Quantcast
И Айнщайн няма да покрие новите академични изисквания на МОН | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

И Айнщайн няма да покрие новите академични изисквания на МОН

Радикалните промени трябва да повишат качеството на обучение, но може и да постигнат обратен резултат
20 482
 Pixabay
По новите правила ще са нужни двойно повече време и усилия за академично израстване, изчисляват професори.

Просветният министър акад. Николай Денков хвърли поредна бомба във висшето образование. Предложените от него проекти на нова методика за атестиране на преподавателите и завишени минимални изисквания за академично израстване буквално подлудиха гилдията. Целта на радикалните промени е да се повиши качеството на обучение, но ректори и преподаватели се съмняват, че ефектът от тях може да се окаже в обратна посока.

Според министър Денков съпротивата е от тези вузове, в които близо 70% от доцентите и професорите не покриват изискванията за длъжността. Критики към идеите му обаче отправят и преподаватели с бляскава научна кариера, които нямат проблем да отговорят и на новите показатели. Въпросът, който си задават всички, е не се ли затяга прекомерно примката около висшите училища.

 

Юридическа каша

Проблемите с новите правила започват още на ниво нормативни актове. Новите минимални изисквания пред професорите и доцентите се предлагат с промени в правилника към закона за академичния състав, а с решение на Министерския съвет ще бъде приета и самата методика за атестация.

Правилата за атестация във висшите училища обаче по закон се уреждат от самите висши училища. За да се променят, са нужни промени в закона за висше образование, а не просто решение на МС. "Докато обсъждаме правилника към закона, ще приемем решение на МС за нещо, което е предмет именно на правилника, който още не е приет. Това е абсурд", описва ситуацията юрист.

Някои текстове в предложението за решение на МС противоречат на закона за висшето образование. Не е ясно например по кой ред ще се прави втората атестация за преподавателите, получили отрицателна оценка на първата. Според ЗВО при две последователни отрицателни атестации, преподавателят се освобождава, като срокът за повторна атестация е 3 г. за асистенти и главни асистенти, и 5 г. за доценти и професори. Според новите критерии обаче втората атестация трябва да е след 1 г. - време, твърде недостатъчно според преподаватели.

 

Финансова принуда

 

Огромна съпротива буди условието университетите да въведат новата методика като условие да получат обещаните 20 млн. лв. към бюджетите си за 2022 г. Юристи коментират, че законът за бюджета има еднократно действие - за 2022 г., и няма как да въвежда норми за следващата година. Това поражда въпроса и по коя методика ще работят частните университети, които не участват в разпределението на допълнителните 20 млн. лв. Ако за тях останат в сила старите правила за атестация, то със сигурност разминаването може да стане предмет на проверка за дискриминация.

 

Реверанс към Scopus и Web of Science

От гилдията виждат силен лобизъм при новите правила. Според тях, те толерират световните бази данни Scopus и Web of Science за сметка на българските научни издания. Монография във въпросните две световни бази данни например носи 150 точки, но ако е в друга база данни - само 60 точки. В доста направления за професор са нужни 150 точки от научна дейност. Само 20 т. от тях обаче могат да дойдат от публикации в други издания (за инженерните специалности дори ги няма и тези 20 т.), останалите точки трябва да са от публикации именно в Scopus и Web of Science.

"Излиза, че трябва да имаш близо 10 статии в Scopus. Но знаете ли колко струва само една публикация в тази база - от 1000 евро нагоре. Кой млад учен може да инвестира такава сума?" пита ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова. В нейния университет например бюджетът за наука е 50 хил. лв., които биха стигнали за публикуването на 25 статии, т.е. по 1/3 статия на преподавател.

Според проф. Темелкова първите минимални изисквания за академично израстване, въведени преди 4 г., са били балансирано направени с цел плавен преход от руско-немския модел (без изисквания за цитирания в Scopus и WoS) към англо-саксонския. "Гилдията още свиква с тези изисквания, а се налагат нови, по-строги, нямащи нищо общо със старите", казва тя. Затова, според нея, по-разумно би било първо да се инвестира във въвеждането на някои български издания в Scopus, след което да се въвеждат подобни правила. 

"Защо ако ме цитира чужд докторант, това ще ми носи 0.5 точки, а ако ме цитира български докторант - 0 точки. Защо няма да ми се признае научният труд, публикуван в българско научно издание?", пита още проф. Темелкова, виждайки дискриминация.

"За да си учен, вече трябва да си богат", заключават преподаватели, според които новите правила ще доведат до отлив на млади учени. Според тях не е за пренебрегване и фактът, че за израстване ще е нужно почти двойно повече време, отколкото досега - например вместо за 2-3 г. да минеш от главен асистент в доцент, по новите изисквания ще са нужни поне 5 г. непрекъснато публикуване.

 

Твърде висока летва

"Приветствам минималните изисквания за академично израстване - не е реално да имаме над 8000 хабилитирани лица. Но с новите правила летвата се вдига неимоверно високо и близо 50% от преподавателите няма да могат да отговорят на тях", коментира ректор на широкопрофилен университет. Той дава пример със своя публикация в Web of Science, която сега му носи 30 точки, но с новите правила точките ще са само 10 (тъй като не е в някой от 4-те квартила, т.е. сред най-високата наука).

"Хубаво е, че изискванията се разнообразяват - има повече показатели и възможност да трупаш точки от тях. Но се детайлизират и завишават изключително много - преди трябваше да имаш публикация в реферирано и индексирано научно списание, сега тя трябва да е задължително в Scopus или Web of Science", коментира още той. Ректорът вижда и друга несправедливост - изискването да имаш поне един завършил докторант, за да станеш професор, според него е невъзможно за изпълнение в някои вузове, където просто липсват докторанти в някои направления.

"Предложените минимални критерии не са минимални, а са максимални и хаотични. Условията са неизпълними за голяма част от преподавателите, те са за първите 2% от световните учени", казва проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. По думите му таблиците с наукометричните показатели пренебрегват преподавателската работа на доцентите и професорите, която е 80% от цялата им дейност. А останалите 20% научна дейност на практика се приравняват на 100%. "Ще има остра реакция от Академичния ни съвет. Имам чувството, че съзнателно се разбутва академичната общност. Висшето образование е консервативна система - не бива всяка година да се правят реформи", коментира още той. 

"Научните критерии, по които ще се оценяват преподавателите, са хипертрофирали за сметка на останалите. Излиза, че вузовете ще получават пари основно за брой студенти, а преподавателите им ще бъдат оценявани предимно според науката, която правят", обобщава преподавател.

 

Песимистично за "Терзиевците"

"Освен че са завишени 5 пъти, част от новите изисквания са и невъзможни, освен за БАН", казва преподавател от СУ. Според него изискването за монография в издателство, включено в списъка на научните издателства, публикуван от МОН (даващо 150 т.), е чиста корупционна практика, а за публикуване на монография в WoS (също носи 150 т.) - абсолютно нереелистично, защото в тази база данни не се публикуват монографии.

"Защо ако БАН ме покани на конференция, ще получа точки, а ако други институти ме поканят, няма да получа нищо? Защо за научна статия ще получа 2 пъти по-малко точки, отколкото за научно-популярна статия? Дори Айнщайн с неговата теория на относителността няма шанс да покрие критериите на МОН", казва още преподавателят, според когото крайният резултат от всичко това ще е обезценяване на науката.

Някои негови колеги стигат и по-далеч - според тях промените ще позволят на власт на дойдат "Терзиевците". "Сега ще се нароят още повече професори. Те няма да фалшифицират наукометрията, те просто ще си я плащат", казва друг скептично настроен професор. Според него системата за академично израстване е работеща, но има нужда от запушване на пробойните, довели до явления като Венелин Терзиев, за когото МОН откри плагиатство в два дисертационни труда. Спешна е, смята той, и необходимостта от истински контрол в системата, без който дори и новите правила могат да бъдат заобиколени, както показва българският гений.

 

И пак за социалните и хуманитарни науки

Дежурна критика към минималните изисквания е, че те са подходящи за точните науки, но не и за хуманитарните. На последния съвет на ректорите министър Николай Денков изнесе данни, според които в Scopus и WoS има публикации от всички области, т.е. проблемът е у нас.

Преподаватели обаче не приемат тезата му и твърдят, че трудове в областта на социалните науки имат категорично по-малък шанс да попаднат в бази данни като Scopus, отколкото точните науки. "Може да откриете дисертация в областта на управлението, но в интеграция с инженерни науки, с програмиране и т.н. А чист икономист да попадне в Scopus? Много трудно е в тази област да откриеш топлата вода", казва преподавател. "Как преподавател по право да пише на английски език - той пише за българската съдебна система и няма шанс да го цитират навън. Същото е и с преподавателите по българска история", допълва друг.

 

Стари професори - по нови правила?

Според проекта, новостите ще важат за преподавателите, които тепърва искат да израстват в академичното поприще, а заварените процедури ще се провеждат по досегашния ред. Това обаче би означавало професори на "две скорости". "Тази година доцент се става с 400 т., но догодина трябват 500 т. Така се обезценява страшно много трудът и постиженията на колегите", питат се преподаватели. Според очаквани промени в закона за висше образование само регистрираните в НАЦИД преподаватели могат да се броят за акредитацията на висшето училище. Логичният въпрос, който изниква, е: "Ще има ли закрити университети по тази причина?". Преподаватели се опасяват, че именно по този начин ще се случи "оптимизацията" в системата.

Още

МОН купи на университетите софтуер срещу плагиатство

20.06.2022

1277
Сливането на университети помага предимно на финансите
МОН защити "Талисманът", даден за матура на седмокласниците

15.06.2022

5764