Събирането на несъбираема до момента управленска коалиция по принцип води до огромни емоции - едни викат "У-у!", други "А-а!", трети акламират. При настоящата наша коалиция никой нищо не вика от умора. В първия случай обществото пропуска важни новини поради превъзбуда. В настоящия - пак пропуска, но поради апатия.
А има новина. Тя е, че току-що сформираната власт е с хоризонт минимум година. Който ѝ се радва, ще има възможност да препие от шампанско, който страда - да се удави в сълзи.
Вече е известно, че по света и у нас пари за нищо не бива да се залагат. И все пак "минимум година" е нещото, което може да се каже за продължителността на новата българска власт. Факторите са няколко:
ПП-ДБ най-официално заяви, че ще е опозиция, но такава, която ще бъде толерантна, подкрепяйки стратегически приоритети като влизането в Еврозоната, борбата с корупцията, намаляването на административната тежест. Тоест, ако се изпълняват стратегическите приоритети, тя няма да е опозиция.
Ключова е Еврозоната.
В учредителното коалиционно споразумение в челните места е записано "продължаване на усилията за членство". Също и "изваждане на България от т. нар. „сив списък“ за пране на пари". Конкретно срещу корупцията са посочени промени в Закона за съдебната власт, нови процедури за избор на държавни органи и т.н. Всичко това е 3 в 1 - взето е сякаш от документите на ПП-ДБ, за реализиране се изисква минимум година, а и еврото става възможно след 1 януари 2026 г. Дори да тече провал по някои от целите, пак година е нужна, за да се направи равносметка. Тоест, наистина
ПП-ДБ ще бъде частична опозиция
в този период, безобидна (няма да обижда и няма да се обижда - казва си го сама). А в България нещата са така поставени, че застрашаваща властта на ГЕРБ опозиция практически липсва, теоретично може да е само ПП-ДБ. Тоест дори теоретичната опция ще отсъства.
"Възраждане"? Никой не иска с тях. Тази партия може да събори и вземе власт само след революция. Костадинов не е Робеспиер, няма и нов Русо с обществен договор.
През есента на 2026 г. ще се проведат президентски избори. Логично е правителствено-парламентарният цикъл да бъде съобразен с тях. Румен Радев ще си тръгне от поста, рингът е открит - за всякакви и тотални политически пазарлъци. Освен това евентуална партия на Радев, която поне в началото ще бъде посрещната с електорална надежда, е факторът, забързващ или забавящ процесите. Но пак е нужно време, за да изкристализират творческите планове на Радев.
През отделни министри Делян Пеевски получи достъп до властта. С
преголям рахат ще я консумира, хулейки,
доизграждайки новото си начало "по Тръмпистки модел". Тоест, Пеевски няма интерес тази власт да пада. Няма и Доган, понеже времето не му е приятел - следва да го задържи, не да пришпорва. И още нещо важно - Пеевски не е враг на еврото. Точно обратното - радетел е. Така най-официално влакът, който ще ни вкарва в Еврозоната, е с много вагони и диспечери.
Коалицията "сглобка", с всичките ѝ Кикита, Шишита, рекети и пубертетски изпълнения, оцеля 9 месеца. Би било нелогично новата да е по-малко.
Всеизвестно е - липсва "бензин" за скорошни избори. За избирателите те са втръснало безсмислие, а партиите се поохарчиха доста. Но този изначално важен фактор е обогатен с още една подробност - дори мътната вода вече не е чак тъй атрактивна. Тоест, ако едно управление иска да върши добри неща, нужно му е време да ги свърши; но
дори да цели приоритетно кражби, пак му трябва време,
избори през избори не вършат работа - особено щом коалицията е сложна. И в двата варианта собственият интерес диктува настоящата коалиция да се запази, преодолявайки сама вътрешните антагонизми. Стори ли го, може да мечтае за доста повече от година.
Обобщено: този, който досега можеше да е опозиция, ще се опита да е такава след година (ПП-ДБ); пак тогава, и отново евентуално, може да се появи нещо, което да се позиционира срещу ГЕРБ или да дели баницата с нея (някаква иновация на Радев); хората са изморени, време им трябва да презаредят; при толкова много евентуалности, а и посочените по-горе рахатлъци, управлението няма защо да пада бързо.
Всичко това означава то не просто да оцелее минимум година. Но и да се радва на изключителен комфорт. Съобразно българския опит, комфортът можеше да бъде нарушен в два варианта: 1. Президентът застава срещу правителството, както Желев срещу СДС, Първанов срещу тройната коалиция, Радев някога срещу ГЕРБ и после срещу кабинета на Кирил Петков. 2. Обществото (преобладаваща част или влиятелни групи) силно желае промяна заедно с припокриваща се с промяната политическа сила - СДС и БСП при двуполюсния модел, НДСВ после, ГЕРБ, РБ, ПП-ДБ. И двете условия не са налице.
Радев е ясен, мирува,
тепърва ще се пазари с Бойко Борисов. Но с ПП-ДБ случващото се е интересно и важно, доколкото все пак сме парламентарна република.
За базовите проблеми на формацията са изписани тонове мастило. Лъжите ("Съюзяваме с този, с когото нямаше да се съюзим"), лидерската несъстоятелност (Атанас Атанасов, вече и Кирил Петков), измамното самомнение за изключителност и т.н. тежат като воденичен камък. Но има още нещо в настоящата ситуация - самозатварянето в Пеевски като мишена и борбата срещу него като смисъл. Ето, тия дни той оповести взаимни есемеси. Потвърди се онова, което и без това се знаеше - че ПП-ДБ стояха в скута му. Колко точно е искрена тази борба? Срещу него ли е, за него ли е? Но това е едната беда. Другата е, че ПП-ДБ нищо различно освен "Пеевски" не ражда. А проблемите на българите все пак са много. Водата тече, светът се променя, българите зависят от тях -
ПП-ДБ обаче все бае за Пеевски
"Идеологията" почва и свършва с него. Защо не влезе сега ПП-ДБ в коалиция с ГЕРБ? - Защото не бе подписан "санитарния кордон" (реално кордон може да съществува и без подпис, а дори и с подпис да се провали). Какво според Кирил Петков видя цяла България оня ден? - "Видя как слагам Пеевски на мястото му" (фейсбук статус - по повод случка, която очевидно Петков бълнува). А какво от най-значимото световно събития развълнува Антоанета Цонева? - "В деня на встъпването в длъжност на Тръмп, Пеевски отправил послание към народа и политическия елит...". Няма нужда да се уточнява поводът и посланието. Всичко това не е друго, а фиксация, обсесия по Пеевски - врагът, без когото не съществуваш. Шиши е безспорно зло, но все пак не сме 2013 година. "Жълтопаветният сектор" е застинал на нея. И понеже новата власт ще бъде подкрепяна заради еврото, но няма заради домогвания на Пеевски,
предстоят нови изпитания по обясняване на необяснимото -
как хем властта е подкрепяна, хем неподкрепяна, че трябва да остане в името на "стратегическите приоритети", макар че "така нещата не може да продължават".... С една дума - предстои още от същото от ПП и ДБ; още летеж надолу, съпроводен с чупки, стойки и суети за интелектуално превъзходство - издаващи единствено с елементарна посредственост.
Така освен несъмнените държавни приоритети, обществената умора, партийните сметки, фактор за очертаващата се властова стабилност е и тоталното идейно безсилие на формацията, която все някак можеше да е опозиция. Шампанското, сълзите, а и доста пуканки не ни мърдат следващите 12 месеца!
