Оставки в правителството и загуба на световната купа по футбол; Брекзит се прояви под няколко форми в последните дни. Оттеглянето на министъра, отговарящ за излизането на Великобритания от ЕС Дейвид Дейвис и на дипломат номер 1 Борис Джонсън са обезпокоителен сигнал за това, което предстои. Ето и пет факта, които обясняват по какъв начин политическият Брекзит се очертава да бъде толкова катастрофален.
Дълбокият проблем
На дъното на тази сага е фактът, че политиците, които застанаха начело на кампанията за „излизане от ЕС“ – Борис Джонсън беше един от тях, всъщност никога не обясниха на британския народ до какво ще доведе вота в подкрепа на Брекзит. Обещанието за Брекзит беше всичко за всички и така успя да спечели победа с 52% срещу 48% за „оставане в ЕС“. Тогавашният британски министър-председател Дейвид Камерън се оттегли и на приемничката му Тереза Мей се падна да разясни какво всъщност означава Брекзит.
Тя се опитва да прави това в последните 15 месеца. В контекста на градените повече от 40 години взаимоотношения с континентална Европа това време съвсем не е дълго; в контекста на преговорния период от 2 години преди Великобритания да е принудена да излезе от ЕС със или без преходно споразумение, тези 15 месеца са на ръба на политическото самоубийство. Преди дни Мей най-накрая взе решение, като представи визията си за предпочитания от нея резултат от Брекзит. Тогава обаче започна и най-новата драма, свързана с Брекзит.
Разединено правителство
Тереза Мей подкрепяше поддръжниците за „оставане в ЕС“ преди провеждането на референдума за Брекзит, но с поглед, вперен в поста на Камерън, тя не беше особено ентусиазирана по време на кампанията. След като стана премиер, Мей назначи хардлайнери, които да отговарят за излизането на страната от ЕС, за да легитимират внезапните й евроскептични възгледи.
Джонсън и Дейвис настояваха за „твърд“ Брекзит – категорично прекратяване на отношенията с ЕС и големия му пазар, а Обединеното кралство да получи разрешение да си върне пълния контрол над търговията и имиграционната политика. Мей реши, че реализацията на тази версия на Брекзит ще бъде прекалено скъпа за британската икономика (ако не се сключи споразумение за Брекзит, то негативният ефект ще бъде с 8% по-нисък ръст на британската икономика, сочи анализ на британското правителство) и доста политически деликатна за обществото, тъй като почти половината от британците не искат да излизат от ЕС. От резиденцията си в Чекърс Мей предложи да се поддържа търговията със стоки между Великобритания и ЕС, но това да не се отнася за услугите (всъщност услугите представляват 80% от британската икономика) срещу оставането в сила на някои от разпоредбите на ЕС. Това беше трамплинът, който Мей искаше да използва за начало на преговорите с ЕС. Дейвис обаче определи като неприемливо предложението на Мей и вместо да продължи да води преговорите, се оттегли. В рамките на 24 часа примерът му беше последван и от Борис Джонсън.
Следващият премиер на торите
Дейвид Дейвис и Борис Джонсън обясниха, че се оттеглят по принципни съображения. Най-лошо пазената тайна в британската политика е, че Борис Джонсън иска да стане премиер. За негово съжаление обаче, това е малко вероятно скоро да се случи. Мей има много критици вътре в Консервативната партия и е малко вероятно който и да поеме премиерския пост от нея, да успее да обедини партията около обща визия за Брекзит и успешно да преговаря с ЕС, за да превърне този консенсус в реалност. И всичко това в рамките на 8 месеца. Мей няма политическо време да предприеме смели, решителни действия, които евентуално биха сложили край на застоя – тя веднъж вече рискува, като свика общи избори през април м.г., за да получи силен политически мандат и да започне преговори с ЕС. Този риск струваше на торите абсолютното мнозинство в парламента, което ги принуди да се коалират със северноирландската Демократична юнионистка партия.
Всеки сериозен консервативен политик ще изчака Тереза Мей да преведе Обединеното кралство през финалната линия на Брекзит и след това ще събира това, което е останало. Дори и торите да свалят Мей с вот на недоверие (малко вероятно е, но е възможно; ще са необходими 159 от 316 тори в парламента), то приемникът й ще трябва да се погрижи за съпартийците си, а успешните преговори с европейците ще станат още по-сложни.
Следващият премиер на лейбъристите
Съществува опасение, че вътрешната борба в редиците на торите само ще засили позициите на Лейбъристката партия, която е оглавявана от Джеръми Корбин. Има индикации, че това вече се случва, тъй като последните проучвания на YouGov показват, че лейбъристите водят с малко пред консерваторите. За торите ще бъде зле, ако лейбъристите на Корбин спечелят, но подобна победа ще се отрази още по-лошо на британската икономика.
Корбин беше сравнително непопулярен на национално ниво, когато през 2015 г. спечели лидерския пост в Лейбъристката партия. В продължение на години той се движеше по ръба на лявоцентристката партия заради по-радикалните си икономически възгледи, когато става въпрос за британската икономика. Той е за национализация на основни индустрии и за въвеждането на данъчно облагане на корпорации с по-високи ставки. В условията на изолация някои от тези теории биха имали смисъл; ако ги обединим могат да усложнят икономическата среда след Брекзит, което ще бъде доста по-страшно. Досега Корбин целенасочено не дава яснота за подхода си към Брекзит, ако отговорността за това се падне на него, въпреки че представя партията си като радетел за „мек“ Брекзит. Според проучване от януари т.г. 78% от членовете на Лейбъристката партия смятат, че Великобритания трябва да проведе втори референдум за Брекзит, но ако Корбин води преговорите за Брекзит, то те могат да станат още по-хаотични отколкото при Мей.
Европа си има свои притеснения
Все още обаче не сме стигнали до европейската страна в преговорите за Брекзит; речта на Мей за плановете й за Брекзит повдигна сериозни въпроси пред европейците. Разделянето на стоките от услугите може и да изглежда добро начало за преговори с Брюксел от британска гледна точка; но пък поставя под въпрос основните „четири свободи“, които поддържат единния пазар на ЕС: свободата на стоки, услуги, капитали и хора, за да пътуват в европейските граници безпроблемно. Да се смята, че ЕС ще се огъне за толкова съществена част от европейската идентичност, за да избегне загубата на 100 милиарда лири - ефектът от Брекзит върху ЕС - е заблуда. Европейските политици уж са по-обединени политически от британските си колеги; но в последните няколко месеца стана ясно, че това не е точно така. Брекзит, който ще нанесе сериозни щети на британската икономика, е най-силното възможно оръжие, което Брюксел трябва да използва, за да предупреди останалите страни членки на ЕС, че не трябва да следват британския пример.
