Терористи ли са турските журналисти? Въпросът може да ви звучи абсурдно, но още по-абсурдно вероятно е, че турския президент Реджеп Ердоган го заяви най-категорично. В Лондон, след като британският премиер Тереза Мей му напомни, че трябва да спазва човешките права и да се придържа към ценностите на демокрацията, за която често говори, Ердоган заяви, че турските журналисти, които са в затвора по обвинения за съучастие в опита за преврат от лятото на 2016 г., са терористи. И че щом прокуратурата и съда в страната ги обвиняват и съдят за тероризъм, няма значение, че имат журналистически карти. Тук не става дума дори за презумпция за невинност. Всъщност действащите в Турция закони дават доста обтекаеми определения за организирана престъпност и тероризъм, които се интерпретират свободно от прокуратурата и съдилищата, без изобщо да се зачита Европейската конвенция за правата на човека, по която Турция е страна. За това алармират правозащитници и турски юристи, които повдигнаха въпроса и по време на семинар, организиран от ЕК и Европарламента в началото на май в Брюксел. По случай Международния ден за защита на свободата на словото евроинституциите събраха европейски и турски журналисти, политици, депутати и правозащитници само ден, след като в ЕП бе приета резолюция в подкрепа на независимата журналистика, ограничаване на медийните монополи, срещу натиска върху журналисти, включително чрез съдебни дела.
След опита за преврат от 15 юли 2016 г. в Турция бе въведено извънредно положение и действат и специални закони. Според експерти прилагането на два члена от закона за борба с тероризма и на два члена от турския наказателен кодекс водят до сериозни злоупотреби с основни човешки права - в такива ситуации публикуването на статия или произнасянето на реч публично може да доведе до образуване на наказателно дело, което да завърши с дълга присъда лишаване от свобода за членство или съучастие с терористична организация. По данни на Стокхолмския център за свобода към януари т.г. 245 турски журналисти са затворени, като непосредствено след опита за преврат са задържани 231 журналисти. Има издадени още над 130 заповеди за арест на представители от различни медии и те се множат всеки ден. Последните са по адрес на журналисти, които се отнасят критично към турската военна операция в Сирия и войната там като цяло. Само преди двама турски журналисти, осмелили се да говорят по този въпрос, бяха осъдени на по няколко години затвор. 
140 медийни организации - телевизии, радиостанции, печатни издания и 30 издателски къщи са закрити в Турция след юли 2016 г. Десетки хиляди преподаватели в училища и университети са арестувани и уволнени от работа. 116 250 държавни служители са уволнени. И над 1000 текста от 154 закона са променени от властта - всичко това с укази, в условията на правомощията на извънредното положение. Ердоган и негови приближени вече на няколко пъти заявиха, че ако спечелят изборите в неделя ще отменят извънредното положение, но представители на опозицията и на медиите не вярват това наистина да се случи. 
В момента административните съдилища отхвърлят всички индивидуални жалби срещу указите, казва преподавателят по право във факултета по политически науки на Анкарския университет проф.Кемал Алтъпармак. Той подчертава, че Венецианската комисия е препоръчала на създадената заради извънредното положение Държавна разследваща комисия да дава предимство в работата си на разглеждане на жалбите от медийни организации и журналисти. Досега обаче няма никаква реакция на тази препоръка. Към март т.г. комисията е отхвърлила 9700 жалби срещу уволнения в страната и е приела едва 300, което е около 3% от всички внесени обжалвания. Конституционният съд, който все още се приема като нормално действаща съдебна инстанция от Съвета на Европа, също е част от проблема, подчертава проф.Алтъпармак. Турски юристи и правозащитници са недоволни, че Съветът на Европа не се намесва активно в защита на правата на гражданите и на журналистите в Турция и по-специално критиките им са насочени към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За да стигнат делата дотам отнема години, а и там процедурите са доста тромави. 
Свободата на изразяване е ключов индикатор за готовността на страна-кандидат да стане част от ЕС, пише в сайта на ЕК. Нито една страна не може да се присъедини към ЕС, без да гарантира свободата на словото като основно човешко право и това е предвидено в чл.49 от Лисабонския договор. Политическата намеса в медиите, икономическите проблеми като медийна концентрация и различни форми на натиск, включително насилието срещу журналисти, са наболели въпроси в Турция и страните от Западните Балкани, съобщават от ЕК. Подобряването на тази ситуация неизбежно е свързана не само с възприемане на правилата на ЕС, а става дума за поведенчески и културни промени в политиката, правосъдната система и медиите, се посочва още в сайта на институцията.
--------
АБСУРД
Не само журналисти, учители, учени и общественици са под прицела на властта в Турция. След въвеждането на извънредното положение в страната под арест бе поставен дори паметник. Става дума за монумента на човешките права в Анкара. Паметникът е дело на скулптора Метин Юрданур, който го извайва от бронз през 1990 г. Той изобразява жена, която чете Хартата на човешките права. Монументът е инсталиран на пресечката на ул.Конур и ул. Юксел в турската столица. Често той е сборен пункт за протести на гражданите.
След като учителят Семих Йозакча и университетската преподавателка Нурие Гюлмен бяха арестувани м.г. на 75-ия ден от тяхната гладна стачка, обявена в протест срещу уволненията им по подозрение в съучастие с организаторите на преврата, монументът на човешките права, пред който те протестираха, също е поставен "под арест". Монументът е ограден с бариери и достъпът до него е ограничен с обяснението, че мястото "може да стане арена на събития като съпротивата в Гези или Текел".

-------------------------
30 000 сирийци имат право да гласуват на турските избори 
Десетки хиляди сирийци ще имат право да гласуват на изборите на 24 юни в Турция, каза премиерът на страната Бинали Йълдъръм. Говорейки пред журналисти в западната провинция на Измир, Йълдъръм съобщи, че "досега около 30 000 сирийци са получили турско гражданство". "Те имат право на глас, но не знам колко от тях ще използват това право. Те са нашите гости и ще се завърнат в страната си", каза премиерът. Той подчерта, че сирийците в Турция "трябва да се подчиняват на турските закони". "Ако не го правят, тогава ще ги хванем за ръка и ще ги изпроводим там, откъдето са дошли", заплаши Йълдъръм. Турция е държавата, приютила най-много бежанци - към края на 2017 г. в страната са регистрирани 3.5 милиона души, повечето от които сирийци, според доклад на ООН.