Quantcast
И 257 723 496... копчета | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

И 257 723 496... копчета

 Белият дом
2 декември 1989 г. Михаил Горбачов и Джордж Буш на борда на кораба "Максим Горки" в залива Марсашлок в Малта.

Този текст бе публикуван в "Сега" преди 7 години. Посветен е на 70-годишнината от края на Втората световна война. Публикуваме го поради болезнената му актуалност...

 

Двусмисленото, изпълнено с враждебност и остроти отбелязване на седемдесетгодишнината от победата над нацизма прави съвременника неспокоен. Мислех, че всичко приключи с напрежението около двете дати, но чувството, че Денят на обединена Европа този път раздели Европа, не се разнася. Странни кандидати се наредиха около масата да се сборят за парче от войната, сякаш се борят за парче от баница. Тази война бе кошмарна, бездънна трагедия за човечеството, но от нея в това човечество все пак остана мъдрост и вътрешна красота, останаха уроци, които някой иска да изтрие от твърдия диск на историята.

Тук, в залива на Марсашлок, преди четвърт век на борда на съветския круизер "Максим Горки"



Михаил Горбачов и Джордж Буш анулират резултатите от Втората световна война -



зачеркват сферите на влияние от Ялта. Това също е един край на войната, него досега не се е намерил кой да го оспорва. Остават съмненията, че просто картата е преначертана, и тези съмнения също не се разнасят с времето. Но заедно с това уроците на тази война се потъпкват, без да се държи сметка, че с това ограбваме своите деца, поколенията, които ще правят нашите грешки и ще трябва да се справят с тях. Крием от тях мъдростта и поуките на онази война, истината, че Злото може да се пречупи само с усилията на всички, макар и различни, макар и разделени по дух и сърце.

Тази мъдрост не се крие и премълчава от днес. Години след войната съветският топмаршал Жуков си позволява непредпазливо изказване. Очевидно е направено в тесен кръг, защото в наши дни е открито в доклад на шефа на КГБ Семичастни до Никита Хрушчов. "Приказва се, че съюзниците никога не са ни помагали. Но американците ни пращаха толкова материали, без които ... не можехме да продължим войната... Нямахме взривни вещества, барут. Нямахме с какво да пълним патроните. А колко стомана получихме от тях, нима можехме да уредим производството на танкове без американската стомана? А днес всичко се представя така, сякаш всичко сме си имали в изобилие."

Маршалът повече намеква, отколкото разкрива. Но той свидетелства, че в истината за войната има една друга, неспоменавана страна. Но всъщност това може би е най-светлата, най-красивата й страна. От гледна точка на днешния свят това е скъпоценна, проверена поука. Известно е, че Червената армия влиза в боевете зле въоръжена, с остър недостиг на модерни бойни средства. Голяма част от съществуващите танкове и самолети са унищожени в първите месеци на войната. В същото време има огромни човешки ресурси, внушителни резерви. На тази армия й трябва силна, работеща икономика, която да й осигури равностойно положение на бойното поле. И колкото и да е странно, въпреки драстичните различия между политическите възгледи, а и между интересите им в тази война, това разбиране е общо за страните от антихитлеристката коалиция. Така се ражда формулата за ленд-лиза, която практически им осигурява победата в тази най-голяма война на ХХ век.

Обстоятелно и по американски практично е обяснението, което президентът Рузвелт дава на американците за тази необикновена спогодба. "Представете си - казва той, - че къщата на съседа ми гори, а аз имам в двора си градински маркуч... Мога ли да му река: "Съседе, този маркуч струва 15 долара, плати ми ги и го вземи да си свършиш работата." Какво ще спечеля аз от това? За тези 15 долара може да изгори и моята къща? Просто като угаси пожара, съседът ще ми върне маркуча."

Американците са убедени. За цялата война доставки от тях получават Великобритания, Франция, СССР, Китай, Австралия, Белгия, Холандия, Нова Зеландия. Няколко десетки страни. А на Съветския съюз помощ освен САЩ оказват Англия и Канада. Войната му с Германия започва на 22 юни 1941 г., а още през юли в Архангелск и Мурманск се разтоварват английски танкове и самолети. Тежки изтребители "Хърикейн" и танкове "Матилда" и "Валънтайн" тръгват към фронта.

Американските изтребители пристигат по въздуха от Аляска, през Чукотка, Якутия и Урал. Пилотират ги опитни руски пилоти. Бомбардировачите идват основно през Иран - по море и после по въздуха. 22 хиляди бойни машини въоръжават съветските въздушни полкове, които сломяват грозната мощ на "Луфтвафе". Английски изтребители "Спитфайър" и "Хърикейн", американски "Еъркобра", "Китихоук" и "Томахоук", средни бомбардировачи "Бостън" и Б-25, огромно количество транспортни самолети. Еъркобрата става марка на прославените въздушни победи. Най-известните съветски асове (Покришкин, Речкалов, Гуляев, Глинка и др.) воюват на този изтребител.

В една петъчна колонка е невъзможно дори само



да се подредят цифрите на цялата военна "номенклатура",



която пристига в руските пристанища и в пристанищата на Иран и Близкия изток. По ленд-лиза СССР получава над 420 хиляди камиона. "Шърман", "Студебейкър", "Форд", "Додж", "Остин" извървяват пътя до Берлин. Към тях се добавят 51 хиляди джипа. Общо 13 500 танка доставят съюзниците и те затягат бронирата мощ в танковите сражения от Москва до Курск и Берлин. Близо 2000 локомотива и 11 хиляди железопътни вагони осигуряват денонощната трансмисия на военната машина от тила към фронта. Издаденият след войната справочник на бойните и транспортни кораби, предоставени на съветските ВМС, надхвърля четиристотин страници!

Малка изненада е за средноинформирания читател фактът, че на Червената армия са предоставени 130 хиляди единици автоматично оръжие. Цели полкове при сталинградската операция са били въоръжени с американски "Томпсън" - снимките от онова време не са показвани именно поради това. Не е възможно да се проследи количеството на модерното оборудване за военната промишленост, електроцентралите и петролните рафинерии, цели заводи и жизненоважни за отбраната отрасли. По-понятно и достъпно е да добавим онези "подробности" от военното време, които свидетелстват за цялостната издръжка на армията, а и на страната - за да може тя да се сражава и да побеждава. Несметни количества памук, кожа, одеала, вълнени платове, над петнайсет милиона чифта ботуши, дори копчета - 257 723 496 броя! Войникът трябва да умира и да побеждава закопчан, опрятен...

А историци днес изчисляват, че хранителните доставки през това време биха стигнали за изхранването на армията в продължение на пет години и биха останали и за цивилното население.

Върнах се към темата, защото видях по една телевизия хапливо да иронизират, че помощта е преброена до последното копче. Освен обикновено заяждане, това е и едно невинно доказателство, че данните по тази спогодба са представени грижливо и точно. Именно до последното копче. Има още спорове и претенции, но те не могат да отменят безсънния труд, усилието, лишенията и океана от умора, които мирното население на тези страни е положило в нозете на победата.



Това е една от истините за онази война,



която седемдесет години се оспорва, парцелира и откровено изопачава. Една истина, от която научаваме, че народите може да ги свързва не само общият враг, но и общото усилие, общите жертви и страдания. Единството може да съществува и да побеждава въпреки водораздела на идеологиите и на световното политическо задкулисие. Така е спасена Европа, така е спасена планетата...

Всичките тези данни, които вероятно ще изненадат днешния читател, в наши дни могат да се намерят лесно, да се сверят, да се потвърдят. Могат и да се опровергаят. Услужливо се притичват в мрежата, подреждат се, сами се съпоставят. В залива на Марсашлок, откъдето съдбоносният круизер "Максим Горки" е отплавал без следа, под равномерната глъчка на прословутия рибен пазар и сред довяваните от ветреца ухания откъм култовата пристанищна кръчма "Карубия", мрежата възстановява десетилетията услужливо, с необяснима, дори подозрителна готовност. Но паметта на човечеството не е в интернет. Тя е в съзнанието и в съвестта на поколенията, които все повече ще се отдалечават от онзи океан от кръв и пепелища. Те са прави, че искат да го забравят. Но колкото повече помнят, толкова по-малка ще е опасността да се озоват отново в него...

Ключови думи:

Калин Донков, лендлиз

Още

О, Чарли!

24.12.2020

КАЛИН ДОНКОВ

63036
Калин Донков чества юбилей с нова поетична книга

06.06.2022

300
Снегът по памет

02.12.2021

КАЛИН ДОНКОВ *

2588