Математиката е най-трудният предмет за учениците от 5 до 10 клас. По-малките определят като сложни също предметите история и география, а по-големите - физика и химия. Това показват резултатите от електронната анкета сред учениците, организирана от министерството на образованието и науката във връзка с прегледа на учебните програми от 1 до 10 клас.

Както "Сега" писа, през март ведомството започна пълен преглед на учебното съдържание по общообразователните предмети от 1 до 10 клас. Екип от психолози, учители и методици започна да преглежда учебните програми, а друга група учители, излъчени от синдикалните и работодателските организации - да чете учебниците по отделните предмети. Отделно от това бяха подготвени и анкети сред учители, ученици и родители. 

В проучването сред учениците на доброволен принцип и анонимно са участвали 5200 деца. Част от тях - 2184 ученици, са били достигнати чрез директна кореспонденция с ученическите съвети в училищата. 3016 ученици са се включили благодарение на Националния съвет на децата към Държавната агенция за закрила на детето. Те са изразили мнението си за отделните предмети по степента на трудност за научаване, необходимостта и смисъла от придобитото знание, практическата приложимост и метода на преподаване. 

Прогимназия

Като най-смислена 5- и 6-класниците възприемат дисциплината "Човекът и природата". Независимо че определят за най-сложна математиката, те смятат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са убедени, че ще им е полезна в живота, посочват от МОН. 

Специално по математика директори споделят, че с всяка изминала година успяват да намерят все по-малко добри преподаватели по този предмет. Затова и масово математиката се преподава от по-възрастни преподаватели, които наближават пенсия. 

Децата от 5 и 6 клас трудно приемат прехода от "Човекът и обществото" към двата отделни учебни предмета география и история, показва още анкетата. "Очевидна е необходимостта от засилване на синхрона в учебните програми между двете дисциплини в тези класове", отчитат от министерството. Подобен проблем има и в 7 клас при разделянето на "Човекът и природата" на химия и физика. Затова и инвестициите в създаване на STEM кабинети, проектното обучение и работата в групи биха помогнали за преодоляване на тези трудности, смятат от екипа на министър акад. Николай Денков.

Гимназия

Гимназистите от 8 до 10 клас масово не осъзнават практическата полза от знанията по математика, български език и литература и физика. За сметка на това те намират за важни и полезни географията и чуждите езици. Учениците с успех под много добър 5.20 по-трудно разбират смисъла на изучаваното в училище.

Учениците от първи гимназиален етап най-често искат материалът да бъде разглеждан чрез практически примери и реални житейски ситуации, необходимо им е и повече време за упражнения, особено по математика. Те признават опитите на своите учители да представят учебния материал по разнообразен начин, за да бъде възприет по-добре, включително чрез използване на образователни платформи.

Едновременно с това, също като по-малките, отчитат като сериозен дефицит липсата на работа в групи и недостатъчното време за разбиране и затвърждаване на новите знания. Учениците рядко са ангажирани в проектни дейности по предмети с голям брой часове като български език и литература и математика. Почти всички отчитат необходимостта от повече упражнения.

ЛОБИЗЪМ?

Бъдещи промени в учебните програми, каквито се очакват след прегледа им, означават и писане на нови учебници, което не е ясно кога ще се случи. Според министър Денков новите учебници трябва стриктно да следват това, което е написано в програмите. "Сега има учебници, които в пъти надграждат материала, който е застъпен в програмите. Това е една слабост в правилата за съставянето им, която създава огромни проблеми. Обучението трябва да бъде съобразено с децата - учебникът да следва стриктно програмата, а разнообразието и допълнителните материали да са в учебните помагала, включително електронните", коментира той преди време пред Bulgaria ON AIR.

На семинар на директорите, организира от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, министърът бе призован от училищен началник да се пребори с лобизма при писането на учебните програми и учебници - да не допуска университетски преподаватели да вкарват "висока наука" и прекалено сложни понятия в програмите, които да бъдат съобразени с възрастта на учениците. "Попречете на лобизма, защитете масовия ученик", апелира той.

7 г. по-късно: МОН почва нов пълен преглед на учебниците

години след като направи мащабни промени в учебните програми от 1 до 12 клас и бяха написани нови учебници, министерството на образованието започва нов преглед на учебното съдържание по общообразователните предмети от 1 до 10 клас.

02 Март 2022