Какво работи парламентът? Това е въпросът, който хората си задават, когато хванат по новините поредния скандал, разтърсил Народното събрание. Приема закони? Не съвсем. Откакто настоящите депутати заработиха през ноември м.г., одобрените нови закони се броят на пръстите на едната ръка. Попълва регулаторите? Донякъде. От стартираните 15 такива процедури само около една трета са приключили, а най-щекотливата – изборът на членове на Висшия съдебен съвет и на неговия инспекторат, дори не е открита.
А може би парламентът контролира правителството? Със сигурност депутатите полагат големи усилия да изглежда така. Освен обичайния парламентарен контрол, при който членовете на кабинета отговарят на предварително зададени въпроси (това са онези няколко часа всеки петък, когато в залата остават десетина депутати), имаме и блицконтрол, когато депутатите могат да разпитват премиера и неговите заместници по общата политика на правителството.
Тук да добавим и изслушванията, които в последните няколко парламента неизменно присъстват в програмата всяка седмица. Всъщност, често те са толкова нагъсто и така продължителни, че човек неволно започва да се чуди дали членовете на кабинета не прекарват повече време в Народното събрание, отколкото във ведомствата си. И всичко това се случва не само в пленарната зала, но и в редовните парламентарни комисии. Въобще да не отваряме дума за анкетните комисии – за половин година живот този парламент вече направи четири такива, а има предложения за още половин дузина.
Тази фиксация върху парламентарния контрол се получава по няколко причини.
Най-напред, депутатите имат периоди, в които буквално нямат нищо друго за правене, освен да привикват представители на изпълнителната власт, за да им задават въпроси. Такива периоди стават все по-чести през последните години заради честите политически бури и институционални кризи.
Втората и по-съществена причина е, че контролът се оказва удобен и ефективен метод за политическа реклама. Привикваш някого на изслушване, подлагаш го на ожесточен разпит и словесни атаки в парламента, където всички медии имат репортери и камери, и за няколко часа се превръщаш в герой за своите избиратели. Лесно и удобно, а и дори не се брои за реклама – нали като депутат си вършиш работата, като контролираш властта. Някои политически сили правят цели предизборни кампании по този начин.
Ясно е, че така не може да продължава. Контролът е важен, това е базисна функция на законодателната власт. Но не може да се превръща в медийна платформа за политическа изява и да отвлича правителството от работата му.
Подходът, който обаче управляващите замислят, за да предотвратят злоупотреби с контрола, по-скоро обаче
може да доведе до съсипването му.
Че вървят точно в тази посока, се видя на последния вот на недоверие. Докато се водеха дебатите, членовете на правителството не обелиха и половин дума, за да оборят критиците си. Когато обсъжданията се изчерпаха, председателят на парламента Наталия Киселова ги закри и тогава изведнъж езиците на министрите се развързаха.
Първо Киселова позволи на вътрешния министър Даниел Митов да излезе на трибуната и да говори колкото му душа иска по многобройните обвинения, които се изсипаха върху него заради работата на МВР. После на вицепремиера Атанас Зафиров, на министъра на регионалното – Иван Иванов, на енергетиката – Жечо Станков, на правосъдието – Георги Георгиев. Те можеха напоително да хвалят работата си и опозицията не можеше да каже и дума. А това беше така, защото министерското говорене ставаше извън процедурата – дебатите бяха прекратени, а Киселова лаконично обясни, че министрите могат да вземат думата, когато си поискат. Така близо 2 часа управляващите си правеха реклама от най-високата трибуна в страната, а критиците им нямаха начин да възразят или оспорят нищо от казаното. С такъв подход идеята за контрол над властта се обезсмисля.
Но добре, да кажем, че това е единичен случай (макар че едва ли ще остане такъв). От редиците на управляващите обаче се чуват гласове, че трябва да се промени правилникът на Народното събрание, за да не се налага членовете на кабинета да отговарят толкова често на депутатите. Изказвания в този дух имаше по време на обсъждането на вота на недоверие, а въпросът беше и специално повдигнат на пресконференция на ръководството на БСП-ОЛ (същия брифинг, на който доволно обявиха края на ядрената сделка с Украйна), която влиза в управляващата коалиция. Позитанците се оплакаха, че министрите биват "изтезавани" и се заканиха да защитят властта с изменения в правилника.
Тук нещата стават сериозни.
Едно е да пазиш министрите от контрола с трикове и извъртане на правилата, както направи Киселова, а съвсем друго е да измениш тези правила със същата цел. Да не забравяме, че сега управлява кабинет на ГЕРБ – партията, която миналото десетилетие превърна Народното събрание в безгласна буква, само и само да осигури комфорт на своите правителства. Така че, каквито и промени да замислят управляващите, едва ли ще доведат до нещо добро.
Парламентът трябва да контролира властта – тук спор няма. Не бива да се позволява с тази негова задача да се злоупотребява с политическа цел. Но също така не бива и умишлено да се обезсилва. Депутатите трябва да намерят златната среда – ако въобще ги е грижа за демокрацията и правовата държава, разбира се.
