Делът на избирателите, които искат предсрочен парламентарен вот, достига най-високото си ниво за последната година. Това показва национално представително проучване на „Афис“, проведено в периода 14-19 септември. Източникът на финансиране на изследването не е обявен.
През октомври 2017 г. само 15% от българите са възприемали предсрочните избори като възможност за някаква промяна в страната. А през септември т.г. те вече са 40%. Само за последните три месеца делът им е скочил с 10 пункта.
Намалява делът на анкетираните, които смятат, че смяна на министри би стабилизирала управлението. От „Афис“ смятат, че гражданите биха поискали оставките на други членове на кабинета, ако зависеше от тях: на вицепремиера Валери Симеонов (46.0%), правосъдния министър Цецка Цачева (44.2%) и земеделския министър Румен Порожанов (36.8%).
Анкетираните показват явно съмнение към заявките на управляващите, че се борят с корупцията. 53.5% смятат, че нивото й расте, а според 31.4% - остава на същото равнище. Едва 10 на сто вярват, че намалява, показват данните на социолозите.
Продължава да спада доверието на българите към основни институции на властта. За първи път рейтингът на парламента е по-нисък от този на правосъдната система – едва 23% одобряват работата на Народното събрание. На съда вярват 25.4 на сто, а на прокуратурата – 24 на сто. Изследването открива и друг прецедент – недоверието към местната власт вече започва да надхвърля доверието – 45% спрямо 43%.
Расте безпокойството на българите за развитието на икономиката, твърдят от „Афис“. В класацията на важните за България въпроси интервюираните посочват най-напред доходите и пенсиите (23.9%), развитието на икономиката (13.8%), безработицата (10.7%) и финансовата стабилност (10.2%).
ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ
Подкрепата за водещите политически сили е практически изравнена – ГЕРБ разполага с 21.3% от вота, а БСП – с 20.9%. Следват ДПС със 7.4% и „Обединени патриоти“ с 5.5%. Това са и формациите, които биха влезли в Народното събрание при предсрочни избори. Избирателите се обръщат все повече към извънпарламентарните партии (от 3.7% през юли на 4.9% през септември), но нито една от тях не събира повече от 1 процент. Около 22 на сто не подкрепят никого или не биха гласували.
Същата е електоралната картина и по отношение на предстоящите евроизбори през 2019 г. Основната разлика е, че четвъртото място не се заема от „Обединени патриоти“, а от „Атака“ на Волен Сидеров, която се оказва по-разпознаваема от коалицията, в която участва.
