Прокуратурата допусна груба грешка като прекрати делото за принуда на хазартния бизнесмен Васил Божков, по което бяха проверявани лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, финансовият му министър Владислав Горанов и доверената му пиарка Севделина Арнаудова.

Този казус трябваше да влезе в съда. Виждали сме обвинителни актове и с много по-малко. А този случай изглеждаше като да има повече доказателства от всички други корупционни скандали, които през годините са разтърсвали държавата.

Все пак имаме банковите извлечения за тегленето на крупни суми от Божков, имаме показанията на свидетели, че е отивал към Министерството на финансите с тези суми в себе си. Имаме промените в законодателството, които от в интерес на Божков изведнъж стават в негов ущърб точно преди той да бъде ударен от прокуратурата и да избяга в Дубай.

Ако прокуратурата беше вкарала това дело в съда, щеше да осигури публичност и нямаше да бъде обвинявана, че за пореден път

разследване, свързано с Борисов, се прекратява на тъмно

в нечий кабинет. Защото обявяването на факта, че делото е прекратено и изреждането на свидетелите и косвените доказателства, не може да компенсира публичността на един съдебен процес. Тя, всъщност, би била и най-добрата защита на Борисов, Горанов и Арнаудова. Така публиката щеше да се убеди в невинността им, ако са невинни, вместо да си казва - ама разбира се, че ще ги изперат, нищо и друго не сме очаквали след изпирането по "Барселонагейт" и кюлчетата и пачките в чекмеджето.

В такива ситуации прокуратурата дължи много повече от едно прессъобщение, пък било то и напоително подробно. Както бяха давани брифинги около ареста и пускането на Борисов и сие, така и сега наблюдаващият прокурор трябваше да излезе пред медиите и да обясни какво е свършено по разследването, както и да отговори на въпросите, пък били те и неудобни. Прокурорите, между другото, много се страхуват от това да се знае, че наблюдават дадено дело, т.е. че са господари на разследването по него. А уж са публични личности на държавна заплата. И като независими и почтени магистрати, каквито по презумпция приемаме, че са, би трябвало да могат публично да защитят позицията си не само в съдебната зала, ами и пред обществото. 

Но

от прокуратурата и по Коледа не може да очакваме чудеса.

Вместо това чуваме, че няма достатъчно доказателства, че Божков е платил около 60 млн. лв. такса "спокойствие". Имало някакви доказателства, но те били косвени. И историята се свежда до думата на Божков срещу думата на Горанов. Прокуратурата не можела да даде превес на нито една от двете версии. Да, Божков носел големи суми в МФ, ама дали е излизал с тях от там, прокуратурата не може да ни каже. Нали си даваме сметка колко абсурдно звучи това.

Това обаче е същото дело, образувано от МВР, по което бяха задържани Борисов, Горанов и Арнаудова и преспаха в ареста. По това време главен прокурор беше Иван Гешев, а отношенията му с ГЕРБ бяха още любовни. Затова и съвсем нямаше никакви изненада, че прокуратурата жестоко поряза МВР и отказа да повдигне обвинения на тримата. Негативите останаха за вътрешния министър по онова време Бойко Рашков, а заповедите за арест паднаха в съда. Рашков и Кирил Петков, тогава премиер, обвиниха прокуратурата, че саботира разследването и отказва да провери твърденията на Васил Божков (който по онова време още се укриваше в Дубай), че е давал огромни подкупи на Борисов.

Прокуратурата сега ни уверява, че е положила максимални усилия, за да установи истината по делото. И на практика не е успяла.

Интересно е, че Божков няма записи от предаването на подкупите, за които твърди. Той така или иначе се уличи достатъчно с твърденията си, евентуални записи биха били заковаващи. Но когато десетилетия си добре със силните на деня, вероятно се отпускаш и не смяташ, че нещо може тепърва да те застраши. Затова после разчиташ да пускаш комикси и разпечатки и да проглушиш Туитър и Фейсбук, та дано някой ти повярва. Съвсем отделен е въпросът защо в този случай Божков не се разглежда като корумпиращ, а като евентуална жертва на принуда. Рашков например твърдеше, че Божков и Борисов трябва да бъдат разследвани като

част от една и съща организирана престъпна група.

Също толкова интересно е и мълчанието на Божков. Той, който живееше с пръст на enter-а за Фейсбук и Туитър и само дебнеше как да уязви Борисов, сега странно не коментира развръзката по това разследване, което пряко го засяга. Дали пък няма връзка и с факта, че месеци след прибирането му от Дубай, делата, по които той самият е обвиняем, все още не са внесени в съда. Нищо чудно скоро и за тях да прочетем на сайта на прокуратурата някое бодро съобщение в стил "много искахме, ама нямахме желание".

Има и още нещо. Прекратяването на делото за принудата сега може да бъде отменено по всяко време. Така че като не минава през съд, делото е един вид "къс повод" - не сме решили, не сме го възобновили и не сме превърнали Борисов, Горанов и Арнаудова в обвиняеми. Тъй че - в ГЕРБ да си опичат акъла.

Не трябва да пропуска и че

САЩ обявиха Горанов за корумпиран

и го санкционираха по закона "Магнитски", а тук прокуратурата нищо не откри. Факт, че санкциите са политически и за тях не се налага събиране на доказателства като за наказателен процес. Все пак обаче американските власти звучаха доста конкретно за бившия финансов министър от ГЕРБ. "Горанов е използвал поста си на министър на финансите, за да подпомогне подкупването на български държавни лица и лиши българската държава от данъчни постъпления в полза на български олигарси. Като министър на финансите Горанов е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес", се казваше в съобщението на американските власти през февруари т.г. Нашите, разбира се, веднага поискаха информация от САЩ и явно нищо не са получили, нито пък могат сами да стигнат до него.

Тъй като в случая са замесени хора от ранга на Борисов и Горанов, прокуратурата трябваше да заложи по-високи стандарти. Това е още един аргумент в полза на това, че делото трябваше да влезе в съда.

Още повече, че тепърва предстои Сарафов да разчита на подкрепата на тези хора през новия Прокурорски съвет, за да стане титулярен главен прокурор. Затова в никой случай не трябваше да допуска такъв развой на събитията, който да остави усещането, че се разменя подкрепа срещу изпиране.