С характерната за 44-тото народно събрание законодателна техника бяха предложени и подкрепени промени в Кодекса за социално осигуряване. Смущаващото е, че това стана, докато се променяше Административнопроцесуалният кодекс (текстове на законопроекта отсъстват от сайта на НС повече от 35 дни) по инициатива на ДПС. С новите текстове се дава възможност магистратите с над 35 г. стаж да се пенсионират предсрочно, преди навършване на изрично установените в конституцията 65 години.
Какво стои обаче зад тази внезапна лятна загриженост на депутатите?
Вече е известен факт как юридическата неграмотност в правната комисия на Народното събрание се претворява в законотворческа некадърност. Затова трябва да отбележим следното:
Да позволиш пенсиониране на магистрати в закон, който очевидно противоречи на конституцията, е противоконституционно. Щом конституцията казва 65 г., законът не може да твърди друго. Зад тази възраст, разписана в най-високия юридически акт, стои аргументът никой да не си позволява да изважда от системата неудобните нему съдии и прокурори. Казано като правен принцип – навършването на възрастта е гаранция за запазване вътрешното убеждение и независимост на магистрата. Задължителното пенсиониране на 65 е също гаранция, че някой, навършил възрастта и оставен да работи, няма да обвинява и правораздава под страх да не го пенсионират тутакси.
Депутатският жест може да бъде ползван само 2.5 г., до края на 2020 г. Т.е. възможността за предсрочно пенсиониране на магистрати ще важи само в следващите две години и половина, после законът излиза също в пенсия. Това, преведено на юридически и конституционен език, създава привилегия за едни и неравно третиране спрямо останалите. Така за едни може, за други не може.
Този тип изменения на основни текстове страдат от особени процедурни дефицити. Миналата и по-миналата година същите тези управляващи и опозиция с омразно настървение променяха устройствения закон на съдебната власт ежемесечно със заявената цел да се създаде съвет за партньорство, в който да се обсъждат важни законодателни политики. Въпреки това сега не е поискано становище нито от ВСС, нито от сътворения партньорски съвет.
Икономическа обосновка на предложенията няма, защото от тях нямало да се ползват много хора, а това нямало да струва много. Всъщност една такава привилегия за магистратите, дори да не противоречеше на конституцията, създава ненужно противопоставяне в обществото и би отворила врата за подобни искания и за други съсловия (лекари, съдебна администрация и др.).
Граници на управленската и опозиционната доброта
Накратко казано, и управляващите от ГЕРБ, и "Обединените патриоти", и управляващите в сянка от ДПС са като скачени съдове, когато се решават въпросите на българското правосъдие. В тях прелива неистовото желание да корумпират чрез влияние и даване на привилегии на магистрати и членове на Висшия съдебен съвет. В предишния парламент по време на ежегодните доклади на Европейската комисия първо бяха искани оставки на членовете на ВСС, а след това депутатите им вдигнаха заплатите. Миналото лято позволиха на предишните членове на ВСС да си изберат къде да бъдат назначени, като им изтече мандатът. Сега идеята е още по-семпла – да бъдат "спечелени" неизкушените до момента съдии във Върховния касационен съд и Върховния административен съд. А за по-младите кадри същите политици имат трайна кадрова политика да се издигат кариерно "свои хора". Така сработва принципът "овладявай и владей", който е ценностно противопоставен на принципите на независимото правосъдие и правовата държава.
Активността на юридическите крила в ДПС по въпросите на съдебната власт никога не е случайна, като в случая, изглежда, се отдава благодарност към някои конкретни магистрати. А ако депутатите ги беше грижа за претовареността на съдилищата и преуморените магистрати, биха могли да ускорят диалога и съвместно с ВСС да разтоварят най-натоварените съдилища и прокуратури.
Но има и по-лесен начин за прочистване на редиците – принудителното пенсиониране, както става в Полша, но засега конституцията създава пречки за това.
