайм

1128
Екзекуцията на Розенберг - една трагедия на Студената война