Мащабната акция на институциите по включване в образователната система на липсващите ученици ще продължи и тази година с издирването на 31 хиляди деца и младежи. Това стана ясно вчера след заседание в МС на координационното звено по механизма за обхват на децата в училище, в което участваха министри, депутати, кметове и др. Въпреки че вицепремиерът Томислав Дончев призова присъстващите да споделят своите критики и препоръки за усъвършенстване на съвместната работа между институциите, време за подобни задълбочени разговори нямаше, а срещата бе използвана по-скоро за политическа заявка за продължаване на усилията по връщане в клас на липсващите деца. Премиерът Бойко Борисов се появи, колкото да "задължи" министрите да помагат за всичко, което е необходимо за успеха на каузата.
Миналата година 1100 екипа, включващи над 11 хиляди учители, образователни експерти, социални служители, медиатори, кметове, областни управители, полицаи и др., направиха над 200 хиляди обхода на адреси на деца, за които има данни, че не са включени в образователната система. От 206 хиляди издирвани ученици в клас бяха върнати 24 хиляди деца, които след това се стопиха до 22 хиляди, тъй като около две хиляди хлапета отново спряха да влизат в час. 70% от търсените деца, или около 145 хиляди, се оказаха в чужбина, без държавата да има информация дали те ходят на училище там.
Вчера просветният министър Красимир Вълчев съобщи, че 17 хиляди подрастващи изобщо не са открити на адресите им, а 10 хиляди деца са открити, но службите не са успели да ги върнат в клас въпреки положените усилия. За всички тях издирването продължава, като към тях се включват и тези, които са отпаднали през изминалата 2017/2018 учебна година. По данни на министъра преждевременно системата са напуснали още 12 хил. ученици, 2/3 от които поради заминаване в чужбина. Останалата 1/3, или 4 хил. деца, останали у нас, също ще бъдат обект на съвместна работа. Т.е. тази година усилията, които според Вълчев трябва да са "по-фокусирани" и "по-ефективни", ще бъдат насочени към общо 31 хиляди ученици.
"Основните причини за отпадането от образованието са културни, а не финансови. Сблъскваме се с нежелание, незаинтересованост и дори директно спиране от училище", посочи просветният министър, според когото най-голямото предизвикателство пред системата е големият и непрестанно увеличаващ се дял на проблемни ученици - с майчин език, различен от българския, живеещите в бедност, тези с обучителни затруднения и др. Затова по думите му усилията трябва да са насочени към ранното идентифициране на децата в риск. Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че трябва да се извърви още път по отношение на "изкуството на взаимодействие" между институциите и пълната отдаденост на ведомствата по места. Той призова всички, отговорни за механизма, да гледат на работата си като на мисия, а не по чиновнически. "И едно изтървано дете е провал за държавата", заяви той и пожела издирването на ученици да е със същата страст, с която полицаите търсят престъпниците. "В случая не важи дежурната формула "Няма пари", заяви още Дончев.
Точно по въпроса с финансовата обезпеченост на механизма по обхват на децата в училище обаче има още доста, което може да се направи. Неслучайно столичният кмет Йорданка Фандъкова и шефът на Синдиката на българските учители Янка Такева призоваха да се помисли за мотивацията на хората, които ходят в гетата да издирват деца. Учителите имат право на допълнително възнаграждение за тази си работа, но няма определено точно колко може да е то. Единствените средства, заложени специално за екипите, са 300-те хил. лв. за транспортни разходи.
ГЛОБИ
"Ние налагаме глоби на родителите, които не пускат децата си на училище, но събираемост няма", илюстрира един от проблемите кметът на Враца Калин Каменов. "Дори и да няма пълна събираемост, важното е да се чувства неизбежността на санкцията", отвърна министър Вълчев.
