Проблемите на изборите в България са изключително дълбоки – политически, социални, икономически и културни, и не могат да се разрешат само с промени в изборните правила. Около това мнение се обединиха редица изборни експерти, които се събраха на кръгла маса "За по-честни избори: възможни мерки", организирана от Центъра за изследване на изборите към Нов български университет.
Редица участници в дискусията наблегнаха на това, че непрекъснатото говорене, че изборите са нечестни, отблъсва гражданите от политическия процес. "Честни или не, ние сме оставили много българи с впечатлението, че не са честни. Това действа като производство на реалност – като говорим, че не са честни, те стават такива", изтъкна социологът от "Галъп интернешънъл болкан" Първан Симеонов. Според него ниската избирателна активност не трябва да се възприема еднозначно негативно, тъй като отказът от гласуване също е легитимна политическа опция за всеки избирател. Първанов смята, че изборните правила са достатъчно добри, но имаме проблем с човешкия фактор – хората, провеждащи изборите, не са подготвени.
Според политолога Любомир Стефанов ниската активност няма общо с изборното законодателство и не може да бъде решена чрез промени в него. “Там има разпоредба, че гласуването е задължително, и какво от това? Ако променяме нещата, просто за да отчетем промяна, кумулативният ефект е нула”, разсъждаваше Стефанов.
Наблюдателят Стоил Стоилов лансира идеята за смесена избирателна система. Според него една засилена мажоритарност на вота би принудила партиите да търсят активни политически личности – състезатели, както той ги определи, които да освежат партийните редици и да окажат оздравителен ефект върху политическия модел. Той се обяви за одит на недействителните бюлетини, който да покаже къде се корени проблемът.
Александър Андреев, бивш председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), заяви, че основата на всичко е доверието на гражданите, и това не може да бъде поправено чрез избирателната система. Според него броенето на бюлетините трябва да се изнесе извън секционните избирателни комисии (СИК), в преброителни центрове, а на комисиите да се остави само да записват числата от постъпилите гласове. За евентуална проверка на недействителните бюлетини Андреев отсече: "Няма да има съгласие за одит, докато цялата изборна администрация се формира на политически принцип. Партиите нямат интерес."
За преброителни центрове заговори и политологът Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници". Тя разказа, че когато трябва да се съставят секционните комисии, партиите подават списъци с хора, които са били номинално записани като техни представители в предни години. Впоследствие често се оказва, че тези хора няма да участват във вота и това предизвиква неистово търсене на нови членове на комисии в навечерието на гласуването, което вкарва в изборите хора без никаква подготовка. Нушева смята, че съставите на комисиите трябва да се допълват от предварително подготвени и образовани хора – например, членове на адвокатските колегии, общински служители, учители и др. "Непрекъснато говорим колко е ужасна работата на СИК. А те получават чисто по 234 лв., плюс 50 лева за обучение. В Германия получават по 35 евро, колкото за сандвич и напитка“, изтъкна политологът.
Обсъдено беше и бъдещето на машинното гласуване. Политологът Даниел Стефанов подчерта, че устройствата решават някои проблеми, свързани с коректното броене на гласовете и качеството на секционния протокол. Това, че към ЦИК не беше създаден нужният технически капацитет, за да поддържа машинния вот, обаче елиминира възможността машините да бъдат използвани ефективно, счита Стефанов.
КУПЕН И КОРПОРАТИВЕН ВОТ
92% от избирателите казват, че са гласували свободно на местните избори през 2023 г., 4% са го направили срещу пари, 2% – под натиск, а останалите 2% не дават отговор. Тези данни от проучване на „Прозрачност без граници“ сподели Ваня Нушева. Това оставя около 200 хиляди избиратели като жертви на злоупотреби с политическите им права - една сериозна бройка, която оказва нарастващо влияние при ниската активност.
Ива Лазарова от "Институт за развитие на публичната среда" изтъкна, че в определени места в страната вече не може да се говори за купен и контролиран вот, а по-скоро за "безалтернативен вот". Причината е, че някои избиратели са поставени от кметове, работодатели и политици в положение, в което имат един, единствен избор на вота, а държавата отсъства като фактор, който може да възпре това. Стоил Цицелков от "Обединение за честни избори" разказа, че неговата организация се сблъсква с избиратели, които просто отказват да гласуват, ако не им се предложи някаква материална облага. Фрапиращо наблюдение сподели социологът Елена Дариева – изследванията отчитат, че има хора, които не просто отказват да гласуват на един или друг вот, а приемат неучастието в избори като част от своята идентичност.
Сериозен дебат предизвика въпросът, поставен от Даниел Стефанов, доколко демократичен е клиентелисткият вот, при който избиратели гласуват за който им посочи техният местен лидер – кмет, църковен пастор, работодател и т.н. Според Ваня Нушева това е недемократична практика и, ако гражданите следват дългосрочния си интерес, тогава не би трябвало да гласуват според това кого ще им посочи техният работодател, например. Стоил Стоилов отбеляза, че хората реализират себе в конкретно време и място, и няма проблем да последват своя местен лидер, когато им препоръча за кого да гласуват – стига този лидер да не ги вкара в система за контрол, която да работи с натиск и пари.
