Четирима са кандидатите за ректор на най-голямото висше училище у нас - УНСС. Проф. Валентин Гоев, проф. Димитър Димитров, доц. Живко Драганов и проф. Симеон Желев ще "премерят" сили по време на насроченото за днес Общо събрание за избор на нов ректор на икономическия университет за периода 2019-2023 г.

В мандатната си програма проф. Гоев посочва, че ще работи за утвърждаване на лидерските позиции на УНСС сред бизнес университетите в България и Югоизточна Европа. Той обещава да увеличи заплатите на преподавателите с поне 25%, да стимулира ускорено израстване от "доцент" към "професор", да повиши материалните стимули за международно разпознати автори и др. За студентите той предвижда обновяване на учебните програми, нови дуални програми за студенти и докторанти с чуждестранни университети и т.н.

Проф. Димитров предлага "разумна, но динамична промяна" в доходите, научната дейност, връзките с чуждестранни училища. Сред мерките, които предлага той, са балансирано актуализиране на различните такси за обучение, привличане на студенти от трети страни, квалификация и чуждоезиково обучение на преподавателите, избор на специалност след първи курс без промяна в учебните планове, аргументирано връщане на упражненията по инициатива на катедрите и др.

Според доц. Драганов УНСС също трябва да излезе активно на европейския образователен пазар, да подобри организацията на учебния процес, да повиши интереса на студентите към занятията, да осъвремени учебното съдържание, да стимулира публикуването на резултатите от научноизследователската дейност във водещи научни издания и др. Отликата му от другите претенденти обаче е, че той единствен предлага преосмисляне на отдаването под наем на земя и сгради на УНСС - според него това трябва да става освен с оглед на икономическата изгода, но и с отчитане на ангажимента на университета към формирането на жизнената среда в Студентски град "като среда, която да предоставя условия за учебни дейности и пълноценна почивка, а не като място за нощни забавления".

Проф. Желев пък акцентира върху осъзнаване на това какво представлява съвременният "дигитален студент" и мерките, които университетът следва да вземе, за да се преориентира към новия начин на мислене.