Медия без
политическа реклама

Директори са против удължаване на учебното време

Учебните програми не се променят за 2-3 месеца с анкети, предупреждават работодателите в просветата

Илияна Кирилова

Темата за по-ранен старт на учебната година, лансирана от просветния министър акад. Николай Денков, продължава да стои на дневен ред и да се дискутира живо от учители и директори. В личен пост "Необходимо ли е удължаване на учебната година?" в своя фейсбук профил директорът на 119 училище в столицата и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов се обявява против удължаване на учебното време, а позицията му е подкрепена от стотици последователи.

"Министър Денков най-напред предложи започване на учебната година по-рано от 15.09. Преди месец заговори за удължаване на втори срок за 1-6 клас. За мен това не е някаква съществена промяна. Просто още месец в училище. Което към днешна дата не се приема добре", казва Стаматов, според когото, ако подобна промяна не върви в комплект с приложена ясна редакция на учебните програми, на учебниците, но и на графика за ваканциите, тя няма никакъв смисъл.

"Лесно ще бъде удължена учебната година - това е в административните правомощия на министъра на образованието. По-трудната и много по-съществена част е КАКВО и КАК ще се учи през това време. Най-важно е осъвременяването на учебното съдържание", казва той. По думите му редакция на "какво ще се учи" не става за три месеца - "не става с анкета към ученици, учители и родители". "Последната стойностна редакция на учебните програми по всички предмети и класове продължи две-три години. Дълъг процес с участието на много учители и автори на учебници. Много работни групи и дебати", припомня той.

Сегашното желание на МОН да направи редакция за 4-5 месеца на учебните програми той нарича "изключително амбициозна задача". Според него редакцията е много необходима и с оглед на преминалото 2-годишно онлайн обучение. "Много неща се промениха през тези две години и при учениците, и при учителите. Промените трябва да бъдат добре използвани за напредък в системата ни, а не да си продължим както преди. С едно скучно и забравено преподаване. Въпреки, че учебниците са само едно средство, тяхната редакция е също толкова необходима. Не сме достигнали все още онова ниво, в което да не ползваме учебника", смята той. 

По думите му промените в продължителността на учебната година биха имали успешен смисъл само с готови, реални редакции на учебните програми, но и с налични промени в учебниците, както и в гъвкавост в редуването учене-ваканция. "Така, че на въпроса трябва ли да има удължаване на учебното време - отговорът би бил НЕ! Но, на въпроса необходимо ли е да учим по-интересно, модерно, полезно, игрово и по-дълго? Отговорът е ДА!", казва той.

 

Подкрепа 

Позицията на Диян Стаматов се подкрепя от стотици учители, както и от родители, които коментират, че "по-дълго не е право пропорционално на по-качествено", както и че "и 12 месеца да е учебната година, пак няма да има добро образование при сегашната нормативна уредба и пълни с ненужно съдържание и написани на академичен език учебници". "Съгласна съм напълно - нищо няма да се постигне с механично местене на няколко дни повече. Трябва да се направят генерални, добре помислени и съвременни реформи, да се даде свобода на учителят, да се обогатят начините за учене и да има пространство децата да развиват знания, умения, емоции. А и ако може в един такъв съществен разговор и желание да се променя началото, края и какво и да е в годината да бъдат въвлечени и питани родителите (към момента няма такова нещо)", споделя Яна Алексиева от Асоциация "Родители".

 

Аргументите на МОН

Наскоро министър Денков за пореден път коментира темата, посочвайки, че българските ученици, особено тези в началната степен, учат най-малко в Европа, а имат най-големите ваканции. Според него в случая не е учудващо, че изоставаме от останалите държави и децата ни са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Затова идеята му е допълнителните учебни седмици да се използват за усвояване и затвърждаване на учебния материал в училище, за повече време за упражнения, работа в групи и по проекти. Успоредно с предложените от МОН 3 варианта за промяна на учебното време - годината да започва на 1, на 7 или на 15 септември (всеки от който включва и удължаване на годината с 2 седмици за 1-6 клас), ведомството му започна и преглед на учебните програми, който вече е към края си - очаква се през лятото те да бъдат редактирани и на 15 септември т.г. учениците да посрещнат новата година с актуализирани програми. Министърът освен това обещава задълбочено обществено обсъждане и постигане на консенсус преди промените да бъдат приети. За да се изтегли учебната година с 1 или две седмици по-рано, е нужна промяна в закона за предучилищното и училищното образование.

 

Прегледът на учебните програми вече е към края си. Лятото се очаква те да бъдат променени, като идеята е учениците да посрещнат 15 септември 2022 г. с актуализирани програми, които да облекчат преподаването на различните предмети. Това обяви просветният министър акад.

 

През следващата учебна година учениците от 1 до 6 клас да учат две седмици повече - за 1-3 клас учебната 2022/23 г. да се удължи от 31 май на 15 юни, а за 4-6 клас - от 15 юни до 30 юни.

 

или 15 септември - това са трите дати, които просветното министерство предлага за начало на учебната година. От ведомството на акад.  Денков са разработили трите варианта заедно с промяна на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината.

 

Още по темата