Quantcast
Кабинетът бави 20 млн. лв. за заплати в университетите | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Кабинетът бави 20 млн. лв. за заплати в университетите

Проблемът е, че тези пари са обвързани с новите правила за атестация, които тепърва ще се пишат, смятат преподаватели
3 069
 Илияна Кирилова
До 30 април новата методика за атестиране на университетските преподаватели трябва да бъде представена за обсъждане

Напрежението сред университетската гилдия расте - не само заради плановете на просветното министерство за обединение на вузове, но и заради готвените от МОН нови правила за атестация на преподавателите, въвеждането на които ще бъде условие те да си получат обещаните допълнителни 20 млн. лв. за 2022 г. Именно заради това обвързване висшите училища все още са в неведение кога ще могат да разчитат на тези средства, предвидени по принцип за повишаване на заплатите. Някои се опасяват, че това няма да стане дори до края на годината - ако например се обжалва начинът, по който се отпускат парите. 

 

Казусът

Допълнителните 20 млн. лв. за вузовете бяха извоювани от синдикатите и вузовете, когато се обсъждаше законът за държавния бюджет за 2022 г. Идеята бе те да се използват за увеличение на основните заплати на преподавателите. В преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета обаче депутатите приеха текст, според който въпросните пари ще се предоставят на държавните вузове като субсидия за издръжка на обучението (в която влизат заплатите - бел. ред.), след като критериите за атестиране на академичния състав, записани в правилниците им, се приведат в съответствие с нова методика на МС. Те следва да се разпределят "въз основа на получената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, по професионални направления за всяко висше училище". 

Точно срещу тези текстове обаче негодуват преподаватели - не само защото това ще забави получването на допълнителните пари, но и защото обвързването на средствата с нови критерии за атестация, които МС тепърва ще пише, според тях погазва автономията на висшите училища - при положение че критериите за атестация по закон се приемат от самите висши училища във вътрешните им правилници, а не от МС. 

 

Намесва ли се държавата в академичната свобода?

Проф. Веско Панов от ТУ-София се обръща към институциите с апел да сезират КС, тъй като смята, че текстовете противоречат на Конституцията и закона за висшето образование, според които висшите училища се ползват с академична автономия. Той цитира чл. 57 на ЗВО, според който само академичната общност има право да оценява приноса на членовете си, като за това те подлежат на атестиране. Според този текст оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшите училища. Те задължително включват 5 компонента - доколко преподавателят изпълнява норматива за учебна заетост, разработил ли е нови семинарни и/или лабораторни упражнения, каква е научната му продукция, ръководи ли докторанти и т.н.

Според него законът несъмнено делегира право на вузовете сами да решават какви ще бъдат критериите за атестиране на преподавателите им и изключва правото на държавата да се меси в този "специфичен и изискващ познаване на учебно-преподавателската дейност процес". "Всяка намеса на основание норма на подзаконов нормативен акт, каквото би била осъществена чрез цитираната методика, която препраща към бъдещ, несъществуващ все още акт на МС, представлява опит да бъде заобиколен закона за висшето образование, който предвижда всички изисквания относно компонентите на правилата за атестиране да бъдат определени в закон", казва той. По думите му за да може изпълнителната власт да съставя подобни методики, които да инкорпорира нормативно в акт на МС, следва първо да се промени законът за висшето образование и в него да се разреши държавата да определя критериите за атестация, които след това вузовете да вписват в правилниците си. (По подобен начин например е уреден въпросът за разпределянето на парите от такси и от субсидията за издръжка за отделните звена на университетите - в закона е записано, че приносите на отделните звена се определят според методика на Академичния съвет, която обаче се разработва по методически указания на министъра на образованието).

"Създаването на паралелен ред за дофинансиране на вузовете, основан на изпълнение от академичния му състав на изисквания, свързани директно с академичната работа на преподавателите, е изключително опасно явление. Държавата има право да осъществява контрол върху дейността и финансирането на висшите училища, но границата на извоюваните с демокрацията права на университетската общност тук са прекрачени. Подобна методика де факто ще се превърне в средство за упражняване на контрол върху работата на академичния състав, защото ще обвърже финансирането, от което се формират трудовите възнаграждения, с несанкционирана от закона намеса на изпълнителната власт", счита проф. Панов. Според него затягането на правилата за атестация е логично и достойно, но подходът следва е друг, най-малкото защото преподавателите трябва да знаят достатъчно рано по какви критерии ще бъдат оценявани, за да могат да приведат и дейностите си съобразно тях. 

 

Кога вузовете ще си получат 20-те млн. лв.?

Темата бе повдигната и от бившия министър на образованието Красимир Вълчев на заседание на просветната комисия, който попита наследника си акад. Николай Денков кога университетите ще получат обещаните допълнителни средства. Той припомни и срока, записан в закона за бюджета, до който МС, по предложение на образователния министър, трябва да приеме критерии за атестиране на преподавателите (т.е. новата методика) - 30 април 2022 г.

Министър Денков призна, че срокът няма да бъде спазен, но според тълкувание на юристи той е само пожелателен. По думите му самата методика за атестация ще бъде оповестена скоро - до 30 април, като ще се даде един месец за общественото й обсъждане.

"Имаме неработещи механизми за контрол на системите за акредитация на висшите училища и за оценяване на дейността на преподавателите. Те работят така, че всички са отличници, а това не отразява реалното състояние, което показва голяма разнородност в качеството. Трябва да изградим наново тези системи за контрол, за да може висока оценка да получи този, който преподава на високо ниво", посочи министър Денков. По думите му 20-те млн. лв. ще се разпределят, след като имам подобна добре програмирана система за контрол, която ще направи реална диференция между преподавателите. Според него този принцип не противоречи на академичната автомония и е по-добре първо да се подготви ефективна контролна система, която да бъде приета към 15-20 май, вместо сега да се прави "недоносче". Висшите училища след това следва да променят правилниците си в съответствие с методиката.

Имайки предвид, че за това са нужни поне 2 месеца (още повече в разгара на кандидатстудентската кампания), най-оптимистичната дата средствата да достигнат до вузовете изглежда август-септември. Някои преподаватели обаче се опасяват, че и до края на годината няма да си получат средствата поради възможно обжалване на новите критерии за атестация, които според тях ще паднат в съда именно заради обвързването им с допълнителните 20 млн.лв.  

"Комплексната оценка за качеството е за висшето училище. А атестацията е индивидуална. В случая са смесени двете неща. Всички искаме по-добрите преподаватели да получават повече, но как оценяваме например един асистент, който току що започва работа, не може да го оставим без стимул", коментира още преподавател. 

 

 

 

 

Още

Най-богатият ректор си докарва почти половин милион годишно

13.08.2022

Екип на Сега

8917
Реформи 2022: Обещания за повече пари срещу по-малко работа
Минималната заплата в университетите става 1500 лв.