Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов беше подложен на масирана и координирана политическа атака от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС в Народното събрание вчера. Панов се яви пред депутатите, за да представи докладите за дейността на съдилищата през 2016 и 2017 г. Това трябваше да се случи миналата седмица, но се отложи, тъй като върховният съдия не можа да присъства лично поради предварително планирани срещи. Тогава ДПС се впусна в грозни нападки към Панов, обвинявайки го, че отсъства, защото "може би разпределя грантове някъде".
Същото се повтори и в сряда, но с участието на управляващите. Атаката срещу върховния съдия започна още преди той да стъпи в пленарната зала на парламента. Когато беше направено предложение да бъде допуснат в нея, депутатът от "Обединени патриоти" Павел Шопов настоя да бъде отказан достъп на Панов. Мотивът му бе, че ако председателят на ВКС участва в заседанието, ще бъде легитимиран "като пръв началник на съдебната система, като човек, който отговаря за всички съдилища". Мнозинството парламентаристи гласуваха Панов да бъде допуснат, но 4-ма бяха "против", а 5-има се въздържаха.
В изказването си пред депутатите магистратът обясни, че миналата седмица не е дошъл, тъй като е получил покана да присъства ден преди нароченото заседание, при това по телефона. Същото се случило и в деня преди заседанието в сряда. "По обясними причини нямам представа колко много се е скъсила дистанцията между властите в България. Макар и да не считам за приемливи новите форми на общуване, дойдох, за да изпълня законовото си задължение да представя докладите. Но го направих с усещането, че днес ние легитимираме една ниска институционална култура на общуване", каза Панов.
Подразнен, водещият на пленарното заседание Емил Христов от ГЕРБ обяви, че не приема обясненията му. Съпартиецът му Данаил Кирилов, който е шеф на парламентарната правна комисия, пък призна, че председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се е консултирала с него за това как да бъдат поканени магистратите, и накрая решили всички да бъдат уведомени по еднакъв начин - по телефона. Изказа се и зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов. "Молбата ми е, когато се гледат доклади за съдебната система, да се говори по конкретните й проблеми, а не дали сте били уведомени по телефона", порица той Панов. И разказа, че телефонните призовки били практика още когато станал вътрешен министър през 2009 г., и изобщо не били обидни.
Повод за нападки към Панов станаха и критичните му забележки към законодателната работа на парламента, чието качество той определи като притеснително. Като пример даде наскоро приетите скандални поправки в Административнопроцесуалния кодекс, с които се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите, фирмите и неправителствените организации. „Не допускайте това да се случва, защото днес сте депутати, но утре като обикновени граждани ще трябва да живеете по правилата, които сте създали”, изтъкна магистратът.
Емил Христов се намеси и тук, за да го предупреди, че „не е това мястото, форумът и начинът, по който да се изразявате”. „Каквито и показатели и критерии да приложим, това Народно събрание може да покаже много по-качествен законодателен процес в сравнение с предходното”, включи се и Данаил Кирилов. Той каза още, че както Панов критикува законодателната власт, така е време да се отвори дебат и за качеството на съдебните актове.
Единство в критиките към председателя на ВКС демонстрираха ДПС и „Обединени патриоти”. От партията на Ахмед Доган го обвиниха, че не спазва изискването за деполитизация на съдебната власт. „През последните години наблюдаваме активно политизиране, едно активно участие в политическия живот, което нас не ни притеснява като ваше лично участие, а като съвместяване на двете роли, което не отговаря на изискванията на закона и духа на конституцията. Да се изказват мнения е едно, а да се участва в проекти и активно да се работи и в двете области едновременно е недопустимо”, нападна го депутатът от движението Йордан Цонев. Той заяви, че Панов е нарушил разделението на властите с критиките си към управляващите. „Изразяването на критика не е политизация”, възрази магистратът.
