Като гръм от ясно небе – такъв ефект произведоха две „присъди“ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), произнесени миналата седмица. КЗК забрани на прочулата се Гинка Върбакова да вземе бизнеса на ЧЕЗ в България. Отказ получи и чешкият милиардер Петр Келнер, кандидат за медийната група около Нова тв. И в двата случая антимонополният регулатор съзря огромни заплахи за конкуренцията.
Жертвите на двата отказа още четат аргументите на комисията и не вярват на очите си. Междувременно решенията на КЗК отприщиха лавина от критики и недоумение. Неграмотни, невежи, абсурдни мотиви - комисията отнесе толкова унищожителни упреци от експерти и анализатори, че само оставка на ръководството й би могла да измие срама. Но партиите в парламента ръкопляскат на комисията (БСП и Патриотите), ГЕРБ изразяват уважение към органа и никой не говори за оставки.
„Железните аргументи“
Цяла България настръхна, когато научи, че дребна бизнес дама от Пазарджик е поискала да сложи ръка върху енергомрежата на една трета от България. Опитът на „Инерком“ в енергетиката се изчерпва с няколко фотоволтаика. Но ето че сега антимонополният регулатор приема твърде сериозно Гинка Върбакова и се опасява, че ако тя присъедини „мощта“ си към активите на ЧЕЗ, обединението ще стане недопустимо голяма икономическа сила.
КЗК даже смята, че сделката на „Инерком“ можела да застраши националната сигурност – но не защото Върбакова не разбира от управление на електроенергийни мрежи, а защото щяла да се сдобие с прекалено големи активи и пазарна сила.
И в посичането на другата сделка мотивите са подобни - групата на Нова тв е прекалено голяма и силна и чешкият милиардер (неговият инвестиционен фонд) Петр Келнер не може да я купи, защото ще се сдобие с прекалено голямо влияние на медийния пазар.
С какви аршини мери КЗК опасностите за конкуренцията, не е ясно дори на самата комисия. Цяла плеяда енергийни експерти вече сринаха тезата за големи рискове. Те пресметнаха, че ако "Инерком" купи бизнеса на ЧЕЗ в България, ще притежава едва около 2.5% от всички инсталирани фотоволтаици в страната и ще контролира под 1 процент от производство на ток. Това ли е риск?! Самата КЗК си има методика за определяне на пазарните дялове и там пише, че няма повод за притеснения, ако някой придобие до 15% от даден пазар.
От решението сега излиза обаче, че чешката ЧЕЗ ще може да се отърве от българските си придобивки само ако се спазари с купувач, който не е помирисвал електроенергетика у нас.
Например някоя новоизлюпена офшорка...
Същото се отнася и за отказа по казуса за „Нова“. Има данни, че групата на “Нова” в момента държи между 40 и 50% от пазара на тв реклама, между 30 и 40% от пазара на тв разпространение и 10-20% на пазара на интернет реклама. КЗК сега отказва на Петр Келнер достъп до такова пазарно влияние. Но при подобни данни миналата година КЗК безпроблемно разреши на БАТ да купи цигарените марки на „Булгартабак“. Общият пазарен дял на българския БТ холдинг и на чуждестранния инвеститор бе оценен на 40-50%, но това не смути екипа на Юлия Ненкова.
По закон, когато анализът на дадена сделка на "първо четене" даде основания за притеснения, комисията трябва да мине към следващата стъпка - да направи "задълбочено проучване". Подозрително е, че по случая „ЧЕЗ“ комисията направо налага „вето на сделката“, без да е правила задълбочено проучване. И при другия казус има странност. На 11 юли КЗК обяви, че има съмнения, че придобиването на групата на Нова тв от фонда на Келнер може да роди опасно голяма пазарна сила, и затова ще прави детайлен анализ. Дотук добре. Но детайлното проучване протече светкавично и още на 19 юли регулаторът изненадващо забрани сделката.
Нищо ново под слънцето
Преди да покаже „червен картон“ на Гинка Върбакова, КЗК пропусна с небрежна лекота много други смущаващи и критикувани сделки. Да, преди месеци общественото мнение буквално експлодира при сензационната новина, че дребна риба като дамата от Пазарджик иска да погълне кит като българската група на ЧЕЗ, и сега изглежда, че КЗК откликва на обществените тревоги, че истинските купувачи се крият зад Гинка. Но съмнения за подставени фирми витаеха и при други сделки - за "Булгартабак", за БТК, за Общинска банка. А КЗК ги пусна. През 2014 г. регулаторът разреши на мистериозна офшорка да приватизира холдинга „Булгартабак“, като услужливо скри името на крайния собственик със смехотворно обяснение - бил обикновен гражданин на друга държава без бизнес у нас и нямало нужда да знаем кой е той. Тогава КЗК нямаше никакви колебания и забележки по сделката - а ставаше дума за поемането на контрол върху над 50% от пазара на тютюневи изделия у нас. Ставаше дума и за придобиване на съществен дял от пазара на вестници и списания, тъй като се оказа, че фирмата "Табак Маркет "- част от холдинга БТ и притежател на известната верига Lafka, е изкупила редица фирми за разпространение на печата. Но тогава КЗК бе благосклонна.
Същата тази комисия дълги години се чудеше има ли непозволено съгласуване на цени на бензина и дизела, заора в безкрайни пазарни анализи, после - под напора на общественото недоволство - откри признаци на картелиране, а накрая се завъртя на 180 градуса и оповести, че големите вериги бензиностанции са еталон за честна и прозрачна конкуренция.
Миналата година упорито се мълвеше, че кръгове около премиера Борисов и около депутата Делян Пеевски са хвърлили око на Нова тв. После се появи чешкият милиардер и слуховете затихнаха. Отказът на КЗК да пусне сделката на Келнер логично води до въпроса за кого работи комисията.
Истината е, че когато става дума за сделки за стотици милиони и за ключови активи, е трудно да се разбере кои са сценаристите и кукловодите на събитията. Можем само да гадаем.
Междувременно отсъждането на КЗК срещу „Инерком“ навреди жестоко на ЧЕЗ, в която чешката държава държи сериозен дял. Новината срина акциите на ЧЕЗ на борсите - и в София, и в Прага. Според една от теориите точно това е целта на хората, вдъхновили отрицателното решение - да срине котировките, да свали цената и някой да лапне активите на ЧЕЗ значително по-евтино от сегашните 320 млн. евро, предложени от "Инерком".
Сега въпросът е дали юристите на кандидат-купувачите ще атакуват в съда отказите на КЗК. Ако го направят, ще е важно в ръцете на какви съдебни състави ще попаднат казусите и какво ще решат магистратите. Още нищо не е приключило.
А как реагираха на „присъдите“ на КЗК основните политическите сили?
Докато експертите обясняваха колко несъстоятелни са съображенията срещу двете сделки, в парламента управляващи и опозиция хвалеха и бранеха регулатора. ГЕРБ обясниха, че вярват в "професионализма" на КЗК. Патриотите аплодираха. БСП похвали екипа на Юлия Ненкова за "смелостта“. „Безстрашието“ на комисията даде удобен повод на социалисти и други популисти да подхванат на нов глас старата песен - държавата да си прибере обратно ЕРП-тата.
Извън парламента оценките са на другия полюс. „Решението на КЗК по казуса "ЧЕЗ" e политическо, нищо общо с правото. 28 страници празни приказки при ясни данни, че няма пазарна концентрация. И поредна демонстрация, че властта може всичко, а независими регулатори няма", коментира десният политик Радан Кънев. "Казусът "Гинка Върбакова" възникна поради погнусата, с която големите инвеститори заобикалят България. Начинът, по който властта го разреши - чрез политическо, противоправно решение на КЗК, само затвърждава страховете им. КЗК с едни 28 страници нанесе тежък удар на компанията. Капанът щракна – от една страна, искаме електромрежата да попадне в ръцете на читав инвеститор, които има и опита, и парите да управлява такава важна енергийна инфраструктура. От друга страна, решението на КЗК затръшва вратата пред всеки подобен играч - понеже щял да усили господстващото положение“, описа трагичната картина Кънев.
Доверието в институциите в България и бездруго е критично ниско. А последните събития доказват, че дъното не е достигнато.
