Водещият излезе на сцената, помаха на многобройната публика и на фона на бурните аплодисменти с екзалтиран тон започна:

- Здравейте, скъпи приятели, добре дошли в “Дреме им на трътката” – телевизионната игра, в която напълно неподозиращ какво се случва в страната ни гражданин, опитва да отгатне дали дадена новина е истина или измислица. Днес участник в играта е бай Игнат – гъбар, който живее без телевизор и радио в колиба далеч, далеч от града и няма абсолютно никаква представа какво се случва в България. Както всеки път, така и днес първо съвсем набързо ще препитаме участника, за да сме сигурни, че той наистина нищо не знае. Бай Игнате, заповядай!

На сцената излезе възрастен брадат господин, с едната си ръка помаха на публиката, с другата държеше кошница със сърнелки, за всеки случай.

- Бай Игнате – усмихна се водещият, - преди да започнем, кажи ни, знаеш ли кой е президент на България?

Бай Игнат се замисли, погали си брадата, поразмърда вежди и каза:

- То нали Симеончо се върна? Той ли е?

- Той е, той е – поклати глава водещият. – И само още един въпрос – примерно, кой е Бойко Борисов?

- Е – засмя се бай Игнат, - това е лесно, на Симеончо бодигардът.

- Браво, бай Игнате, браво, идеален си за нашата игра! – засмя се водещият, после се обърна към публиката. – Затова, скъпи приятели, мисля че спокойно можем да започнем да играем... какво?

- Дреме... им... на... трътката – изрева в отговор публиката.

- Точно така! – зарадва се водещият, след което отново се обърна към участника. – Въпрос номер едно. Бай Игнате, внимавай! В страната има протести на хората с увреждания, те обвиняват държавата, че не полага достатъчно грижи за тях. Около Народното събрание в София дори има палатков лагер на протестиращи майки на деца с увреждания. В същото време зам.-министърът на труда Росица Димитрова заминава до Ню Йорк на конференция за правата на хората с увреждания, където обяснява колко добре се справяме в България. Със самолетен билет за бизнес класа на стойност 8300 лв.

В залата настъпи пълна тишина. Водещият погледна изпитателно участника и попита:

- Бай Игнате, кажи, според теб измислих ли си току-що тази новина, или на тия пауни наистина им дреме на трътката за нас?

Участникът сви вежди.

- Аз може и да живея в планината, моето момче, обаче чак толкова залупен не съм. Пачи крак от десет метра надушвам! На мечка с юмруци съм налитал! Таралеж с дирник съм мачкал! Не съм вчерашен аз! С такива лесни въпроси не мож ме обърка!

- Тоест – наведе се към него водещият, - измислих ли си тази новина или тя е истина и доказва, че на тия им дреме на трътката за нас? Имаш десет секунди…

- Тази новина, моето момче, по никакъв начин не може да е истина!

- Бай Игнате, това ли е твоят финален отговор? – въпросително го погледна водещият.

- Естествено – вдигна рамене участникът, - каква е тая шашкъния, не вярвам и толкоз!

Водещият въздъхна, а в студиото се разнесе характерният звук за грешен отговор.

- Бай Игнате, за съжаление в този момент ти отпадаш от играта, защото верният отговор е:

- Дреме… им… на… трътката! – изрева в отговор публиката.

- Ма, чакайте, как така – не разбра участникът, - тая мома верно ли е гонила на баба си фърчилото за 8300 лв…

- Дами и господа, нека сега изпратим бай Игнат – прекъсна го водещият, - за да може на негово място да седне следващият ни участник, който ще отговаря на въпроса възможно ли е след половин час силен дъжд, цяла европейска столица да бъде наводнена? Връщаме се веднага след рекламите.