Казват, че чумата по овцете и козите е силно заразна и много опасна за тях самите. Но е напълно безопасна за човешкия организъм, защото по никакъв начин не може да го засегне. Въпреки това появата ѝ в България провокира остър пристъп на друго заболяване, което ходи по хората и е много опасно за обществения организъм. Тя е тук за първи път, то върлува отдавна. И е в много напреднал стадий.

"Не вярвам на никого и на нищо"

Първоначално симптомите на чумата рядко се виждат с просто око, докато при човешкото заболяване клиничната картина е ясна без никакви лабораторни изследвания. Ще я видите, щом си пуснете телевизора: рев, сълзи, клетви, блъскане, истерия. Неизменно присъстващата в новините (заедно с подлежащите си на евтаназия кози) г-жа Тодорка Сакалиева от с. Шарково (по-известна като баба или леля Дора) непрекъснато повтаря: „Само през трупа ми!“. Работата наистина изглежда като на живот и смърт.

„Вече не знам на кого да вярвам“, казва баба Дора. „Не вярвам на никого и на нищо“, казва нейна колежка по съдба. Те не вярват на местните ветеринарни лекари, на българската и на френската лаборатория, на Българската агенция по безопасност на храните и на европейската, на министерството, на правителството, на ЕК и ЕС... Не им вярват и хората, стекли се, спонтанно или организирано (в камуфлажни облекла и с байраци), за „да охраняват козите“. Не им вярват и голяма част от телевизионните зрители. Просто не могат да повярват, че овцете и козите са заразени. Нещо повече дори: „Няма чума!“, казва един от телевизионните герои в тази сага.

Чума, разбира се, има. Както и изключения. В един от много редките телевизионни проблясъци на спокоен разсъдък млад, образован собственик на (вероятно построена с европейски пари) модерна ферма разказва как преди повече от месец видял „клиниката“ на чумата, а ветеринарният лекар и кръвните проби потвърдили диагнозата. Именно неговото стадо е умъртвено първо. И тогава, и сега той няма съмнение в правилността на тази мярка, защото знае каква е опасността и какви могат да бъдат последиците.

В държавата на "баба Дора"

Те обаче не вярват. „Аз съм горда българка и защитавам животните на цяла България“, казва баба Дора, която не си дава 100-те кози. В действителност обаче гордостта и недоверието ѝ застрашават живота на хиляди пъти повече животни. По думите на един експерт, така „чумата ще стигне до Видин“. "Явно служат на ЕС, не на народа", казва баба Дора за хората, дошли да умъртвят козите. А „помощниците“ ѝ ги псуват, заплашват и замерват, защото на всичко отгоре били цигани. Само че и България е ЕС. Когато подобна опасност се появи другаде, неговите правила и институции предпазват по същия начин българското животновъдство. Той плаща за изграждане на български ферми и дава помощи за българските селски стопани. Той ще плати в крайна сметка и по-голямата част от компенсациите за избитите стада. България е част от неговия общ пазар, на който се продава и българското сирене. Ако заразата не бъде пресечена, този пазар (а и не само той) ще бъде затворен и тогава стадата ще изчезнат от само себе си.

Мнозина не вярват и в това. Но пък вярват, че: трепят българския добитък, за да улеснят вноса на застояло турско месо; отнемат поминъка на българите, за да ги прогонят и да населят обезлюдените райони с бежанци (те и споменатите роми всъщност били афганистанци); чумата е донесена от бежанци от Турция, които по пътя си спели в обори...

И така: болестта по хората се нарича тотално недоверие - в държавата и институциите ѝ, а оттам и в каквито и да било факти и рационални аргументи. За разлика от чумата, появила се незнайно как, причините за тази болест са ясни. Да започнем от онова, което я прави силно прилепчива и бързо разпространима. Ситуации като тази са неизбежно болезнени и конфликтни. Естествено е и масовото съчувствие към засегнатите. И все пак - истерията се улеснява значително от съществуващите тук-там необразованост и невежество. Освен това има технологичен фактор - суперумните технологии дават възможност за светкавично разпространение на суперглупости.

Основните причинители на болестта обаче са други. Първият може да се нарече 

Тежка институционална недостатъчност

Мерките на Агенцията (по принцип правилни) очевидно са били предшествани и съпътствани от хаос, немарливост, непоследователност и нарушения на собствените правила. Оплетените им (или липсващи) обяснения, които те наричат „комуникационен проблем“, граничат с откровена безсловесност и безмозъчност. При това положение и вдиганите през ден парични компенсации не могат да помогнат. Впрочем, дори и в случая агенцията да бе действала перфектно, нещата едва ли щяха да са много по-различни. Защото държавните институции толкова дълго са безхаберничели, толкова дълго са лъгали и са се гаврили с хората, че доверието към тях отдавна е сринато.

Втората причина може да се нарече 

Политическа безотговорност и шарлатанщина

Куп политици се направиха на ветеринари, въпреки че им е все едно дали има чума или няма. Тя дори им дойде дюшеш. Пръв надуши „плячката“ един новоизгряващ националистически проект, който се възползва от заетостта (понеже са във властта) на конкурентите си на патриотично-популистката писта, за да оглави „съпротивата“.

Веднага след това се включи и Социалистическата партия, която напоследък усилено върти обиколки по същата писта и непрекъснато настига и изпреварва всички, включително самата себе си. Образът на соцлидерката, прегърнала агънце пред телевизионните камери, е съвършената емблема на устременото към властта политическо лицемерие. То твърди, че възстановява доверието на „народа си“. Но всъщност гледа на хората като на стадо овце и доубива доверието. Обикаляйки около „барикадата“ в Странджа и по жълтите павета в София, всъщност не прави нищо друго, освен да разнася заразата - и по животните, и по хората.

Автоимунно заболяване

Рано или късно ще се справим с чумата по овцете и козите. С недоверието обаче ще е много по-трудно. А за обществения организъм то е не по-малко опасно, защото го прави неспособен да се справи с какъвто и да било проблем. Също като при автоимунните заболявания, за които няма лечение. При тях хиперактивната имунна система започва да атакува и унищожава здравите тъкани, клетки и органи. Могат да се приложат препарати, които потискат тази хиперактивност и временно облекчават симптомите. Но пък отслабват имунната система, поради което организмът става податлив на всякакъв вид инфекции. Тогава и най-баналните сред тях усложняват още повече състоянието на пациента.