Работодателските организации и синдикатите подкрепиха в сряда проектобюджета за следващата година, който бе разгледан на заседание на тристранната комисия. Очаквано бизнесът отправи критики към планираното увеличение на бюджетните заплати с 10% и вдигането на най-ниското месечно възнаграждение с 50 лв. - от 560 на 610 лв. догодина и с още 40 лв. през 2021 г. За поредна година работодателите поискаха държавата да престане да определя административно минималната заплата и настояха тя да се договаря със синдикатите по икономически дейности, а минималните осигурителни прагове да отпаднат.
Държавата да намали числеността на заетите в бюджетната сфера и оттам да дойдат резервите за увеличенията на възнагражденията им, предложиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Освободените чиновници пък щели да бъдат добре дошли в частния сектор. "Населението в страната намалява, но не и заетите на бюджетна издръжка. От вдигането на заплатите им несправедливо са ощетени хората в реалната икономика. Така се изсмуква ресурс от частния сектор, който създава брутния вътрешен продукт, и той се дава в бюджетната сфера", коментира председателят на АИКБ Васил Велев.
От БСК предупредиха, че вдигането за поредна година на разходите за персонал в бюджетната сфера още повече ще изостри дефицита на работна ръка в реалния сектор. Подобна теза изразиха и от КРИБ и БТПП.
Финансовият министър Владислав Горанов обаче чистосърдечно призна: "Последователно се стремим да притискаме бизнеса към увеличение на доходите". Пред журналисти той поясни, че това е начинът хората в трудоспособна възраст да останат в страната, а младите да се завръщат у нас - не само за да работят в по-добре платените чуждестранни компании. "Ниските възнаграждения вече не са на мода в България", заяви Горанов. Според него анонсираното увеличение на средната работна заплата в страната до 1400 - 1500 лв. в края на мандата на това правителство през 2021 г. е "постижима и възможна цел".
От БТПП обаче смятат, че не са разгледани всички възможности за редуциране на неефективните разходи. "Например вместо очакваните пари от концесията на летище София да отидат в Сребърния фонд, те ще бъдат налети в БДЖ - изключително нереформиран сектор", посочи Цветан Симеонов, председател на БТПП. "Вдигането на минималната заплата до 610 лв. на практика ще увеличи догодина минималните осигурителни доходи в реалния сектор средно с 5.4%", каза още той.
Бизнесът е недоволен, че и догодина ще трябва да плаща първите три дни от болничните. Работодателите обаче похвалиха Горанов, че предлага балансиран бюджет (без дефицит или излишък), че не се предвиждат промени в данъците, а делът на средствата, които ще бъдат изземани от граждани и фирми и разпределяни чрез бюджета, остава нисък в следващите две години - 35-36%.
Синдикатите пък са на точно противоположната позиция. Те отново пледираха да се въведе необлагаем минимум за доходите около минималната заплата. "Данъчната система у нас е изкривена, тя натоварва най-вече нискодоходните работещи граждани, включително и социално слабите, чрез ДДС. За да има повече приходи в бюджета, трябва да се облагат повече високодоходните групи и бизнесът", заяви Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". От КНСБ смятат, че бюджетът трябва да се планира с, макар и минимален дефицит, с който да се покрият повече социални разходи.
И бизнес, и синдикати поискаха да се завиши квотата за ваучери на храна, която от три години е 320 млн. лв. годишно, както и месечният лимит от 60 лв.
БУФЕРИ
Липсата на бюджетен дефицит е най-големият буфер в бюджета за догодина срещу евентуална рецесия. Така финансовият министър Владислав Горанов отговори на критиките на някои икономисти, че бюджетът е прекалено оптимистичен и няма план Б в случай на икономическа криза. Той обясни, че с нулев дефицит страната разполага с фискално пространство от 3 процентни пункта, колкото е критичният таван за бюджетен дефицит в ЕС, за да посрещне най-лошия сценарий. "Все още обаче не смятаме, че трябва да развързваме кесията", каза Горанов. Друг буфер е ниският държавен дълг, който в следващите две години се очаква да е около 20 - 18% от БВП. От думите на финансовия министър стана ясно, че планираното поемане на нов държавен дълг от 2.2 млрд. лв. през следващите две години, с които трябва да се плащат падежи по стари заеми, също е буфер срещу икономически сътресения.
