Какво прави едно разглезено глупаво дете? Бели. Най-често безобидни. Но има шанс да порасне. Какво правят разплути от материално охолство общества, в които отдавна липсват интелектуални лидери? Могат да направят големи бели. И да си счупят безвъзвратно главата.
Българското общество отдавна си играе на бели. Не е само то. Но аз ще се спра на две актуални, касаещи демокрацията и света, какъвто го познаваме. Чувам възраженията, че "демокрацията и светът, какъвто го познаваме" са празни отвлечени изрази. Но отвръщам, че само
въпиеща тъпота и притъпяващо сетивата охолство
могат да направят така, че човек да не схваща важността им.
Едната беля звучи така: "Гледайте какво става - Шолц пада, Трюдо си отива, в САЩ проблеми, в Австрия проблеми... Макрон е смешен. Народите им недоволстват, държавите се тресат, пък Русия е стабилна, Орбан е твърд. Демокрацията не работи, по-добре е някаква тоталитарна демокрация. Хем да е демокрация, ама не баш". Такива съждения отдавна шестват в "културната долница" (на маса, на пейка, в социалните мрежи). Напоследък ги има и като констатации и в авторитетни медии ("Хората мислят, че..."). Съответно е малка крачката "културната горница" (авторитетни хора в авторитетни трибуни) да ги заговори в пожелателен аспект ("Трябва да признаем, че хората са прави да мислят, че...."). И всички да почнем да търсим "демокрацията, дето не е съвсем демокрация". Особено след безплодните парламентарни избори. Забелязвам, че вече има опити да се измисли име на тази
демокрация, която е не-демокрация -
"държавен национализъм", "консервативен либерализъм" и т.н. Тоест на онова, "което е при Орбан и Путин", да му се даде прилично научно име.
В цялата тази залисия има и конюнктурна руска пропаганда, и откровена човешка простотия (да не забележиш, че Русия е сред най-нестабилните държави на света - момчетата ѝ умират на фронта, дронове бомбардират територията ѝ, частна армия проведе преди година рейд до Москва и без малко не стигна до Кремъл). Има и неразбиране какво точно е демокрацията (тя е постоянен сблъсък на обществени групи, затова лидерите при нея се качват и свалят; при не-демокрациите няма сблъсъци, лидерът е пожизнен). По-важното обаче е, че наистина сред хората има недоволство от "демокрацията такава, каквато е". И понеже тя наистина си ги има проблемите, лесно е играчката да стане плачка. Каква плачка ли? Ясно е - всякакъв вид не-демокрация означава да няма смисъл за кого гласувате. Лидерът е несменяем. Пада само при смърт или преврат. Като в Сирия. Като в Русия. В Турция. В Унгария.
Поради това всеки над средно интелигентен човек е наясно, че демокрацията, въпреки безбройните си несъвършенства, е за предпочитане. Тя най-малко предпазва от узурпиране на властта - човешката природа е егоистична, няма или-или - дори най-малка форма на не-демокрация хвърля махалото към самодържие. Обаче аз не съм сигурен, че средно и над средно интелигентните хора у нас преобладават, за да доминира това като ценност. Виждам как народът си мечтае за узурпиране, заблеян в "светлите примери" на узурпираните държави ("E, к'во пък, Турция е икономически тигър, Унгария напредва"). И тук идва една много смешна част от нещата. Същите тези хора си представят как
при-недемокрацията пристига
български Ердоган, Орбан, Путин... Някой като кумирите им. Щом е такъв, няма проблем да е пожизнен. Но тези хора биха извадили голям късмет. Защото не-демокрацията може да излъчи и Росен Плевнелиев или Кирил Петков. И няма да има после "не искам", няма да има "недей" - ненавижданите от тях Плевнелиев и Петков до живот. С това всичките тия хора ще станат първи защитници на демокрацията и свободния избор.
С този пример прост показах едно от базовите значения на демокрацията - възможност за сменяемост на лидерите, на лицата във властта. Ако стане грешка - да бъде поправена. Дори в България, където демокрацията дава големи дефекти, президент може да ти е Радев, може и не; премиер да ти е Борисов, може и не; дори може да се преговоря "Новото начало" да е вън от властта. При не-демокрацията липсват такива екстри. Мечтаеш за Симеон Велики, пада ти се Мицо Асен - и няма мърдане, не може да го смениш.
Още по-конкретно - мечтаеш си за Радев да установи една стабилна президентска република; подписваш петиция за конституционни промяни, приветстваш ги; получаваш Борисов -
един хубав стабилен Борисов като държавен глава
до най-дълбоки старини. Хайде на бас, че умни хора около него отдавна пишат стратегии как да експлоатират горепосочената хорска простотия!
За интелигентните хора е обидно да има подобни разяснения за базовите предимства на демокрацията. Но като гледам преливащата хорска глупост, почвам да мисля, че има нужда от всекидневни.
Всичко това беше първата беля. Втората изскочи от Костадин Костадинов. След като "Тръмп поиска Канада и Панамския канал", България следвало да пожелае Северна Македония и Бесарабия. Повечето хора се смяха на Костадинов. Но не е до смях. Това е същата доктрина за "правото върху историческите земи", заради която Путин взе Крим и влезе в Украйна. Много от хората, които се смяха на Костадинов, подкрепят Путин. Но това, повтарям, е същата доктрина.
Пак малко базови разяснения - Западният свят, какъвто го познаваме, е основан на либерални взаимоотношения не заради ценностен култ,. А защото либерализмът, унифицирайки ред, правила, заличавайки граници, върши една много полезна работа - премахва различията между хората, а с по-малко човешки различия войните са по-малко. Приличащите си хора нямат големи поводи да се бият.
Войни в самия либерален свят липсват
Извън него има, също между него и друг вид свят. Но вътре в него няма (неоспорим факт на този етап от историческото развитие). От там и идеята, че е добре да има повече либерализъм по света (наред и с други, хич нехуманни идеи, но това е основата). Общества, претърпели две световни войни в рамките на 30 години, се насочиха към либералния ред (унифицирани системи на производство, търговия, образование, за отбрана...) точно, за да пресекат войните. Либералните общества изключиха понятия като "изконни земи", "правото на история" и т.н., защото човечеството е пълно с такива "права", "земи" - всички са субективни; ако всеки тръгне да ги реализира от камбанарията си,
различията се увеличават - резултатът са войни
Много кръв насреща, нищо друго. Накратко, как мислите Костадинов ще присъединява Македония? Точно както Путин Донбас, естествено. Още по-кратко: ами ако Турция също си потърси "историческите земи"? Това ли е щастието, добрият свят?!
Но в цялата тази работа също има забавен момент. Той е, че Костадинов направи кариера не в качеството на войнстващ националист (такива има много), а войнстващ путинист. С това изказване обаче бе повече войнстващ националист. Съответно, видно от реакциите в мрежите, акламиращите го путинофили този път не бяха чак тъй много - не им хареса идеята да се бият за Македония или Бесарабия. Не им хареса, понеже българската путинофилия си се чувства прекрасно, викайки от дивана вкъщи във военния мач. Но, ако дойде Костадинов на власт, на когото се радват, дали ще ги остави все така кротко на дивана?
Цялата тази путиниада, евентуалният нов световен ред, евентуалната смърт на либерализма и т.н. рискуват малки путинчета навред, много поискани "исторически земи" ... - войни. И ето я нашата беля конкретно - не малко българи наистина желаят нов световен ред, гласуват за прокламиращите им го политици, четат такива автори, попиват.. -
играйкат си
Мислят си, че световният ред ще се смени, докато си сменят джантите. Не, драги, при истинска смяна на световния ред дронът пада върху джантите. Потънал в охолоството на телефони, автомобили, апартаменти, екскурзии, а и след като овдовелите при предишната смяна на световния ред баби измряха, че да разказват, съвременният българин (не само той, но и той) не си дава сметка за наистина важните неща.
За мира, за привилегията спокойно
да работи, да отглежда деца (малко ли са примерите, че това наистина е привилегия?). Мнозина от съвременните българи дърпат дявола за опашката - и няма кой да каже насреща, че всичко това е много опасно. Ами, ако вземе, че желанията почнат да се сбъдват? Идея си нямат тия хора каква точно беля си пожелават.
За щастие, нищо в света не зависи конкретно от българина. Но е добре, когато си играйка с това-онова, желае тоз-оня, да е наясно какво точно прави. Факт е, че световните правила, демокрацията, либерализмът и т.н. имат огромни проблеми. Но следва да е ясно, че никога нищо не е идеално, а това, което е досега, е по-малко неидеално от всичко друго познато. Да се разбере и прокламира тази истина е въпрос на човешки ум, интелигентност и психично здраве.
