Медия без
политическа реклама

България се спаси на косъм от международен срам

Апелативният съд във Варна блестящо отмени решението на окръжните съдии за екстрадиция на руснака Алексей Алчин

БНР Радио Варна
След решението на Апелативния съд във Варна Алчин си тръгна свободен. Той и съпругата му смятат, че разследването и искането за връщането му са свързани с неговата гражданска позиция. На 26 февруари във Варна по време на протеста срещу руското нахлуване в Украйна той запали руските си лични документи. В месеците след това активно помага на украинските бежанци и призовава за спиране на войната.

На 26 февруари, 2 дни след като Русия нахлу в Украйна, по време на протест срещу войната във Варна руснакът Алексей Алчин, който от години живее в България, изгори руските си документи. На 15 юли служители на руското посолство в София носят на ръка искане за екстрадиция на Алчин в Русия. По обвинение за данъчни престъпления, за които делото е образувано през 2015 г., а Алчин е обвинен задочно през 2018 г. Според руските власти в резултат на престъпната му дейност на държавната хазна на Руската федерация са нанесени вреди за над 282,5 млн. рубли. Така по искане на Русия Алчин попада на везните на българското правосъдие.

След драматичен обрат историята му има щастлив край. Миналата седмица Апелативният съд във Варна отказа екстрадицията. Макар да е търсен за данъчни престъпления, има опасност в родината му положението му да бъде утежнено заради политическите му пристрастия. Освен това няма гаранции, че ще бъдат спазени правата му в наказателния процес, приеха апелативните съдии.

Първата инстанция обаче изобщо не мислеше така. Окръжният съд реши, сляпо доверявайки се на уверенията на Москва, че правата на Алчин няма да бъдат засегнати, че той трябва да бъде върнат на родината си, щом формално предпоставките за екстрадицията са налице. Магистратите изобщо не се спряха на факта, че Русия се оттегли от европейската Конвенция за правата на човека и вече не признава юрисдикцията на съда в Страсбург, чиито решения така или иначе от години не изпълнява. Т.е.

 

Алчин не би имал никаква защита в родината си

 

И какво от това, че би могъл да съди България в Страсбург за предаването си?!

Как става така, че два тройни съдебни състава вземат коренно противоположни решения, макар и да разполагаха с едни и същи факти? А се предполага, че и в двата има съдии, които имат професионални и нравствени качества да заемат длъжност в системата, които не са скъсали връзката си с реалността и знаят какво се случва около тях. Очакваме от всички да проучват делата си и да не подхождат формално. Но очакванията са едно, а реалността - друго.

Тримата окръжни съдии по делото са Светлозар Георгиев (докладчик), Иваничка Славкова и Жулиета Шопова. Техният акт е ревизиран и отменен от апелативните съдии Румяна Панталеева, Росица Тончева и Десислава Сапунджиева (докладчик).

Не трябва да се забравя, че

 

в този казус участва и прокуратурата

 

По закон тя защитава държавния интерес. В случая - на Русия.

Искането за екстрадиция пристига първо при нея. И тя не е само администратор в това производство. Тя трябва да събира доказателства, тоест сама може да представи в съда данните за политическите промени в Русия от началото на войната, както и да постави въпросите защо едва сега се иска предаването на Алчин. В случая дори не се налага да се полагат особени усилия. Министерството на правосъдието (то не участва по делото, само е посредник за преписката), препращайки казуса на Върховната касационна прокуратура, изрично отново й напомня, че "на Съвет правосъдие и вътрешни работи на З и 4 март 2022 г. в Брюксел беше изразено общо мнение от държавите - членки на ЕС, че действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай". Прокурор Росица Георгиева от Окръжната прокуратура във Варна обаче внася и поддържа искането пред Окръжния съд. Колегата й Станислав Андонов от Апелативната прокуратура пък пледира в полза на Русия пред втората инстанция, настоявайки пред съда, че делото на Алчин не е политическо.

И тук е мястото да се напомни, че в предложението за уволнението на главния прокурор Иван Гешев, внесено през март от правосъдния министър тогава Надежда Йорданова, в контекста на двойния стандарт, проявен по делото "Гебрев", беше обърнато внимание, че прокуратурата има програма за сътрудничество с руската прокуратура (в ЕС такава има само още Унгария). Близкото сътрудничество и черпене на челен опит, започнато от Сотир Цацаров, продължава и при Гешев. И това буди безпокойство, като се има предвид какви са действията на днешната руска прокуратура и пренебрежителното й отношение към правата на човека, пишеше в искането, отхвърлено от Висшия съдебен съвет в началото на юли.

 

Антивоенните прояви на Алчин са в няколко посоки,

 

обяснява пред Окръжния съд адвокатът му - публично изгаряне на паспорта, заетата позиция във Фейсбук и участието в публични прояви във Варна, помощта, която прави за бежанците и определени вещи и оборудване, което е дарил на украинската армия. "Общоизвестен факт е, че всички опозиционери, противници на действията на президента, се преследват и наказват именно за данъчни престъпления", напомня още защитата на окръжните съдии. Но напразно. Самият Алчин представя в съда документи, че през 2015 г. акционерното му дружество в Русия е закрито и данъчните са му издали документ, че не дължи нищо на хазната. Българският съд обаче не трябва да се произнесе по вината му, а само дали има основания за връщането му в Русия и дали за него там има опасност да стане жертва на политическо преследване. 

Първата инстанция просто се плъзга по фактите, без да вникне в тях. Затова се налага апелативният съд да поправя грешките й. Апелативните магистрати събират доказателства и приемат да изслушат свидетелите на защитата. Те цитират и резолюция на Европейския парламент от миналия декември за непрекъснатите репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия, на резолюция от април за нарастващите репресии в Русия, на доклад на Българския хелзинкски комитет, изготвен за конкретното дело. От всички събрани доказателства не остава съмнение, че Русия е засилила репресиите срещу мирни демонстранти, защитници на човешките права, активисти на гражданското общество и протестиращи срещу войната. Промените в руското законодателство се използват за упражняване на съдебен тормоз срещу изразяващите несъгласие в страната и чужбина с водената политика на страната, напомня съдът. 

За окръжния съд е достатъчно, че заместник генералният прокурор на Руската федерация Пьотр Городов гарантира, че искането за предаване на лицето няма за цел преследването му по политически мотиви във връзка с политически възгледи. Руските власти уверяват, че на Алексей Алчин ще бъдат предоставени всички възможности за защита, в това число помощ от адвокати, както и че той няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни и унижаващи достойнството видове третиране или наказания, ще бъде преследван само за престъпление, за което е предаден, ще може да бъде посещаван от служители на българското посолство в Русия и да напусне страната, щом изтърпи присъдата си.

Апелативните магистрати обаче

 

подлагат на съмнение гаранциите, давани от Русия

 

Още повече че Русия вече не е член на Съвета на Европа, а от септември няма да отговоря и пред съда в Страсбург за нарушаване на Конвенцията за правата на човека. "Проблемът е изключително сериозен, защото дори и при досегашното членство на РФ в Съвета на Европа, тя не е изпълнила решенията по 90% от делата, идентифициращи проблем с човешките права, по които са постановени осъдителни решения срещу нея от Европейския съд за правата на човека през последните 10 години", пише съдът.

Магистратите се позовават и на сходни решения на съдилища в страните - членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция или международна правна помощ от Руската федерация на основание липса на доверие във волята на тази страна да изпълни задълженията си по международното право, наличие на съмнение в спазване на принципа за върховенство на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции. Цитира се и единодушното съгласие на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от началото на март, че "действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай".

Защитата сочи и че след задържането си под стража през юни тази година в България Алчин е

 

поискал от българските власти политическо убежище

 

Прокурорът отговаря, че подобно искане може да бъде ценено единствено ако е подадено преди задържането във връзка с исканата екстрадиция.

Дали общественият натиск наклони везните на Темида в полза на Алчин? "Не знам какво би било решението на апелативния съд, ако не се беше вдигнал шум. Предполагам, че би било такова, каквото е постановено - а то е правилно", коментира пред "Сега" съдия Петко Петков, който има дългогодишен опит с международно наказателно право и с правно сътрудничество по наказателни дела. Според него решението на апелативния съд е много професионално и добре написано, засяга всички важни аспекти от значение за екстрадицията. Колкото до акта на окръжните магистрати във Варна, Петков смята, че той е обида за правото - повърхностен, без вникване в детайлите и естеството на аргументите. "За да се информираш - дори не е необходимо да четеш много. Какво се случва в областта на правата на човека в Русия от години е вече въпрос на обща култура. Всички сме чували за Навални, Ходорковски, Лебедев и Магнитски", каза още Петков. Според него "каквато и да е причината за това юридическо недоразумение - незнание или злоумисъл, все е лошо за съда".

 

От началото на войната България не е предавала руснаци по искане на Русия

Ако съдът беше позволил екстрадицията на Алчин, той щеше да е първият руснак, върнат на Москва от България от началото на войната. От началото на годината досега няма предадени лица по искания за екстрадиция от Русия, казаха от Министерството на правосъдието за "Сега". В момента има 2 висящи производства по екстрадиция по молба на Москва. Едното е висящо в Окръжния съд в Бургас, а другото - в Софийския градски съд. Това в София е отложено за октомври, тъй като освен руски гражданин лицето, чиято екстрадиция се иска, е и гражданин на Израел. Затова в момента съдът чака информация от израелското посолство. Мъжът е обвинен за измама - взел аванс от 85 млн. рубли от много хора, за да строи жилищен блок, но не го направил. В момента той е под домашен арест в София.

Българските съдилища се постановили и 2 отказа за екстрадиция по молба на Русия. Единият е на Алчин. Другият е разгледан от Софийския градски съд. Магистратите са отказали да предадат търсения от Русия за мошеничество с мотив, че е изтекла давността за преследването му.


ОПИТ

Наскоро "Комерсант" обяви, че Генералната прокуратура на Русия е получила от колегите си от Европа 43 отказа за екстрадиция след нахлуването на Москва в Украйна. Много членки на ЕС отказват да екстрадират дори осъдените за убийство и лица, занимаващи се с проституция на непълнолетни. Генералната прокуратура на Русия се оплаква, че от началото на войната повечето европейски страни на практика постановяват постоянни откази за екстрадиция.

Ако през първите два месеца на 2022 г. Русия е получила само четири отказа, то през март-май тази година те вече са 43.  Посочват се много държави, които са го направили, включително Австрия, Германия, Великобритания, Италия, Полша и Чехия. За този период само Германия е отказала да екстрадира 13 обвинени, и то за престъпления от общ криминален характер.

Подобна е ситуацията и при  предоставянето на правна помощ по наказателни дела и съдействие на правоприлагащите органи. Например белгийската федерална прокуратура уведоми руската страна за прекратяването на сътрудничеството не само в областта на екстрадирането и правната помощ по наказателни дела, но и в областта на съдействието на правоприлагането, спирайки изпълнението на споразумението за сътрудничество, сключено с Главната прокуратура на Русия през 2013 г. Едностранно прекратяват сътрудничеството с руската прокуратура и главните прокурори на Словакия и Словения.

Единственият известен случай на екстрадиране през последните месеци е от Испания, която е върнала на Русия Инеса Бранденбург, бивш служител на Сибирската банка за реконструкция и развитие (СБРР). Тя е била върната по обвинение  в кражба на 561 млн. рубли от СББР, съобщават "Новая газета" и РИА Новости. Делото е от 2018 г.

 

--

Цялото решение на АС във Варна вижте тук:

Решението на ОС:
 

 

Още по темата